Икономисти: Бизнесът не бива да се натоварва, а да се ограничат социалните разходи
Парите, които се дават за избори, са на процедура пари, които се дават за държавно ръководство. Това разяснява ръководителят на катедра " Регионална и политическа география " към СУ доцент Косьо Стойчев по Bulgariа ON AIR.
Той напомни, че при настоящ парламент разноските за неговото действие не са по-малко. По думите на доцент Стойчев въпросът не е дали харчим пари за политическата система, а дали имаме парламент, който да е работлив, защото през последните години Народното събрание е с най-нисък рейтинг и е на процедура едва работлив. " А това забавя в допълнение процеса на парламентарната народна власт и я слага под въпрос. Може да ни наподобява далечно такова бъдеще, само че самата индикация, че се повдигат такива тематики, значи, че върви подобен развой ", изясни Стойчев.
По думите му страната се движи " по серпантина на увеличение на вътрешния дълг ", който се чака да доближи до 30% от Брутният вътрешен продукт, в случай че не бъдат взети ограничения.
" Много е хубаво да си ръководещ и да усилваш обществените разноски, без да наблюдаваш темпа на развиване на българката стопанска система ", изясни Косьо Стойчев, съгласно който в този момент не е моментът да се усилват обществените заплащания.
" Аз не виждам на българския политически небосвод консервативната форма на ръководство, която да преведе страната през финансовите стихии и катаклизми, които предстоят ", счита той.
По думите му след последните избори е доста значимо да има съдружна просвета, която да докара до политическа непоклатимост и да не се постанова да се вършат нови избори.
Стойчев разяснява и средствата по Плана за възобновяване и резистентност. Според него е неточност, че Планът е трансфорат в " елементарна стратегия за развиване ", защото не е открит " обективен механизъм, тези средства да се върнат назад в страната ". " Ако се направи разбор какви ще бъдат резултатите от ПВУ върху българската стопанска система, може да не сме доста щастливи ", счита Стойчев. Според него на напред във времето е трябвало да бъде изведен бизнесът, който да дефинира целите и защо да бъдат изхарчени тези средства.
Според Косьо Стойчев бюджетът на страната би трябвало да бъде уравновесен и средства да се отделят за браншове, за които това е належащо. Той дефинира като " контрапродуктивна " концепцията бизнесът да бъде натоварван в допълнение. Вместо това би трябвало да има ограничения, които да го поддържат.
" Българският бизнес има потребност от подсилване за най-малко още 10-15 години, с цел да натрупа капитализация. Парите би трябвало да останат в фирмите ", безапелационен е той. Гостът добави, чу всяко нарастване на приходите води към " програмирана инфлация ", защото бизнесмените би трябвало да калкулират авансово тези разноски.
" Трябва да мислим за страната, като за дружество, в което ние сме акционери ", сподели от своя страна икономистът Михаил Кръстев.
" Държавата не има пари, тя преразпределя средства. Парите са още веднъж нашите пари, които се разпределят, в тази ситуация - за избори ", сподели той и разясни, че 500 млн. лева за избори не са толкоз огромна сума, като се има поради, че с тях е основана и краткотрайна претовареност.
" Една голяма част от тези пари, с изключение на за бюлетини и машини, се дават в действителност под формата на възнаграждения. Не е чак толкоз огромна драмата, че те са дадени за избори. В последна сметка 500 млн. звучат доста, само че да вземем за пример в Национален осигурителен институт осигуровките не доближават за покриване на обществените заплащания, а тези разноски са се нараснали с близо 5 милиарда лева ", изясни Кръстев.
Икономистът е уверен, че страната няма проблем да си разреши нови коли за спешна помощ и медицински хеликоптери или да се заделят средства за ремонт на храмове. Според него по-голям е въпросът какви заплащания бави страната и кои браншове са ощетени от това. " В същото време нито един от обществените разноски не е бил очакван в дълготраен и средносрочен проект. Гласуват се на калпак и се раздават ", добави Кръстев.
Той изясни, че главната спънка за влизането на страната ни в Еврозоната е инфлацията. В този смисъл съгласно него за бъдещия бюджет няма значение по какъв начин страната пробва да конструира финансите си, в случай че действителната стопанска система се утежнява и понижават вложенията.
Кръстев е безапелационен, че бизнесът не би трябвало да бъде натоварван в допълнение и даде образец с концепцията за въвеждането на налог " свръхпечалба ". Според него би трябвало да се приказва по-скоро за понижаване на обществените разноски и да се замрази минималната работна заплата, а увеличението ѝ води до деформиране на стопанската система и по този метод е " отворена кутията на Пандора ".
" Досега минималната работна заплата се повишаваше посредством болшинство в Народното събрание, оттук насетне, с цел да се замрази заплатата, би трябвало болшинство, което в никакъв случай няма да се събере, тъй като е политически нерентабилно ", сподели още икономистът.
Той напомни, че при настоящ парламент разноските за неговото действие не са по-малко. По думите на доцент Стойчев въпросът не е дали харчим пари за политическата система, а дали имаме парламент, който да е работлив, защото през последните години Народното събрание е с най-нисък рейтинг и е на процедура едва работлив. " А това забавя в допълнение процеса на парламентарната народна власт и я слага под въпрос. Може да ни наподобява далечно такова бъдеще, само че самата индикация, че се повдигат такива тематики, значи, че върви подобен развой ", изясни Стойчев.
По думите му страната се движи " по серпантина на увеличение на вътрешния дълг ", който се чака да доближи до 30% от Брутният вътрешен продукт, в случай че не бъдат взети ограничения.
" Много е хубаво да си ръководещ и да усилваш обществените разноски, без да наблюдаваш темпа на развиване на българката стопанска система ", изясни Косьо Стойчев, съгласно който в този момент не е моментът да се усилват обществените заплащания.
" Аз не виждам на българския политически небосвод консервативната форма на ръководство, която да преведе страната през финансовите стихии и катаклизми, които предстоят ", счита той.
По думите му след последните избори е доста значимо да има съдружна просвета, която да докара до политическа непоклатимост и да не се постанова да се вършат нови избори.
Стойчев разяснява и средствата по Плана за възобновяване и резистентност. Според него е неточност, че Планът е трансфорат в " елементарна стратегия за развиване ", защото не е открит " обективен механизъм, тези средства да се върнат назад в страната ". " Ако се направи разбор какви ще бъдат резултатите от ПВУ върху българската стопанска система, може да не сме доста щастливи ", счита Стойчев. Според него на напред във времето е трябвало да бъде изведен бизнесът, който да дефинира целите и защо да бъдат изхарчени тези средства.
Според Косьо Стойчев бюджетът на страната би трябвало да бъде уравновесен и средства да се отделят за браншове, за които това е належащо. Той дефинира като " контрапродуктивна " концепцията бизнесът да бъде натоварван в допълнение. Вместо това би трябвало да има ограничения, които да го поддържат.
" Българският бизнес има потребност от подсилване за най-малко още 10-15 години, с цел да натрупа капитализация. Парите би трябвало да останат в фирмите ", безапелационен е той. Гостът добави, чу всяко нарастване на приходите води към " програмирана инфлация ", защото бизнесмените би трябвало да калкулират авансово тези разноски.
" Трябва да мислим за страната, като за дружество, в което ние сме акционери ", сподели от своя страна икономистът Михаил Кръстев.
" Държавата не има пари, тя преразпределя средства. Парите са още веднъж нашите пари, които се разпределят, в тази ситуация - за избори ", сподели той и разясни, че 500 млн. лева за избори не са толкоз огромна сума, като се има поради, че с тях е основана и краткотрайна претовареност.
" Една голяма част от тези пари, с изключение на за бюлетини и машини, се дават в действителност под формата на възнаграждения. Не е чак толкоз огромна драмата, че те са дадени за избори. В последна сметка 500 млн. звучат доста, само че да вземем за пример в Национален осигурителен институт осигуровките не доближават за покриване на обществените заплащания, а тези разноски са се нараснали с близо 5 милиарда лева ", изясни Кръстев.
Икономистът е уверен, че страната няма проблем да си разреши нови коли за спешна помощ и медицински хеликоптери или да се заделят средства за ремонт на храмове. Според него по-голям е въпросът какви заплащания бави страната и кои браншове са ощетени от това. " В същото време нито един от обществените разноски не е бил очакван в дълготраен и средносрочен проект. Гласуват се на калпак и се раздават ", добави Кръстев.
Той изясни, че главната спънка за влизането на страната ни в Еврозоната е инфлацията. В този смисъл съгласно него за бъдещия бюджет няма значение по какъв начин страната пробва да конструира финансите си, в случай че действителната стопанска система се утежнява и понижават вложенията.
Кръстев е безапелационен, че бизнесът не би трябвало да бъде натоварван в допълнение и даде образец с концепцията за въвеждането на налог " свръхпечалба ". Според него би трябвало да се приказва по-скоро за понижаване на обществените разноски и да се замрази минималната работна заплата, а увеличението ѝ води до деформиране на стопанската система и по този метод е " отворена кутията на Пандора ".
" Досега минималната работна заплата се повишаваше посредством болшинство в Народното събрание, оттук насетне, с цел да се замрази заплатата, би трябвало болшинство, което в никакъв случай няма да се събере, тъй като е политически нерентабилно ", сподели още икономистът.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ