Пари, пари, пари! – за туй все се препиряме тия

Пари, пари, пари! – за туй все се препиряме тия дни, щото видните ни народни представители, наострени като оси, се жилят, та жилят, па се и жалят, че и " оскърбяват " гороломно, кой гдето свари; а около цялата тази олелия за приватизации и концесии край тях намерено се навъртат и едни базиргени (търгаши – за пояснение), кокорят очи и премислят на кого ли да подложат крайник, та да прилапат нещо. Досущ като у Ботйова, нали помните – парите са разум, парите са усеща, парите са живот, парите са господ.

Прав е класикът, по какъв начин да не е прав… За пари какъв брой хора влязоха в политиката, па си накупиха по 5-6 апартаментчета, че и отгоре; пък единствено това да беше – ами то и още пари бол – та очевидно разпънаха вратове: я от тютюните дял, я някое тлъсто парче от огромна социална поръчка, пръстите да си оближеш. Друга значима госпожа пък прозорливо подходи наобратно – първом приватизира и спастри едни пари, че чак след туй заруменя прелестно като червен мак и през днешния ден драговолно ни облъщава с речите си за сиромасите. За оня от сараите не ща и да мисля – там каквито порции се разпределяха, там що сирене, мед и масло потекоха като реки, надали и най-напредничавата хидроинженерна мисъл в света е в положение да му хване колая.

Ала на туй място, отново както у Ботйова, в повествованието ни зейва огромна дупка: щото всичките тия златни телци в момент помръкват при типа на различен значим воин и сборен облик на нашето време, заслужен за дълбока респект и високото ни внимание, какъвто е знаменитий кир Михалаки.

Вярно времената се менят, с тях и имената. Днес този значим чиляк – при чиято поява като че ли дуварите думат: " Голям човек, интелигентен човек " – изобщо не се кичи таман с това си име. Той, почтено казано, изобщо не обича да му загатват името и най-силно ненавижда всякакви въпроси като " кой? " във връзка на всеуважаемата му персона. Гневи се мощно тогава, като че ли половината му имане са изяли. И с цялата си корпулентна мощност заканително клати глава, огромна колкото пет елементарни глави – ще видят тия синковци " кой " той е.

Ала истината изисква да признаем, че в българския политически роман, гдето все си играем на шикалки, пренията " кой?/той " са повече от фундаментални, да не кажем основополагащи. Още от Ботйовото " Това ви чака! " ( " Будилник, брой 3, 20 май 1873 г.), та до същата закана, будеща всякакви страхове с днешна дата.

Кой? Той. Те. Ние. Въх! Олеле…

Пълна гама от усеща и интуиции, определящи националното ни съществуване в цикъла на печалното му самоповторение.

И по какъв начин на този декор да не оцениш гениалността на Ботйовия пасквил, прочут и от читанките? Как да не провидиш тогава една многозначима поява на кир Михалаки в днешното ни Народно заседание. Представете си го единствено: върви натам мощно задъхан и разлюлян, побирайки в себе си най-малко пет търга за автомагистрали и незнайно какъв брой още концесии и покупко-продажби, че и закон за една банка; навъсен, ядосан и неудовлетворен, върви и пуфти, присвил лице. А при типа му не едно депутатско сърце слиза в петите, че дори някои, като опърлени, напряко желаят да търтят в бяг. Още повече, че пътьом той сграбчва някакво лице, да кажем от ляво, стискайки го немилостиво за ухото.

А оня заеквайки, колкото да изстенва: " К-к-а-к-во съ-ъ-м на-п-р-р-авил? "

– Какво си направил ли? – немилостиво пита кир Някой си, пък тегли ли, тегли ухото му. Затуй, както написа отново Ботйов, погледнеш ли ушите на българите, те все наподобяват доста огромни – съвсем магарешки.

– Казах ли ти, съска той, да се споразумеете с Пъдарина по листата на покупко-продажбите, дето ще се преразглеждат. А вий, келеши с келеши, всичко сте подготвени да оплескате и омаскарите…

– Ама ние, отвръща " момчето от ляво ", нещо не се разбрахме по концесиите… За водата, за въздуха…

И млъква, щото усеща, че напълно се забърква.

– Ще ти дам един въздух на тебе, мирис няма да си поемеш! – изсумтява кир Някой си. Аз защо съм ви турил край алената фудулка, бе? Само да се ветреете там като прани гащи ли? Дал съм ви лист, координиран " с който би трябвало ". Първо, второ, трето, десето… А след това кон пи, кон пя… Тъй ще им пуснем кепенците и на драскачите. Да са си правили " спестовност ". А от останалите ще паднат доста пари.

Тук обаче вниманието на кир Някой си внезапно бива привлечено от друго угодническо лице с цъфнала мазна усмивка по него.

– А, благоприятност, вестникарчето също дошло… Аз на тебе, келеш с келеш, какво съм ти споделил да пишеш, бе?

– Ама, нали писах за кюфтетата, дето яли, пък след това не…

– Какво след това, бе, пергиш неден. Дал съм ти три листата, съвсем като в хартиите, дето популяризирам за прилагане от целокупното население. И там нещата са от ясни по-ясни: за едни пишем единствено неприятно, за други – единствено положително, за трети изобщо не пишем! Хиляда пъти ти го дублирам, глупак с глупак. Иначе какво – да пишем има ли мутри и трафиканти в Събранието? Има зер, че какви да има единствено – пеперудки и божи кравички?

– Ама аз, какво…

– Какво, такова! Защо си пуснал в газетата, бе, будала, че в България ловели единствено " цаца " и на туй се крепял риболовът… Ум няма ли в тая куфалница? Майтап ли си правиш, с който не би трябвало? Май и на теб ще ти ударя кепенците!

Разядосан, след тези си оракулски слова, кир Някой си се извръща в друга посока, вади от джоба си забрадка и избърсва прелестното си лице. Ала сетне го избива на размисъл. " Май ще излезе прав оня, дето рече, че 80 на 100 били хахавите в тая страна. Пък другите са им криви. Аслъ, едни магаретата са се сбрали в Събранието. Таман нещо наредиш и то тръгне да се подрежда, като че ли щръклицата ги прихваща, скачат и разбутват всичко. А на мен ми трябват пари-пари-пари-и-и, да не би гратис нещо да ти се дава. Пък се и регистрирам, където би трябвало. Ще видят те какво ги чака! Калпав народ! "

П.П. Продължението, както се споделя, следва. В Ботйова или в обновена версия. Това е въпросът.