Парламентът прекрати процедурата за избор на нов състав на Комисията

Парламентът приключи процедурата за избор на нов състав на Комисията по досиетата. Управляващата партия ГЕРБ предложи да има диспути освен за състава на този орган. Българска социалистическа партия отново се разгласи за закриване на комисията и изиска да се сътвори институт за национална памет. " Дневник " потърси мнението на експерти за работата на комисията, за закона за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност към Държавна сигурност и армейското разузнаване, както и за тематиките, които си заслужава да се дискутират в този момент.

Днес редакцията показва мнението на Нурие Муратова - лекар по история, учител по архивистика в Югозападния университет " Неофит Рилски " - Благоевград. Научните й ползи са в региона на архивните политики, архивите на дамите и на малцинствата и история на близкото минало.

Какво свърши добре Комисията по досиетата и какво не съумя да направи? Какви аргументи виждате?

- Комисията се оправи доста добре с публикуването на документи по разнообразни тематики. Също по този начин наличието й в общественото пространство беше относително на равнище, поставяше някои значими въпроси от предишното, които другояче са изтласкани и премълчавани от мейнстрийма. За тези триумфи способстваха най-вече някои медийно дейни членове на комисията, като Екатерина Бончева да вземем за пример.

Не можа да се оправи с запасите в обществото, свързани с безпристрастността й като институция. В обществото остана горчив усет за прикрити сътрудници и сътрудници на Държавна сигурност и за политически предопределени " отваряния " и " прикривания ". Също по този начин комисията не можа да компенсира рестриктивните мерки на закона и да направи по-справедливо разгласяването на сътрудниците, което можеше да се реализира с издание в електронен тип на отворените досиета.
Друг доста огромен пропуск, който прекатурва целия смисъл, е неглижирането на щатните служащи в Държавна сигурност.

Също по този начин шумът към отварянето на разнообразни досиета и разгласяване на сътрудници затъмни тематиката за жертвите на Държавна сигурност. Тях няма кой да ги огласи. Дори и при предпочитание един откривател да вземем за пример не може да разгласява досието на преследван от режима, тъй като може да разкрие имената на разследвалите го сътрудници, които може да не са оповестени от комисията. Така откривателят попада под ударите на закона и жертвите остават безмълвни за обществото.

Нужна ли е още комисията? Според Българска социалистическа партия, която още веднъж желае комисията да бъде закрита, би трябвало да се спре " изборно да бъдат обявявани за принадлежност едни или други лица, изключително преди избори ". И още: " Проверките за принадлежност изгубиха всевъзможен смисъл. Не се реализира никакъв резултат в търсене на истината за действителната активност на Държавна сигурност. " Какво е Вашето мнение?

- За изборното оповестяване – казусът не е в самата комисия, а в закона. Не имам вяра, че комисията е изпълнявала политически поръчки. Но законът дава задоволително благоприятни условия да се прикриват избрани хора и това се видя с измененията, които се одобриха в края на 2012 година и които разшириха кръга на оповестените лица.

За смисъла от инспекциите и резултатите от тях – смисъл има. Смятам, че даже и да няма лустрация, въпреки всичко се дава опция на политическите сили да се ситуират в общественото пространство, защото включването на сътрудници на Държавна сигурност не може да се скрие от обществото. Това за мен е извънредно значимо за хигиената на политическите партии и считам, че съществуването на комисията в някаква степен способства за нея (доколкото я има).

Има ли в действителност смисъл от оповестяване на доносници и сътрудници, откакто няма лустрация? Достатъчно ли е да бъдат съобщавани единствено имена и ръководства на Държавна сигурност, в случай че не се знаят събитията за " съдействието " с тайните служби?

- Категорично съм срещу метода, по който се афишират единствено имена, ръководства и дати. Смятам, че това наложително би трябвало да се промени, като се разгласяват досиетата на всички оповестени по едно и също време с оповестяването им. В днешно време това е изцяло постижимо механически и е единствено въпрос на благосклонност.

Трябва ли да има промени в закона и какви?

- Според мен законът би трябвало да се промени съществено. Трябва нов закон, който да обезпечи отваряне на всички досиета, след което този списък да стане обект на Закона за националния архивен фонд. Комисията, която би трябвало да се състои от специалисти и да подсигурява разгласяването, да го прави в режим на отворени досиета , а не в настоящия тип, при който никой не знае какво в действителност има в този списък. Смятам също по този начин, че би трябвало да се разшири кръгът на проверяваните лица и срокът, от който тече инспекцията. Законът би трябвало да ангажира всички значими публични институции като министерства, общини, учебни заведения, университети, лечебни заведения и така нататък да създадат и огласят цялостна инспекция със задна дата.

Българска социалистическа партия желае да се сътвори Институт за национална памет, с цел да се подсигурява опция знанието и информацията, която съдържат архивите на Държавна сигурност, да бъде обект на работа на откриватели и историци. В същото време ще бъде дадена опция да се прави инспекция за всички лица, за които е събирана информация от Държавна сигурност, само че да се оставят откривателите да работят с тези документи, сподели Жельо Бойчев. Сега не е ли обезпечена работата на откриватели в архива на комисията?

- Не е обезпечена работата на откривателите, тъй като те могат да работят единствено с отворени досиета. За всички други би трябвало позволение от самия човек или негови наследници.
Не имам вяра в положителните планове на Българска социалистическа партия, казусът е от категорията " Дяволът чете евангелието ".

Имали ли сте компликации при работа в архива на комисията?

- Да, заради неналичието на естествен научно-справочен уред откривателят е заставен да работи " на сляпо ".

Освен това режимът на защита, вътрешни правила и обезпечаване на достъп на читателите е стряскащ и по-скоро припомня самата Държавна сигурност, в сравнение с съвременен списък, какъвто би трябвало да бъде.

ГЕРБ стигна до извода, че би трябвало да има диспути освен за ново управление на комисията. Какво си коства да се дебатира?

- Струва си да се дебатира цялостното отваряне на досиетата. Аз мисля, че това може да стане, като комисията се " прикачи " към системата на държавните архиви, която има открити научно обосновани методически правила за обработка и запазване на архивните документи, както и обезпечава тяхното потребление. Така ще се даде опция за цялостен достъп на обществото до целия масив от документи. Комисията може да съществува като конструкция в Държавна организация " Архиви " и единствено да извършва настоящите инспекции – при избори, по поръчки и така нататък Така комисията няма да има политически функционалности, а единствено експертни – т.е. тя ще подсигурява издирването на документите.

Въпросът за лустрация също би трябвало да се дискутира, тъй като той не е привършен. Моето мнение е, че законът би трябвало да планува наложителна лустрация за високите длъжности в страната, а за по-ниските може да се вкара по-лек режим на преценка съгласно случая.