Покритите облигации бавно си пробиват пък у нас
Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене проектозакона за покритите облигации. През февруари документът беше гласуван на първо четене в Народното събрание. Сега се чака и окончателното му гласоподаване в зала.
Това е един нов закон, който ще контролира един напълно нов пазар у нас. Разработването му се постанова, от една страна, поради неналичието на функиониращ пазар на покрити облигации у нас и дребният опит в издаването и инвеститрането в такива бумаги измежду локалните пазарни играчи. От друга страна, по този начин се дава опция за развиване на параз за покрити облигации в сходство с положителните интернационалните практики.
Със законопроекта в националното законодателство се вкарват условията на европейска инструкция по отношение на издаването на покрити облигации и обществения контрол върху тях. С него в българското законодателство се основава национална правна рамка за този вид активи, която е съответна на развиването на актуалните пазари.
В България от 2000 година работи Законът за ипотечните облигации*, който урежда издаването на един от най-типичните типове покрити облигации - тези, издадени на основата на банков портфейл от ипотечни заеми. У нас обаче то не откри необятно приложение.
След приемането на Закона за ипотечните облигации са издадени единствено 29 излъчвания на ипотечни облигации на обща стойност 270 млн. евро, като последната е издадена през 2015 година и е погасена през 2019-а.
Причините за това положение на пазара на ипотечни облигации са на първо място свързани с обстоятелството, че българският банков бранш е мощно ликвиден. Участниците на пазара имат достъп до други източници на финансиране, които може да са по-евтини, по-лесни за структуриране и/или по-достъпни все още в съпоставени с издаването на покрити облигации, се показва в отчета на комисията по бюджет и финанси.
В тази връзка Европейската комисия отбелязва в заключителния си отчет преди приемането на директивата, че България, наред с други страни членки, се нуждае от работещ закон за покрити облигации, който да помогне за развиването на пазара.
От друга страна, за разлика от всички развити пазари за покрити облигации, сега в България няма избран специфичен контрол във връзка с покритите /включително ипотечни/ облигации, като банките емитенти са обект на общ контрол от Българска народна банка.
Въпреки че някои от детайлите на евродирективата по отношение на покритите облигации да участват в българското законодателство, то други са оригиналност. Така че от тази позиция са нужни голям брой надграждания в сегашната правна рамка у нас, както и да бъдат въведени редица нови правила и положения. Това имено и постанова приемането на напълно нов Закон за покритите облигации.
В унисон с практиката на страните с развъртян пазар на покрити облигации, за способен орган за контрол на покритите облигации у нас се дефинира Българската национална банка. По време на разискванията нина Стоянова - подуправител на Българска народна банка, отбиляза, че е имало полемики по тематиката къде да е надзорният орган и по какъв начин да са разпределени пълномощията.
В претекстовете към проектозакона е посочено, че се чакат известни разноски за банките емитенти по отношение на обществения контрол. На този стадий е мъчно да се калкулират, защото няма емпирични данни, на които да се стъпи. Трудно е, несъмнено, да се посочат и ясни упования по отношение на размера на евентуални бъдещи излъчвания. Счита се, че във всеки пазар, който е основал такава уредба за издаване на покрити облигации, въздействието е позитивно за финансовото състоание на банките и за развиването на ипотечните пазари. В тази връзка упованията са, че приемането на закон за покритите облигации би подтикнал издаването на такива скъпи бумаги у нас.
*Ипотечните облигации станаха изключително настоящи с приемането на Закона за ипотечните облигации през 2000 гforkd. Законът е специфичен във връзка с ЗППЦК и урежда гаранциите за ипотечните облигации за отбраняване в оптималната степен ползите на облигационерите. Особеното на ипотечните облигации е качеството на техния емитент. Те могат да се емитират единствено от търговски банки на основата на кредитния им портфейл, като са лимитирани от размера на ипотеките които служат за поръчителство. Не може да се емитират ипотечни облигации, които са обезпечени с ипотеки върху кораби, самолети или незастроени парцели. Ипотекираните парцели наложително са застраховани против погиване или разваляне.
Това е един нов закон, който ще контролира един напълно нов пазар у нас. Разработването му се постанова, от една страна, поради неналичието на функиониращ пазар на покрити облигации у нас и дребният опит в издаването и инвеститрането в такива бумаги измежду локалните пазарни играчи. От друга страна, по този начин се дава опция за развиване на параз за покрити облигации в сходство с положителните интернационалните практики.
Със законопроекта в националното законодателство се вкарват условията на европейска инструкция по отношение на издаването на покрити облигации и обществения контрол върху тях. С него в българското законодателство се основава национална правна рамка за този вид активи, която е съответна на развиването на актуалните пазари.
В България от 2000 година работи Законът за ипотечните облигации*, който урежда издаването на един от най-типичните типове покрити облигации - тези, издадени на основата на банков портфейл от ипотечни заеми. У нас обаче то не откри необятно приложение.
След приемането на Закона за ипотечните облигации са издадени единствено 29 излъчвания на ипотечни облигации на обща стойност 270 млн. евро, като последната е издадена през 2015 година и е погасена през 2019-а.
Причините за това положение на пазара на ипотечни облигации са на първо място свързани с обстоятелството, че българският банков бранш е мощно ликвиден. Участниците на пазара имат достъп до други източници на финансиране, които може да са по-евтини, по-лесни за структуриране и/или по-достъпни все още в съпоставени с издаването на покрити облигации, се показва в отчета на комисията по бюджет и финанси.
В тази връзка Европейската комисия отбелязва в заключителния си отчет преди приемането на директивата, че България, наред с други страни членки, се нуждае от работещ закон за покрити облигации, който да помогне за развиването на пазара.
От друга страна, за разлика от всички развити пазари за покрити облигации, сега в България няма избран специфичен контрол във връзка с покритите /включително ипотечни/ облигации, като банките емитенти са обект на общ контрол от Българска народна банка.
Въпреки че някои от детайлите на евродирективата по отношение на покритите облигации да участват в българското законодателство, то други са оригиналност. Така че от тази позиция са нужни голям брой надграждания в сегашната правна рамка у нас, както и да бъдат въведени редица нови правила и положения. Това имено и постанова приемането на напълно нов Закон за покритите облигации.
В унисон с практиката на страните с развъртян пазар на покрити облигации, за способен орган за контрол на покритите облигации у нас се дефинира Българската национална банка. По време на разискванията нина Стоянова - подуправител на Българска народна банка, отбиляза, че е имало полемики по тематиката къде да е надзорният орган и по какъв начин да са разпределени пълномощията.
В претекстовете към проектозакона е посочено, че се чакат известни разноски за банките емитенти по отношение на обществения контрол. На този стадий е мъчно да се калкулират, защото няма емпирични данни, на които да се стъпи. Трудно е, несъмнено, да се посочат и ясни упования по отношение на размера на евентуални бъдещи излъчвания. Счита се, че във всеки пазар, който е основал такава уредба за издаване на покрити облигации, въздействието е позитивно за финансовото състоание на банките и за развиването на ипотечните пазари. В тази връзка упованията са, че приемането на закон за покритите облигации би подтикнал издаването на такива скъпи бумаги у нас.
*Ипотечните облигации станаха изключително настоящи с приемането на Закона за ипотечните облигации през 2000 гforkd. Законът е специфичен във връзка с ЗППЦК и урежда гаранциите за ипотечните облигации за отбраняване в оптималната степен ползите на облигационерите. Особеното на ипотечните облигации е качеството на техния емитент. Те могат да се емитират единствено от търговски банки на основата на кредитния им портфейл, като са лимитирани от размера на ипотеките които служат за поръчителство. Не може да се емитират ипотечни облигации, които са обезпечени с ипотеки върху кораби, самолети или незастроени парцели. Ипотекираните парцели наложително са застраховани против погиване или разваляне.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ