Парите за здравеопазване намаляват с 0,8% от 5,6% от БВП

Парите за опазване на здравето понижават с 0,8% от 5,6% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година на 4,8% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, което прави почти към 1 милиарда лева по-малко.

Това съобщи в изявление за БГНЕС доктор Илко Семерджиев, министър на опазването на здравето в интервала 1999 – 2001 година и вицепремиер през 2017 година

Брутният вътрешен продукт нараства, парите за опазване на здравето се свиват

През 2024 година и 2025 година, според тригодишната бюджетна прогноза, разноските за опазване на здравето ще бъдат 5,1%, което е с 0,5% по-малко, в сравнение с през 2022 година

„ Това демонстрира, че откакто обществените разноски не са задоволителни за покриване на универсалния пакет здравни услуги, ще има съществено доплащане от джоба на пациентите “, предизвести доктор Семерджиев.

Според него не се вижда вероятност тази политика по някакъв метод да се промени, тъкмо заради неналичието на смяна в % Брутният вътрешен продукт, който ние планираме за идващите години.

„ Здравната стопанска система е точна просвета и тя споделя, че в случай че някоя здравна услуга или лекарство костват тъкмо несъмнено количество средства, когато от обществен запас се платят 55% от нея/него, останалите 45% би трябвало да дойдат от някъде. Те идват от „ пострадалите “, т.е. от пациентите. “, добави той.

Сериозно понижение има и на бюджета на Министерството на здравеопазването от 1 милиарда и 8 млн. лева спада на 920 млн. лева

В политиката на промоцията, предварителната защита и контрола на публичното здраве имаме понижение на бюджета от 170 млн. лева на 158 млн. лева

В региона на диагностиката и лекуването от 766 млн. понижение на 690 млн. лева

В същото време когато приказваме за ограничението на разноските за медикаменти в НЗОК виждаме по какъв начин средствата са се нараснали от 1,692 милиарда на 1,764 милиарда лева, т.е. тъкмо противоположното на това, което се приказва.

„ Много постоянно думите и делата на политиците са разминават, изключително в България. За страдание, в границите на месец и малко от горната страна, откакто акад. Николай Денков пое щафетата от служебния кабинет, виждаме цялостно разминаване на думи и каузи “, акцентира доктор Семерджиев.

Намаляването на бюджета за опазване на здравето също по този начин е удостоверение, че сегашният здравен министър не е защитил постигнатото, не е съумял да резервира и запази това, което България е достигнала. „ В Европа приблизително парите за здраве са сред 8-9% от Брутният вътрешен продукт, а ние сме на 4,8% през 2023 година. Това е неприятен отзив “, безапелационен е доктор Семерджиев.

Национална агенция за приходите да събере здравните вноски

Първото, което би трябвало да направи новото държавно управление е да събере здравните вноски, тъй като над 700 хиляди жители не заплащат здравни вноски в България. Имаме неуплътнен потенциал на НЗОК във връзка с приходите.

Второто, явно е, че здравната вноска от 8% е незадоволителна. „ Дори външни източници, като СЗО, ни споделят, че близо 40% е доплащането от българите и това е голям запас “, сподели доктор Семерджиев.

Третото, да не демагогстваме. „ Трябва да сме почтени и да кажем: вижте хора, в случай че в действителност желаеме да имаме качествено опазване на здравето, би трябвало да го финансираме “, уточни специалистът.

България през тази година ще изразходва 1378 лв. за опазване на здравето на човек от популацията. Средно към 700 евро или 800 $. Средно към този момент няма под 3500 евро в Европейски Съюз. В Швейцария се стигна до над 10 хиляди $ на глава от популацията, а в Съединени американски щати – наближават 11 хиляди. „ Ние работим с 800 $ и желаеме високо качество. Няма по какъв начин да се получи!, безапелационен е доктор Семерджиев.

Здравна контрареформа

Според доктор Семерджиев в България освен, че няма здравна промяна, а има контрареформи и връщане обратно.

„ Постоянно се приказва за промени и тук желая да обърна особено внимание. Реформата значи да смениш модел, а не да вдигнеш заплатите със 100 или 200 лв., както си го показват ръководещите. Имаше смяна на модела през 1997-2001 година, когато руският модел Семашко беше заменен със здравно-осигурителния. Ние имаме нов модел, създали сме здравната промяна, в този момент би трябвало да усъвършенстваме процесите “, сподели специалистът.

Той уточни, че за промени приказват тези, които не знаят какво е промяна: „ Да се връщаме към Семашко? Или да вършим осигурителен модел, да отиваме от взаимност към риск. Нямаме толкоз пари “.

Мораториумът убива

Д-р Семерджиев уточни, че въпреки всичко е имало един нерешителен опит за промяна в някои от функционалностите на НЗОК - министър Асен Василев регламентира, че Здравната каса оттук-нататък ще афишира тръжни процедури за закупуване на здравни услуги, медикаменти, медицински произведения и така нататък Това незабавно щеше да промени метода на деяние на възнаграждение на здравните услуги, на офериране и на ценообразуване. Дори и плахият опит да се направи крачка напред, в този момент се замита под масата. Това е належащо да се случи, тъй като Касата не може да устоя всяка една записана болница. Непрекъснато имаме предпочитание за регистрация на лечебни заведения, а не виждаме опция Касата да прави асортимент, да изисква съответно ценообразуване “, сподели специалистът.

По този метод се практикува кроссубсидиране. Малки лечебни заведения с ниски разноски, получават огромни цени, каквито получават огромните лечебни заведения, а там услугите са недофинансирани.

Друг огромен проблем е, че в този момент ръководещите вкараха още веднъж в оборот думата мораториум. „ Мораториум на откриване на лечебни заведения. Те имат поради частните лечебни заведения. Предупреждавам ги, че ще се наложи да си приложат мораториума и върху Националната детска болница. Защото когато практикуваш мораториум, т.е. гибел, няма по какъв начин да кажеш убиваме единствено частната самодейност и резервираме държавната. По Конституция собственостите в България са равнопоставени “, предизвести доктор Илко Семерджиев. /БГНЕС