Стартира гласуването на първо четене промените в Конституцията
Парламентът гласоподава през днешния ден още веднъж на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията, съгласно програмата за работа на депутатите.
Той беше гласуван на 6 октомври, само че тогава не събра три четвърти от гласовете. Промените поддържаха 161 народни представители, „ срещу “ бяха - 57 депутати, нямаше въздържали се. Вносители са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
След гласуването на 6 октомври ръководителят на Народното събрание Росен Желязков разгласи, че промените не събират три четвърти от гласовете и предлагането не е признато. Но тъй като получава повече от две трети, на първо гласоподаване планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, обясни той.
Според Конституцията, както и съгласно признатите процедурни правила за гласоподаване на промените в главния закон, планът се разисква и приема на три гласувания в разнообразни дни. Той е признат на първо четене, в случай че за него са дали своят вот три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред главните акценти в него е подсилване независимостта на съда посредством структурна промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), промяна на прокуратурата, промяна на институцията на служебния кабинет, транспарантен избор на самостоятелни регулаторни и контролни органи.
Предлага се Висшият правосъден съвет да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Предвижда се и основаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право, напомня Българска телеграфна агенция. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначение на служебно държавно управление.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ заключи: „ Предложените промени в Конституцията целят у нас да има повече независимост, повече правдивост, повече сигурност. Съгласете се, това са съществени предпоставки за едно благоденстващо общество. В центъра на напъните ни е укрепването на независимостта на съда, както и да създадем една по-ефективна прокуратура. Важно е намаляването на опцията на прокуратурата да се меси в други сфери на политическия живот. Други промени целят подсилване на парламентарната република – предложили сме, даже да има предварителни избори, Народното събрание да продължи да работи, а не да се ръководи съвсем еднолично от президента посредством служебно държавно управление. “
В дневния ред на Народното събрание е и ново разискване на Закона за одобрение на Споразумението сред Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на защитата на Украйна за безплатно даване на бронирана транспортна техника, върнат за ново разискване с декрет на президента от 4 декември.
На 5 декември Комисия по защита преодоля ветото на президента.
Той беше гласуван на 6 октомври, само че тогава не събра три четвърти от гласовете. Промените поддържаха 161 народни представители, „ срещу “ бяха - 57 депутати, нямаше въздържали се. Вносители са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.
След гласуването на 6 октомври ръководителят на Народното събрание Росен Желязков разгласи, че промените не събират три четвърти от гласовете и предлагането не е признато. Но тъй като получава повече от две трети, на първо гласоподаване планът може да бъде препоръчан още веднъж не по-рано от два месеца, считано от 6 октомври, обясни той.
Според Конституцията, както и съгласно признатите процедурни правила за гласоподаване на промените в главния закон, планът се разисква и приема на три гласувания в разнообразни дни. Той е признат на първо четене, в случай че за него са дали своят вот три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, само че не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, се слага за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане законопроектът се приема, в случай че за него са дали своят вот не по-малко от две трети от всички народни представители.
Сред главните акценти в него е подсилване независимостта на съда посредством структурна промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), промяна на прокуратурата, промяна на институцията на служебния кабинет, транспарантен избор на самостоятелни регулаторни и контролни органи.
Предлага се Висшият правосъден съвет да остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Предвижда се и основаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
В плана е заложено съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите, като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право, напомня Българска телеграфна агенция. Според плана, Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд.
Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначение на служебно държавно управление.
Надежда Йорданова от ПП-ДБ заключи: „ Предложените промени в Конституцията целят у нас да има повече независимост, повече правдивост, повече сигурност. Съгласете се, това са съществени предпоставки за едно благоденстващо общество. В центъра на напъните ни е укрепването на независимостта на съда, както и да създадем една по-ефективна прокуратура. Важно е намаляването на опцията на прокуратурата да се меси в други сфери на политическия живот. Други промени целят подсилване на парламентарната република – предложили сме, даже да има предварителни избори, Народното събрание да продължи да работи, а не да се ръководи съвсем еднолично от президента посредством служебно държавно управление. “
В дневния ред на Народното събрание е и ново разискване на Закона за одобрение на Споразумението сред Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на защитата на Украйна за безплатно даване на бронирана транспортна техника, върнат за ново разискване с декрет на президента от 4 декември.
На 5 декември Комисия по защита преодоля ветото на президента.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ