Парашути и радари: Историята на операция Байтинг
Парашутите и радарите са от дълго време открити детайли на войната. Но и двете излизат на напред във времето с операция Байтинг – английско нахлуване по въздух, на 27 февруари 1942 година Войниците се приземяват в северната френска комуна Бруневал за кражба на нацистки радар, който би трябвало да разглобят (черното леке на фотографията долу). И макар слабите си шансове, те побеждават.
Радарна апаратура Вюрцбург
Германците основават радарна апаратура, наречена Вюрцбург, която специалистите на Чърчил желаят да вземат. По това време също по този начин тече един незабележим спор: „ Битката на лъчите “, чиято цел е да се заглуши радара на врага. Експертът по радарите доктор Реджиналд Виктор Джоунс дава отговор за английския страна от спора.
Лорд Маунтбатън задейства проекта за интервенция Байтинг. Още приготовленията за задачата са опасни – членовете на съпротивата рискуват живота си, събирайки разследващи данни на плажа на Бруневал, направени са фотоси на задачата от самолети Spitfire.
На неотдавна образуваната 1-ва парашутна бригада, 2-ри батальон рота С е предоставена значимата задача да извърши задачата. А те са парашутисти единствено от няколко седмици. И реакцията към тяхното формиране не е тъкмо позитивна: мнозина в коридорите на властта считат, че парашутните сили са нелепост и източване на жизненоважни военни запаси. Въпреки това Чърчил демонстрира решителност.
Парашутист от бригадата скача от бомбардировач Whitley
Под командването на майор Джон Фрост екипът е събран и квалифициран прецизно в (обикновено милосърдното) английско време, до момента в който се поддържат високи равнища на секретност. Дори самите мъже остават в незнание какво тъкмо вършат. Парашутната част да вземем за пример счита, че военният кабинет желае от тях да показват техники и качества за навлизане в постройка на щаба зад вражеските линии.
Бригадата, състояща се от 120 мъже, пътува с бомбардировач Whitley. Те ще скочат от 180 метра като дупката за скачане е направо в пода на самолета, което основава риск за натъртвания, преди даже да изоставен самолета. Очаква се мъжете да покажат „ въздушна самодейност “, което значи, че колкото и неприятно да е ситуацията, те ще изпълнят своя дълг.
Веднъж щом са на земята те би трябвало да работят на 3 групи: една да вземе плажа, друга да служи като надзирател и запаса. Сержант Чарлз Кокс е част от третата група, която е виновна за нахлуването при радара Вюрцбург. Навътре в морето пък е Дон Прейст от Телекомуникационното изследователско звено, който учи нацистки предаватели и събира данни, ако операция Байтинг не сполучи.
Началото протича добре и компликацията на задачата в действителност стартира да се усеща, когато плажната единица, командвана от лейтенант Юен Хартис, се оказва на 2,5 км от задачата си. Те би трябвало да се върнат към Бруневал тичайки, само че по маршрутът им има село, цялостно с германци. За благополучие нощта им обезпечава нужното прикритие, въпреки че един противников боец е обезвреден, откакто се причисли към джогинга им… мислейки, че са нацисти.
Вюрцбург
Междувременно Кокс и компания са при радара. Силите на Хитлер обаче са готови за идването на парашутистите и на всички места хвърчи парещ метал. Също по този начин излиза наяве, че радарът не може да бъде се разглоби с принадлежности – за задачата се употребява груба мощ. След това частите са били сложени на колички и извозени по пътя за бягство.
Лейтенант Хартис доближава брега и най-вече шотландската група се бори до дъно с врага. Предполага се, че ги чакат лодки, само че те са принудени да задържат, до момента в който немски плавателни съдове бродят из водите. В последна сметка идва помощ и бригадата е отведена до Портсмут.
За страдание, до момента в който жертвите са малко, двама мъже въпреки всичко умират. Един от тях е лейтенант Хартис. Германците губят 5 души. 6 от групата стават пандизчии на нацистите. Британците от своя страна също залавят войници и ги взимат със себе си, с цел да извлекат спомагателна информация.
Уебсайтът ParaData на парашутния полк назовава Операция Байтинг „ малко, само че вълнуващо вкусване на триумфа във време, когато войната върви зле “. Това е победа за Чърчил в медиите и в националното схващане. Смъртоносната задача за хващане на радара изтъква парашутистите като способна военна единица и започва нова епоха на софтуерна война.
