Парацетамолът е един от основните медикаменти, които се използват в

Парацетамолът е един от главните лекарства, които се употребяват в детска възраст. Намира приложение при лекуване на фебрилни положения, за облекчение на болежка, като противовъзпалително средство. В педиатричната популация той най-често се използва под формата на сироп.

Парацетамолът има доста добър профил на сигурност, когато се използва в предложените лечебни дози . При предозиране обаче или при друго подлежащо хронично заболяване е допустимо да настъпи изострен отровен хепатит с развиване на чернодрбона непълнота.

Препаратът демонстрира хепатотоксичност при дози над 200 мг/кг . За съпоставяне най-често употребяваната лечебна доза в детска възраст е 15 мг/кг. След приема през устата, парацетамолът се всмуква в стомаха и тънкото черво. За 30 минути до 1 час равнището му в кръвната плазма доближава върхова централизация. След това минава през черния дроб, където се метаболизира и се екскретира чрез урината. При банкет на свръхдоза парацетамолът не може да се метаболизира в черния дроб, а това се случва по различен път. В резултат се образува отровен метаболитен артикул , който поврежда черния дроб и бъбреците.

Какви са признаците на острото отравяне?

Повечето от пациентите първоначално са асимптомни. Клиничната картина се развива в идващите 24-48 часа след приема на медикамента. Острата интоксикация с парацетамол може да се раздели на 4 етапи , като признаците варират според от деянията на хепатотоксичност:
1 фаза – от 30 мин до 24 часа след приема. Оплакванията са неспецифични – бледост, изпотяване, гадене, неразположение, неспокойствие. 2 фаза – от 18 до 72 часа след приема. Появява се болежка в горен десен квадрант на корема (под ребрената дъга), повръщане, гадене, отвод от храна. В някои случаи се следи намалено обособяване на урина. 3 хепатална фаза – 72-96 часа след приема. Продължава гаденето и повръщането, болката в корема и тежестта в региона на десния хипохондриум. Засягането на функционалността на черния дроб се демонстрира с жълтеница, хипогликемия, нарушавания в кръвосъсирването, хепатална енцефалопатия. При по-тежките случаи се развива и бъбречна непълнота, а може да настъпи и полиорганна непълнота. 4 възстановителна фаза – 4 дни до 3 седмици след приема. Пациентите, които са минали през сериозната трета фаза, се възвръщат, като признаците претърпяват назад развиване, а чернодробната функционалност се усъвършенства.

Свързани публикации.. Ще правят оценка рисковете от предозиране с парацетамол 0 Увеличаване на серумните аминотрансферази при приложимост на парацетамол 0 Парацетамолът - с рисков непряк резултат 2

Как се слага диагнозата?

Основно значение има проучването на серумното равнище на парацетамола . Този диагностичен метод е значим и целесъобразен, заради обстоятелството, че клиничната картина се развива късно след приема на медикамента. Ранното различаване на интоксикацията е от значително значение за навременно започване и вярно осъществяване на антидотната терапия . Допълнителни проучвания, които би трябвало да се проведат за определяне степента на засягане на чернодробната функционалност, са: чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ), билирубин, алкална фосфатаза, хемостаза, кръвна захар, КАС, електролити.

Каква е лечението?

Непосредствено след приема на медикамента могат да се приложи деен въглен. Това държание е дейно в първия 1 час след отравянето. Специфичен антидот, който е ефикасен до 8-мия час след приема е N-ацетилцистеин . Той обезпечава до 100% защита за черния дроб, като може да се приложи през устата или венозно, според от степента на интоксикацията. Венозното приложение се предлага в следните случаи:
Нарушено съзнание; Кървене от гастроинтестиналния тракт или данни за илеус; Невъзможност за перорален банкет заради повръщане, гадене.

При навреме и вярно извършено лекуване в огромен % от случаите се следи усъвършенстване, а смъртността не надвишава 5%. 3635