Толкова много чудеса, напразно разпилени щедро пред полузатворени очи!
" Нещата от живота ", Пол Гимар, превод Лилия Сталева, издателство " Кръг "
Един признава единствено книгите, различен избира да гледа кино лентата. Има наложителни, канонични типичен заглавия и може да ги изгледате усърдно, с цел да се образовате; или пък да ги избягвате също толкоз усърдно, тъй като подозирате, че са прехвалени и скучни. Ние мислим, че светът е цялостен със съкровища, които чакат да ги открием, и по тази причина ги търсим на всички места.
Издателство " Кръг " напълно наскоро преиздаде " Нещата от живота " от Пол Гимар. Корицата е нова, непретенциозна; преводът е остарелият, същият като в предходното издание от 1980 – ослепителен, лиричен, безукорен превод на Лилия Сталева. Впрочем кое му е остарялото, откакто в това време няколко генерации напълно нови читатели са израснали и някои от тях ще го видят за първи път. Родените през 1980 към този момент са надживели с 5 години юрист Пиер Деломо, привлекателния драматичен воин от " Нещата от живота " ; тази книга е тъкмо за тях в този момент.
Кои са " нещата от живота "? Малките, видимо незначителни елементи, гледки, докосвания, звуци. Ароматите, които дохвърчат, натоварени със мемоари. Кестените, обичаната картина на стената, стипчивият сок на дивите плодове, топлият вятър, домът… Това, което е част от индивида и ще изчезне дружно с него, до момента в който огромните събития и животите на другите ще продължат да съществуват, колкото безразлични, толкоз и безпомощни да го задържат.
Сюжетът на романа се състои от едно-единствено събитие, разказано в механически детайлности, изчерпателно и изсъхнало: една бърза кола навлиза в завой и последвалата злополука смазва водача. През цялото време читателят чува мислите на този човек, преди удара и след него. И в случай че първоначално ни прелъстява прелестният език, много скоро по-късно към този момент сме влюбени в метода на мислене, в интелигентността, в откровенията на героя.
Бързите погледи от страни към сцената на действието нагласяват фокуса, дават подтекст, демонстрират (само)заблудите на катастрофиралия… Но даже и измамен от неведение, самозалъгване или изтощение, той стига до прозрения, които са остри, справедливи, кристално избистрени. Независимо дали отхвърля гибелта, дали се гневи, умолява или се пробва да води договаряния, дали я приема с любознание, той е откровен. Умен. Жаден за живот. Спомените, които прекосяват съзнанието му, разкаянията и копнежите, проектите за бъдещето, стъписани пред своята невъзможност… всичко е изказано с такава непорочност и храброст, че се врязва в съзнанието на читателя по едно и също време като удар и като подарък.
" Смъртта е нещо прекомерно съществено, с цел да я приемем слепешком. "
Тя е нелепа, инцидентна, безразборна, и в това време безусловно сигурна (затова споделяме " несъмнено като гибелта " ). Тя може да има тъпото лице на търговец на прасета. Или нежното момчешко лице на юноша, който копнее да бъде признат в бандата. На противников боец, неуместно попаднал на неправилното място.
Понякога човек е проводник и оръдие на смъртта; от време на време самото му тяло е място на срещата. То се приготвя за нея в хода на годините, и въпреки всичко постоянно се изненадва, когато тя пристигна. " Малко по малко, възползвайки се от комфортното ми безгрижие, тялото беше почнало, без да схвана, дългия развой на абдикация, който щеше да му разреши да ме изостави един ден. "
Всеки път гибелта е чудовищно персонална драма. Никой разказ не може да ни приготви за нея. По-скоро потапянето в историята ще обогати часа, деня, сегашния идеален и окончателен момент от чудовищно персоналния ни живот.
Един признава единствено книгите, различен избира да гледа кино лентата. Има наложителни, канонични типичен заглавия и може да ги изгледате усърдно, с цел да се образовате; или пък да ги избягвате също толкоз усърдно, тъй като подозирате, че са прехвалени и скучни. Ние мислим, че светът е цялостен със съкровища, които чакат да ги открием, и по тази причина ги търсим на всички места.
Издателство " Кръг " напълно наскоро преиздаде " Нещата от живота " от Пол Гимар. Корицата е нова, непретенциозна; преводът е остарелият, същият като в предходното издание от 1980 – ослепителен, лиричен, безукорен превод на Лилия Сталева. Впрочем кое му е остарялото, откакто в това време няколко генерации напълно нови читатели са израснали и някои от тях ще го видят за първи път. Родените през 1980 към този момент са надживели с 5 години юрист Пиер Деломо, привлекателния драматичен воин от " Нещата от живота " ; тази книга е тъкмо за тях в този момент.
Кои са " нещата от живота "? Малките, видимо незначителни елементи, гледки, докосвания, звуци. Ароматите, които дохвърчат, натоварени със мемоари. Кестените, обичаната картина на стената, стипчивият сок на дивите плодове, топлият вятър, домът… Това, което е част от индивида и ще изчезне дружно с него, до момента в който огромните събития и животите на другите ще продължат да съществуват, колкото безразлични, толкоз и безпомощни да го задържат.
Сюжетът на романа се състои от едно-единствено събитие, разказано в механически детайлности, изчерпателно и изсъхнало: една бърза кола навлиза в завой и последвалата злополука смазва водача. През цялото време читателят чува мислите на този човек, преди удара и след него. И в случай че първоначално ни прелъстява прелестният език, много скоро по-късно към този момент сме влюбени в метода на мислене, в интелигентността, в откровенията на героя.
Бързите погледи от страни към сцената на действието нагласяват фокуса, дават подтекст, демонстрират (само)заблудите на катастрофиралия… Но даже и измамен от неведение, самозалъгване или изтощение, той стига до прозрения, които са остри, справедливи, кристално избистрени. Независимо дали отхвърля гибелта, дали се гневи, умолява или се пробва да води договаряния, дали я приема с любознание, той е откровен. Умен. Жаден за живот. Спомените, които прекосяват съзнанието му, разкаянията и копнежите, проектите за бъдещето, стъписани пред своята невъзможност… всичко е изказано с такава непорочност и храброст, че се врязва в съзнанието на читателя по едно и също време като удар и като подарък.
" Смъртта е нещо прекомерно съществено, с цел да я приемем слепешком. "
Тя е нелепа, инцидентна, безразборна, и в това време безусловно сигурна (затова споделяме " несъмнено като гибелта " ). Тя може да има тъпото лице на търговец на прасета. Или нежното момчешко лице на юноша, който копнее да бъде признат в бандата. На противников боец, неуместно попаднал на неправилното място.
Понякога човек е проводник и оръдие на смъртта; от време на време самото му тяло е място на срещата. То се приготвя за нея в хода на годините, и въпреки всичко постоянно се изненадва, когато тя пристигна. " Малко по малко, възползвайки се от комфортното ми безгрижие, тялото беше почнало, без да схвана, дългия развой на абдикация, който щеше да му разреши да ме изостави един ден. "
Всеки път гибелта е чудовищно персонална драма. Никой разказ не може да ни приготви за нея. По-скоро потапянето в историята ще обогати часа, деня, сегашния идеален и окончателен момент от чудовищно персоналния ни живот.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ