Демократична България ще фалира, ако си сътрудничи с ГЕРБ в третия мандат
Парламентарният модел е застрашен, само че не от Радев, а от самите партии, ако продължим в тази серпантина, не дребна част от хората ще стартират да си задават въпроса дали това не е проблем в действителност на парламентарната ни република
Политологът Димитър Ганев, съосновател на проучвателен център " Тренд " за политическата обстановка в страната, вероятните разновидности и какви са рисковете за всяка една от партиите:
- Г-н Ганев, има ли някоя от политическите сили в Народното събрание предпочитание да ръководи или всичко това са единствено симулации?
- Няма изненада от крайния резултат на втория мандат. Основното, което се целеше в първия и втория мандат, е да се покаже от двете най-големи политически сили, че имат предпочитание за сформиране на кабинет. То трябваше да се показва по простата причина, че публичното искане е за сформиране на постоянен кабинет и в това няма никакво подозрение.
Ще пристигна един миг, евентуално през февруари, когато не се осъществя третия мандат и президентът назначи дата за предварителни парламентарни избори, в който огромна част от българите ще се извърнат обратно и ще кажа: кой е отговорен, че отиваме за пети път на предварителни парламентарни избори в границите на 2 години - сама по себе си невиждана обстановка от Освобождението насам.
Именно поради това се вършат тези опити и със състава на кабинета " Габровски ", и с акад. Денков и декларацията на Политическа партия, макар, че крайният резултат и от първия и от втория мандат беше предупреден. Защото просто не беше авансово събрано болшинство в Народно събрание. В последна сметка, не би трябвало да забравяме, че държавно управление се прави, когато първо няколко партии, които разполагат с болшинство в Народно събрание, се съберат на една маса и решат, че ще сформират кабинет. А това, което вършим през последните няколко месеца, е противоположното - вършим кабинет и търсим болшинство. Това няма по какъв начин да бъде сполучлива формула.
- Но те се събират с презумпцията, че търсят единодушие за обособени цели, въз основа на които да образуват държавно управление. И сякаш получават поддръжка за тях, само че не и за държавно управление. Как обяснявате това?
- Въпросът дали някой поддържа някакви цели или не въобще не стои. Единственото, което има някакво значение, е фактът, че няколкото партии, които имат болшинство, не са склонни да излъчат държавно управление по простата причина, че вероятно съдействие посред им би имало доста висока политическа цена. Това: " Вие за какво не ми гласувахте програмата - а пък вие за какво не ми гласувахте програмата ", е бошлаф работа. Това е подправено, няма такова нещо.
Проблемът е доста по-дълбок и той е, че би трябвало да се заплати висока политическа цена, а партиите не желаят да я заплащат най-много заради идващите локални избори през есента. Ако Политическа партия влезе в съдействие с ГЕРБ, по-голямата част от електората й си потегля. Ако Демократична България влезе в съдействие с ГЕРБ, целият й електорат отива при Политическа партия и тя банкрутира като групировка. Ако ГЕРБ направи коалиция с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, тя ще бъде доста непопулярна, в сложни времена, нито ще се схване добре от електората на ГЕРБ, нито от необятната общност. И ГЕРБ ще би трябвало да посрещне локалните избори в доста отслабена обстановка, в доста непопулярна коалиция и в слаба изходна позиция. Поради тези условия, а не поради цели, не поради заявления и така нататък сме в тази обстановка, в която се намираме сега.
- В сряда прозвучаха програмни речи на партиите в Народно събрание. Доколко изказванието на Корнелия Нинова, че " парламентарната република е в заплаха и има пълзяща и овладяваща страната еднолична власт ", визирайки Румен Радев, са действителност или просто са провокация?
- Ако г-ж Нинова и някои други партии считат, че тази заплаха е действителна и че тя може да провокира огромна рецесия в страната, да бъдат по този начин положителни да седнат на една маса, да реализират единодушие по избрани точки, да образуват кабинет и в същата тази минута " пълзящата тирания " на Радев си отпътува, защото той влиза в общоприетите си конституционни пълномощия. В момента явно се намираме в екстраординарна обстановка, само че тя не е основана от Радев, а от невъзможността на партиите да реализират консенсус.
Смятам, че парламентарният модел е застрашен, само че не от Радев, а от самите партии, тъй като, в случай че продължим в тази серпантина на политическата рецесия, както сега, не дребна част от хората ще стартират да си задават въпроса дали това не е проблем в действителност на парламентарната ни република, не е ли привършен парламентарният модел в страната, не би трябвало ли към този момент да се ориентираме към нов модел да вземем за пример президентска република, където няма предварителни избори или най-малко по-рядко и това дава някаква по-сериозна политическа непоклатимост. Колкото повече хора си задават този въпрос, толкоз повече политически партии ще стартират да стават чувствителни към тази тематика и някои от тях сигурно ще се възползват от тези настроения и ще оферират такива разновидности.
- При това състояние, имайки поради, че в сряда беше годишнината от основаването на Движение за права и свободи през 1990 година, дали пък цялата тази неразбория в този момент не подсказва, че 33 години по-късно започваме изначало?
- Не съм податлив да върша такива паралели и аналогии, само че бих могъл да дам едно институционално решение, което при доста по-висока степен на поляризация и в обществото, и в политическия хайлайф свърши добра работа. В началото на 90-та година поляризацията бе доста тежка, както в този момент, и представители на обособени партии седнаха към Кръглата маса и реализираха консенсус за съответни цели и задания, които България би трябвало да извърши. Това несъмнено беше сполучлив формат. Такъв вид институция за разговор тогава свърши работа и считам, че в този момент също има потребност от нещо сходно.
- И тогава Българска комунистическа партия беше демонизирана, само че в този момент цели две партии са демонизирани.
- Защо две? В момента доверието към политическия хайлайф като цяло е на доста ниски равнища. Пряко доказателство за това е все по-ниската изборна интензивност на всеки избори от април 2020 година насам. До степен, в която отбелязахме най-ниската изборна интензивност изобщо след измененията на 2 октомври предходната година. Това без подозрение е оценка за дейностите на целия политически хайлайф. От социологическите данни се вижда, че има голямо съмнение към всички.
- От четирите благоприятни условия - Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Директива за птиците и " Български напредък " кой има максимален късмет да получи третия мандат?
- Трудно е да се реши на кого президентът ще даде третия мандат. Няма елементарен отговор, тъй като на всички места има причини " за " и " срещу ". Очевидно той е в доста тежък спор с управлението на Българска социалистическа партия, само че там желае да пази някаква връзка с аления електорат, от който в последна сметка Радев е роден. Досега той постъпваше тъкмо по този начин.
Ако го даде на " Български напредък ", значи да легитимира Стефан Янев като непосредствен сътрудник, което доста хора подозират, а едва ли Радев желае това.
Колкото до Демократична България, те са на извънредно разнообразни позиции по основни въпроси и най-много за войната в Украйна, за оръжието в нейна помощ и това е демонстрирано не един път. Така че на Радев ще му бъде мъчно да изясни пред симпатизантите си за какво го дава на Демократична България.
Смятам, че възможностите за реализация на третия мандат са ниски. И не считам, че в случай че Радев даде мандата на една, втора или трета политическа мощ, това ще даде разлика в крайния резултат. Т.е., не виждам една партия, която да има по-голям късмет от друга.
- Но Бойко Борисов е доста настойчив мандатът да получи Демократична България и се зарича да го поддържат. И Политическа партия имат общи визии с обединението. Защо това да не е късмет за съставянето на държавно управление?
- Хайде в този момент да обърнем въпроса. Демократична България предлага кабинет и какво става - пленник на ГЕРБ. Нещо, което тя в продължение на години твърдеше, че в никакъв случай няма да бъде.
Проблемът в подобен вид модел: " Аз предлагам държавно управление, да забележим кой ще ме поддържа ", е следният - няма закрепено болшинство, както имаше при Сергей Станишев и Тройната коалиция, Борисов във втория му мандат, Кирил Петков и така нататък И тъй като няма такова болшинство, Борисов може да поддържа Демократична България. А на идващия ден да стартира да гласоподава да вземем за пример в друго болшинство законодателни начинания, които държавното управление на Демократична България би трябвало да извършва, по този начин ли?
- Това ли е задната мисъл на Борисов?
- Борисов си върви по проект. Беше изпаднал в политическа изолираност и в това време имаше блок от партии, които бяха против него, от държавното управление на Кирил Петков - Политическа партия, Българска социалистическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ. Трифонов завърши. От ноември месец Българска социалистическа партия към този момент не е в този блок. И в този момент следва блокът сред Политическа партия и Демократична България да бъде разрушен. Това изцяло ще изкара ГЕРБ от политическата изолираност.
- Има един прекрасен афоризъм, че до момента в който истината си върже обувките, лъжата е обиколила света. Ние по кое време би трябвало да си вържем обувките за нови избори?
- Тъй като няма парламентарен период какъв брой време може да бъде държан третият мандат от политическата мощ, на която е връчен, това може отнеме еднаЧдве седмици. Не имам вяра да е повече. Според мен работните хипотези, за които можем да приказваме, са избори на 19 или 26 март.
Първо, другата седмица Политическа партия би трябвало да върне неизпълнения мандат. След това президентът има една седмица период, в който да връчи третия мандат. Така отиваме към 15 януари. По-нататък политическата мощ ще стартира някакви диалози, които ще траят също една седмица. И стигаме до 26-27 януари. Така Радев може да назначи избори на 26 март.
Политологът Димитър Ганев, съосновател на проучвателен център " Тренд " за политическата обстановка в страната, вероятните разновидности и какви са рисковете за всяка една от партиите:
- Г-н Ганев, има ли някоя от политическите сили в Народното събрание предпочитание да ръководи или всичко това са единствено симулации?
- Няма изненада от крайния резултат на втория мандат. Основното, което се целеше в първия и втория мандат, е да се покаже от двете най-големи политически сили, че имат предпочитание за сформиране на кабинет. То трябваше да се показва по простата причина, че публичното искане е за сформиране на постоянен кабинет и в това няма никакво подозрение.
Ще пристигна един миг, евентуално през февруари, когато не се осъществя третия мандат и президентът назначи дата за предварителни парламентарни избори, в който огромна част от българите ще се извърнат обратно и ще кажа: кой е отговорен, че отиваме за пети път на предварителни парламентарни избори в границите на 2 години - сама по себе си невиждана обстановка от Освобождението насам.
Именно поради това се вършат тези опити и със състава на кабинета " Габровски ", и с акад. Денков и декларацията на Политическа партия, макар, че крайният резултат и от първия и от втория мандат беше предупреден. Защото просто не беше авансово събрано болшинство в Народно събрание. В последна сметка, не би трябвало да забравяме, че държавно управление се прави, когато първо няколко партии, които разполагат с болшинство в Народно събрание, се съберат на една маса и решат, че ще сформират кабинет. А това, което вършим през последните няколко месеца, е противоположното - вършим кабинет и търсим болшинство. Това няма по какъв начин да бъде сполучлива формула.
- Но те се събират с презумпцията, че търсят единодушие за обособени цели, въз основа на които да образуват държавно управление. И сякаш получават поддръжка за тях, само че не и за държавно управление. Как обяснявате това?
- Въпросът дали някой поддържа някакви цели или не въобще не стои. Единственото, което има някакво значение, е фактът, че няколкото партии, които имат болшинство, не са склонни да излъчат държавно управление по простата причина, че вероятно съдействие посред им би имало доста висока политическа цена. Това: " Вие за какво не ми гласувахте програмата - а пък вие за какво не ми гласувахте програмата ", е бошлаф работа. Това е подправено, няма такова нещо.
Проблемът е доста по-дълбок и той е, че би трябвало да се заплати висока политическа цена, а партиите не желаят да я заплащат най-много заради идващите локални избори през есента. Ако Политическа партия влезе в съдействие с ГЕРБ, по-голямата част от електората й си потегля. Ако Демократична България влезе в съдействие с ГЕРБ, целият й електорат отива при Политическа партия и тя банкрутира като групировка. Ако ГЕРБ направи коалиция с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, тя ще бъде доста непопулярна, в сложни времена, нито ще се схване добре от електората на ГЕРБ, нито от необятната общност. И ГЕРБ ще би трябвало да посрещне локалните избори в доста отслабена обстановка, в доста непопулярна коалиция и в слаба изходна позиция. Поради тези условия, а не поради цели, не поради заявления и така нататък сме в тази обстановка, в която се намираме сега.
- В сряда прозвучаха програмни речи на партиите в Народно събрание. Доколко изказванието на Корнелия Нинова, че " парламентарната република е в заплаха и има пълзяща и овладяваща страната еднолична власт ", визирайки Румен Радев, са действителност или просто са провокация?
- Ако г-ж Нинова и някои други партии считат, че тази заплаха е действителна и че тя може да провокира огромна рецесия в страната, да бъдат по този начин положителни да седнат на една маса, да реализират единодушие по избрани точки, да образуват кабинет и в същата тази минута " пълзящата тирания " на Радев си отпътува, защото той влиза в общоприетите си конституционни пълномощия. В момента явно се намираме в екстраординарна обстановка, само че тя не е основана от Радев, а от невъзможността на партиите да реализират консенсус.
Смятам, че парламентарният модел е застрашен, само че не от Радев, а от самите партии, тъй като, в случай че продължим в тази серпантина на политическата рецесия, както сега, не дребна част от хората ще стартират да си задават въпроса дали това не е проблем в действителност на парламентарната ни република, не е ли привършен парламентарният модел в страната, не би трябвало ли към този момент да се ориентираме към нов модел да вземем за пример президентска република, където няма предварителни избори или най-малко по-рядко и това дава някаква по-сериозна политическа непоклатимост. Колкото повече хора си задават този въпрос, толкоз повече политически партии ще стартират да стават чувствителни към тази тематика и някои от тях сигурно ще се възползват от тези настроения и ще оферират такива разновидности.
- При това състояние, имайки поради, че в сряда беше годишнината от основаването на Движение за права и свободи през 1990 година, дали пък цялата тази неразбория в този момент не подсказва, че 33 години по-късно започваме изначало?
- Не съм податлив да върша такива паралели и аналогии, само че бих могъл да дам едно институционално решение, което при доста по-висока степен на поляризация и в обществото, и в политическия хайлайф свърши добра работа. В началото на 90-та година поляризацията бе доста тежка, както в този момент, и представители на обособени партии седнаха към Кръглата маса и реализираха консенсус за съответни цели и задания, които България би трябвало да извърши. Това несъмнено беше сполучлив формат. Такъв вид институция за разговор тогава свърши работа и считам, че в този момент също има потребност от нещо сходно.
- И тогава Българска комунистическа партия беше демонизирана, само че в този момент цели две партии са демонизирани.
- Защо две? В момента доверието към политическия хайлайф като цяло е на доста ниски равнища. Пряко доказателство за това е все по-ниската изборна интензивност на всеки избори от април 2020 година насам. До степен, в която отбелязахме най-ниската изборна интензивност изобщо след измененията на 2 октомври предходната година. Това без подозрение е оценка за дейностите на целия политически хайлайф. От социологическите данни се вижда, че има голямо съмнение към всички.
- От четирите благоприятни условия - Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия, Директива за птиците и " Български напредък " кой има максимален късмет да получи третия мандат?
- Трудно е да се реши на кого президентът ще даде третия мандат. Няма елементарен отговор, тъй като на всички места има причини " за " и " срещу ". Очевидно той е в доста тежък спор с управлението на Българска социалистическа партия, само че там желае да пази някаква връзка с аления електорат, от който в последна сметка Радев е роден. Досега той постъпваше тъкмо по този начин.
Ако го даде на " Български напредък ", значи да легитимира Стефан Янев като непосредствен сътрудник, което доста хора подозират, а едва ли Радев желае това.
Колкото до Демократична България, те са на извънредно разнообразни позиции по основни въпроси и най-много за войната в Украйна, за оръжието в нейна помощ и това е демонстрирано не един път. Така че на Радев ще му бъде мъчно да изясни пред симпатизантите си за какво го дава на Демократична България.
Смятам, че възможностите за реализация на третия мандат са ниски. И не считам, че в случай че Радев даде мандата на една, втора или трета политическа мощ, това ще даде разлика в крайния резултат. Т.е., не виждам една партия, която да има по-голям късмет от друга.
- Но Бойко Борисов е доста настойчив мандатът да получи Демократична България и се зарича да го поддържат. И Политическа партия имат общи визии с обединението. Защо това да не е късмет за съставянето на държавно управление?
- Хайде в този момент да обърнем въпроса. Демократична България предлага кабинет и какво става - пленник на ГЕРБ. Нещо, което тя в продължение на години твърдеше, че в никакъв случай няма да бъде.
Проблемът в подобен вид модел: " Аз предлагам държавно управление, да забележим кой ще ме поддържа ", е следният - няма закрепено болшинство, както имаше при Сергей Станишев и Тройната коалиция, Борисов във втория му мандат, Кирил Петков и така нататък И тъй като няма такова болшинство, Борисов може да поддържа Демократична България. А на идващия ден да стартира да гласоподава да вземем за пример в друго болшинство законодателни начинания, които държавното управление на Демократична България би трябвало да извършва, по този начин ли?
- Това ли е задната мисъл на Борисов?
- Борисов си върви по проект. Беше изпаднал в политическа изолираност и в това време имаше блок от партии, които бяха против него, от държавното управление на Кирил Петков - Политическа партия, Българска социалистическа партия, Демократична България и Има Такъв Народ. Трифонов завърши. От ноември месец Българска социалистическа партия към този момент не е в този блок. И в този момент следва блокът сред Политическа партия и Демократична България да бъде разрушен. Това изцяло ще изкара ГЕРБ от политическата изолираност.
- Има един прекрасен афоризъм, че до момента в който истината си върже обувките, лъжата е обиколила света. Ние по кое време би трябвало да си вържем обувките за нови избори?
- Тъй като няма парламентарен период какъв брой време може да бъде държан третият мандат от политическата мощ, на която е връчен, това може отнеме еднаЧдве седмици. Не имам вяра да е повече. Според мен работните хипотези, за които можем да приказваме, са избори на 19 или 26 март.
Първо, другата седмица Политическа партия би трябвало да върне неизпълнения мандат. След това президентът има една седмица период, в който да връчи третия мандат. Така отиваме към 15 януари. По-нататък политическата мощ ще стартира някакви диалози, които ще траят също една седмица. И стигаме до 26-27 януари. Така Радев може да назначи избори на 26 март.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ