Марадона се готвеше да тръгне за Шефийлд, а лошото време провали трансфера на Кройф в Дъмбартън
Парите тотално трансформираха футбола. Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед… От десетилетия тези клубове разполагат с големи бюджети за привличането на нови играчи, рационализация на стадионите и базите по последния зов на модата и технологиите и така нататък Но към този момент има и клубове като Манчестър Сити и Пари Сен Жермен, които са с още по-неизчерпаем запас от упоменатите първоначално колоси. Нужно ли е да припомняме, че преди две години парижани заплатиха 222 млн. евро за Неймар и дадоха звук на новата трансферна полуда.
А Манчестър Сити? Само допреди две десетилетия и половина клубът бе заседнал в жестока рецесия. Огромни задължения задушаваха „ жителите “, а тимът се свлече до третия британски ешелон. Отделно Сити загуби и правата върху комерсиалната марка и в продължение на няколко години не продаваше атрибути с емблемата си. Тренировките се организираха в спортния комплекс в Мос Сайд – не най-приветливата част в южен Манчестър. И до момента в който играчите упражняват, към тях се шляеха бездомници и алкохолици, чието най-голямо развлечение бе да сипят обиди против играчите. Агрономът на клуба от тези времена в средата на 90-те си спомня, че постоянно нямало пари даже за бяла багра, с цел да се разчертае полето…
Каталунецът постоянно свети с гениална тактичност в мачовете на отбора, а зад себе си има управление, което е готово да отговори на всяко негово предпочитание. Резултатът ли? Погледнете таблицата с крайното класиране през предишния сезон. Срещу името на Сити са 98 точки и голова разлика 95:23. Година по-рано, напролет на 2018-а, пък тимът на Гуардиола приключи със 100 точки в актива си и 106 маркирани гола. Изумително!
Изумителни обаче са и числата, които стоят зад тези триумфи. Съвсем неотдавна Манчестър Сити стана първият клуб в историята, който е платил над един милиард евро за футболистите, които има в състава си. Ако би трябвало да сме пунктуални, сумата е 1,014 милиарда евро. „ Тези пари не стигат и за пет като Неймар “, евентуално би пресметнал някой от по-младите фенове на играта, само че си заслужава да напомним няколко истории като доказателство, че не всичко е пари. Понякога нещата опират до чист шанс, а и прищявките на ориста постоянно си споделят думата.
Пари, шанс, орис – всяко от тях се намесва при проваления трансфер на Диего Марадона в… Шефийлд Юнайтед през 1978 година Мениджърът на „ остриетата “ вижда 17-годишния номер 10 на Архентинос Хуниорс и предлага 200 000 паунда за него. Офертата е призната, само че англичаните не съумяват да съберат сумата вкупом, както желае Архентинос. И изпада в четвърта дивизия… Нататък пътят на дон Диего е именит. Бока Хуниорс, Барса и Наполи, където и до през днешния ден е със статут на провидение.
Шотландският Дъмбартън пък приготвя божествено посрещане на Йохан Кройф през 1980-а. Холандецът към този момент е на 33 и признава, че е бил изкушен от заплатата, която му давал дребният клуб. Но договарянията завършват несполучливо, откакто брачната половинка на Кройф акцентира причини като да вземем за пример неприятното шотландско време. Семейството избира Вашингтон Дипломатс в Щатите.
Малко повече от десетилетие по-късно мениджърът на Шефийлд Уензди Тревър Френсис взима Ерик Кантона на проби от Ним през 1992-ра, само че желае инатливият виртуоз да остане най-малко седмица. Ерик отхвърля и отпътува за Лийдс, където са подготвени да подпишат с него незабавно. Останалото е история, следва трансфер в Манчестър Юнайтед и се ражда Крал Ерик.
Алфредо ди Стефано е кралят на Реал Мадрид в средата на предишния век. Но митът на мадридистите съвсем става каталунски кумир. Барса го договаря, само че схваща, че той е притежаван по едно и също време от Ривер плейт и Милионариос (Колумбия), което по испанските закони носи главоболия и възможни наказания. Така Барса се отдръпва, само че Реал се договаря с двата клуба и взима играча, който носи пет следващи европейски купи за „ белия балет “. А какъв брой по-различно можеше да е всичко…
През 1983-та, когато е на 19, датският гений Михаел Лаудруп пътува до Ливърпул и даже преглежда „ Анфийлд “, преди договарянията да приключат с крах. „ Мислех, че ще играя в Ливърпул, всичко бе уредено – спомня си Махаел. – Две седмици по-късно те се обадиха и желаеха договорът да е за четири години, а не за три. Бях отчаян и блокирахме прехвърлянето. “ Така Лаудруп отива в Ювентус, а Ливърпул взима Ян Мьолби, различен датчанин.
Интересна е и случката на Раул отпреди десетина години. През 2008-а легендата на Реал се бе договорил с Тотнъм, а в случай че Хуанде Рамос не бе уволнен, великият нападател щеше да носи екипа на лондонските „ шпори “. Сделката бе подготвена, само че шефовете на клуба уволниха испанския управител и голмайсторът отхвърли прехвърлянето.
Зинедин Зидан пък бил на крачка от трансфер в Блекбърн, само че към този момент починалият шеф на Роувърс Джак Уокър отсякъл: „ За какво ни е този французин, имаме си Шърууд. “ Зизу завоюва две трофеи на Италия с Ювентус, а с Реал Мадрид – трофея от Ла Лига, Шампионската лига и Суперкупата на Европа. А какъв брой по-различно можеше да бъде, в случай че бе станал футболист на Роувърс, нали? И за него, и за британския клуб. Но по този начин е в живота, по този начин е и във футбола. Понякога не всичко опира до парите, макар че без тях тимове като Манчестър Сити, ПСЖ и Челси в никакъв случай нямаше да бъдат това, което са през днешния ден.
