Парламентарното мнозинство от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС гласува и на

Парламентарното болшинство от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи гласоподава и на трето четене измененията в Конституцията. След поименно гласоподаване „ за “ бяха 165 народни представители, „ срещу " – 71, а се въздържа един народен представител. Преди ден „ Възраждане “ и „ ИТН “ оповестиха, че ще сезират Конституционния съд за измененията.

Измененията в главния закон са свързани със правосъдната власт – понижаване на пълномощията на основния прокурор и промяна във Висшия правосъден съвет, нов метод за назначението на служебния министър председател и служебните държавни управления, двойно поданство на народните представители и други

Ето и някои от по-важните ремонти:

Служебните министър председатели ще се избират измежду председателя на Народното събрание, ръководителя на Върховния касационен съд, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Ограничения в пълномощията на служебното държавно управление могат да бъдат планувани в закон.

Парламентът няма да се разпуска при неспособност за съставяне на кабинет.

Разрешава се двойно поданство за народните представители.

Главният прокурор ще утвърждава идентичен стандарт за делата в досъдебната фаза, които обаче няма да бъдат изготвяни еднолично от него.

Висшият правосъден съвет (ВСС) ще бъде разграничен дефинитивно на два съвета – правосъден и прокурорски. Запазват се квотите по плана на ръководещите, с които се цели да се подсигурява по-голяма съдийска самостоятелност.

Висшият правосъден съвет ще бъде формиран от 15 членове - ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, 8 определени от съдиите и 5 от Народното събрание. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - основният прокурор, двама определени от прокурорите, един от следователите и 6 от Народното събрание.
Мандатът на Съдебния съвет ще е четири години, на Прокурорския съвет - също 4, на основния прокурор - пет, на ръководителите на висшите съдилища - седем.

Настоящият Висш съдебен съвет ще продължи да работи най-малко още 9 месеца, до момента в който се избере нов състав.
Реакции
Правосъдният министър Атанас Славов уточни, че след днешните промени в Конституцията за 30 година това е най-голямата стъпка страната да европейска и правова страна. " България ще остане парламентарна република, това значи, че плурализмът и вземането на отзиви ще е преди всичко, а не едноличното взимане на решения ", сподели министърът пред кореспонденти в коридорите на Народно събрание.
Според него гласуваните промени в главния закон са „ по-добри от импортираните “. 

Съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Христо Иванов от своя страна разяснява, че е полочено „ същинското начало на правосъдна промяна “. „ Те дават опция тя да стартира, най-много и с кадровите решения, които предстоят, с цел да реализиран задачите, които си били сложили - самостоятелност на съда, прокуратура... “, аргументира се той.

„ Не се тормозим, че измененията ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. Ще изчакаме той да се произнесе “, добави Христо Иванов по отношение на декларираното от „ Възраждане " и Има Такъв Народ да сезират Конституционен съд за промените.

  " Положихме оптимални старания с сътрудниците, доста съм удовлетворен от триумфа. Днес е исторически ден за България. Най-накрая сме парламентарна република в цялостния й смисъл ", съобщи пред кореспонденти ръководителят на ПГ на Движение за права и свободи Делян Пеевски. " Приключихме тематиката с тези служебни държавни управления, които ръководят безотговорно. Което е най-важното - няма да има безвремие, Народното събрание ще работи когато и да е и ще има надзор на служебни министри. Много необятен избор от служебни министър председатели ", означи депутатът и натърти какъв брой удовлетворен е от постигнатия триумф.

" Съдебните закони да стартираме, за регулаторите има време - ще гледаме деликатно и ще обсъждаме ", отговори Пеевски на въпрос какво следва.