Шапките с пера, които довеждат до промяна на множество закони
Парижки тълпи, събрали се към гилотината, са наясно, че елементарната бяла, грозна домашна шапка, която Мария Антоанета е принудена да носи за изтезанието си, има за цел да се подиграе с нея. Когато става кралица през 1774 година, тя се бунтува против обичайния жанр на обличане на френския двор, като поръчва най-новите, по-провокативни стилове тоалети – в това число шапки, покрити с огромни масиви от пера – от Роуз Бертен, която става водеща френска шивачка.
Планина от коса, приключена с огромно перо от щраус, както и други пера задава фешън наклонност и предвижда рискова чудатост, докато много французи живеят в беднотия.
Мария Антоанета може би избира несъответствуващия миг да парадира със пристрастеността си към скандалните шапки, само че това не пречи на модата в Париж – изключително на обилните шапки с пера – да се трансформира в главен фешън акцент на жените със средства в Европа и Америка. Не че новият искра е приветстван от всички… Отначало британската аристокрация споделя, че е шокирана. За лейди Шарлот Бъри, романистка, която отбелязва красотата на най-висшите кръгове на Лондонското общество, „ най-грозната част от тяхното облеклото са високите комини на главите им, които… са покрити с пера “.
Независимо от това, британското общество и лейди Шарлот скоро бяха уверени в противното. Шапките с пера бяха последна мода. Но и необикновено известна.
Голям гмурец
Към 1600 година в Европа се появяват перата от по-екзотични птици: от необикновено цветните божествен птици от Нова Гвинея; папагалски пера от Южна Америка; и снежнобелите и фини на бялата чапла от южна Азия и Америка, които към 1914 година са на стойност до 28 пъти еквивалента на тежестта им в сребро. Няма точни сведения за броя на убитите диви чапли по целия свят, само че изчисленията какъв брой дребни чапли се доставят годишно единствено за шивашките ателиета варира сред 5 и 200 милиона. Едва през последните десетилетия броят им съумява да се възвърне.
Търсени са и перата на някои английски птици. Голям гмурец, както и всевъзможни елементарни, но привлекателни птици по езера и резервоари, постоянно са застрелвани поради кестеняво-кафявите си пера, известни в търговията като „ типет “. Клането им стартира през втората половина на 19 век и ги понижава до едвам 42 двойки за 9 години. Морските птици – по-специално размножаващите се на скалите трипръсти чайки – също са ловувани. Черната багра по белите крила на тези дребни чайки стават мощно известни за декориране на фешън дамски шапки.
Постепенно шапките, украсени с екзотични пера, към този момент не са запазена марка единствено за заможните. От средата на 19 век каталозите на огромните универсални магазини, които бяха почнали да изникват, донасят голямо многообразие от шапки на доста по-широка клиентела; преди този момент те имат единствено шапки от заешка четина или вълна.
Не е изненадващо, че търговията се разрасна. През първото тримесечие на 1885 година на лондонски търгове са продадени 750 000 пера от чапла, а през 1887 година през един лондонски търговец минават 2 милиона от същите пера. Градът става интернационален пазар за пера и купувачи от цяла Европа и от Съединени американски щати идват, с цел да прегледат и да си купят. Близо 18 000 тона оперение и птичи кожи, като се изключи щраусовите пера, са импортирани в Обединеното кралство сред 1870 и 1920 година. Може би 200 милиона птици годишно са убити. В своя връх в края на 19 век търговията с пера коства 20 милиона английски лири годишно.
Към средата на 19 век шапките, украсени с пера, са връхната точка на модата и в американските градове. Някъде през 1886 година Франк Чапман, водещ американски орнитолог, прави две следобедни разходки, с цел да запише птиците, които видя в комерсиалните квартали на Ню Йорк. Три-четвърти от 700-те дамски шапки, които вижда, са украсени с цели препарирани птици, от време на време няколко на една шапка, или с перата им. Той преброява 40 разнообразни типа. Без правна отбрана всеки тип – американски или вносен – може да бъде погубен.
Как обаче дамите, които ги носят, оправдават убийството на птицата? Някои неправилно допускат, че това са изкуствени пера и не са убити птици. Други се причисляват към убеждението, че човешките „ потребности “ се простират над дивата природа. Съществува и общоприетото и наивно мнение, че има някакво необикновено обилие от птици и че всяка година ще се появяват по знамение още и още, колкото и да бъдат убити.
Не всички обаче толерират такова стимулирано от модата кръвопролитие. И някои са решени да подхващат директни дейности. Например, през 1889 година Емили Уилямсън, богата жителка на Дидсбъри, Манчестър, основава Обществото за отбрана на птиците. Обединявайки силите си с три други дами, които създават Лигата за четина и пера в Кройдън, Съри, тяхната акция основава Кралското сдружение за отбрана на птиците и довежда, след доста замяна на реплики с търговията и нейните поддръжници, до законодателство, забраняващо вноса на пера през 1921 година – след повече от три десетилетия.
От другата страна на Атлантическия океан през 1896 година Хариет Хеменуей и братовчедка й Мина Хол стартират сходна акция в Бостън, Масачузетс. Привличайки непрестанно от ден на ден и повече членове, те основават Аудубон – през днешния ден една от най-големите благотворителни организации за отбрана на птиците в света – и водят дълга словесна борба с търговията с пера. Въпреки че са признати някои закони в Съединени американски щати след няколко години, вносът на пера е неразрешен до 1918 година, когато американският конгрес приема Закона за мигриращите птици.
Светът също се трансформира. Има толкоз доста фамилии, които скърбят за околните си, изгубени през Първата международна война – в този подтекст обилни и търсещи внимание шапки наподобяват някак несъответствуващи. По-консервативно облекло е de rigueur. Въпреки че войната стопира по-голямата част от вноса на пера в Лондон и постанова налог върху вноса на първокласни артикули, в това число пера, това е човешка злополука – а не животинска – която провокира преоценка на модата.
