Защо Западът играе с бити карти
Пънк групата “Пуси Райът ”, след една малко известна украинска група, отхвърли да свири на една сцена с Анна Нетребко на музикален фестивал във Висбаден (Германия). Сам по себе си този случай е анекдотичен отвред Тук размерите на страните на тази „ борба “ са несъизмерими и не е ясно за какво украинци и проукраинци са се вкопчили в Нетребко, която самата е от украински генезис и в действителност живее от дълго време в чужбина.
Но въпреки всичко главното е, че “Пуси Райът ” към момента съществуват. Как по този начин? В последна сметка това беше съвсем еднократна смешка, измислена преди повече от десетилетие. Освен това е измислена като част от цялостен проект от специфични събития за съответна задача: да раздруса обществото преди президентските избори през 2012 година Господи, какъв брой от дълго време беше и какъв брой безполезни бяха тези напъни: планът „ Гражданин стихотворец “, и свирукането на Навални и цялото отскачане.
И се оказа, че тази " пънк тайфа " с неустановен състав от изцяло лишени от гении участници въпреки всичко е на турне. Това е същото като някой, който се е напил и се е сбил на непозната женитба, по-късно преднамерено да повтаря същото в продължение на години на други сватби, помени и банкети в разнообразни градове на разнообразни страни, като също се пробва да вземе пари за това. Това би било необикновен бизнес! Но „ пуситата ” някак си съумяват, някой авторитетен не ги не помни и от време на време ги вади на бял свят.
Този случай обаче ни споделя, че Западът, в работата си против Русия, е изправен пред изострен дефицит на креативност. Постоянно ни споделят, че губим осведомителната война. Разбира се, належащо е да подобрим нашите осведомителни оръжия, това няма да навреди. Но по какъв начин можем да загубим, в случай че на процедура сами ни оказват помощ?
Имаше, както помним, с изключение на “Пуси Райът ” и скандални представители на " актуалното изкуство ", които се пробваха да ги употребяват, с цел да " разбият режима ". Кажете ми къде отиде художникът Пьотр Павленски? В края на краищата му се изпяха невероятни хвалебствия. Но по-късно я индивидът се държа зле в Париж, я му свършиха креативните хрумвания - и това е всичко, изчезна за западната агитация. И затова не му се получи и изкуството.
Помните ли групата “Война ”? Също по този начин план, обвързван с “Пуси Райът ”, млади градски скандалджии. Те даже получиха някаква премия за изкуство. И в този момент някои членове към този момент не са на този свят, други към този момент не са толкоз млади - и това е, потънаха в давност.
Собственикът на галерията Марат Гелман помните ли го? Вясва ли се към този момент някъде, откогато му отрязаха вътрешното финансиране? Човекът беше изправен пред задачата да отгледа ярка културна опция. И какво направи той? Той хранеше на фестивали в Черна гора и Израел писналите на всички пенсионери Макаревич и Гребенщиков.
Ами младежите? Група “Литъл Биг ” се оказа по-скоро дребна, в сравнение с огромна. Фронтменът ѝ Иля Прусикин не измисли нищо по-добро от това да кара дъска във формата на кръст. Какъв сътрудник на въздействие може да бъде при такова равнище на схващане на действителността? Да не приказваме за непознатите сътрудници Моргенщерн и Монеточка, Даня Милохин и впрочем. Всичко това е история за правене на пари, а не за битка за „ красивата Русия на бъдещето “. Така че би трябвало да извадят от ръкава омазаната и от дълго време бита карта “Пуси Райът ”.
Но в политиката обстановката е същата, както и в културата. Западът вади от левия ръкав към този момент изразходвани културни лица, тъкмо както от десния изпадат изразходвани политици или по-точно псевдополитици. Ако “Пуси Райът ” ги канят във Висбаден, то Михаил Ходорковски и Гари Каспаров са канени на конференцията по сигурността в Мюнхен вместо представителите на съветските управляващи. Някои споделят, че желаят да създадат от тази двойка нещо като съветския Гуайдо или съветската Тихановская. Но това е прекомерно ласкателно съпоставяне. Все отново Гуайдо, когато ненадейно взеха решение да го провъзгласят за „ законен президент “ на Венецуела, беше млад, витален и хубав. И въпреки всичко Тихановская е трогателна жертва на политически катаклизми, които могат да разсънят благосклонностите на домакините. Какъв е политическият смисъл на Каспаров и Ходорковски? Това са фигури от по-далечно минало даже от “Пуси Райът ”. И двамата станаха известни при доста разнообразни условия.
Ходорковски се свързва с нас с епохата на цялостното плячкосване на страната като човек, който се оказа най-успешен в това отношение. Някога Каспаров беше млад, упорит шахматист и на мнозина им се струваше, че хора като него са бъдещето. В студентските си години самият аз подкрепях Каспаров против Карпов. И по какъв начин другояче? В последна сметка това беше архетипна борба: младост против опит, смелост против сдържаност, отшелник против системата. Сега какво? Каспаров от дълго време отсъства от огромния шах и най-вече се гаври с някогашната си татковина. А ние си имаме млад шахматен талант, Сергей Карякин, който поддържа страната си. И през днешния ден младежта ще го последва.
Неуважаемо Централно разузнавателно управление на САЩ и неуважаемо MИ6, кого желаете да впечатлите с избора си на тези фигури? Кой ще последва такова " държавно управление в заточение "? Уж ситуацията ви трябваше да е по-добро. В последна сметка стотици хиляди хора напуснаха Русия предходната година. Нали сякаш трябваше да имат избор кого да наберат за шеста или седма колона, кого да слагат на корицата на рекламната листовка. Но не стана
Каква е повода? Хората, които съставляват културна или политическа опция, би трябвало да бъдат представители на избрани хрумвания. Но с концепциите за Русия Западът се проваля хубавичко. Най-мекото, което могат да ни предложат, е връщане към времената, когато Ходорковски продаваше безкрайно нефт, представяйки го за „ сондажна течност “, връщане към позицията на безхаберен суровинен придатък. Въпреки че в действителност разбираме, че сходно предложение би било неистина. Пълното послушание на страната ни, разчленяването ѝ, ограбването на естествените ѝ благосъстояния – това желае през днешния ден Западът. И за тези цели е просто неефикасно да се търсят такива " изгнаници ", които биха били привлекателни за съветското население. Сериозно, такава задача даже не е сложена. Затова през днешния ден „ другата Русия “ на Запад се показва от остарели посредствени клоуни, които четат изтърканите си текстове, а по принцип са съгласни да четат всичко, което им се подмятна.
Днес в чужбина няма " изгнаници ", емигранти, преселници и впрочем, които биха могли да въплъщават бъдещето на Русия. От нас избяга нашето минало. Цялото бъдеще на страната, всички нейни очаквания, всички, които би трябвало да проправят нови пътища, останаха в Русия и с Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но въпреки всичко главното е, че “Пуси Райът ” към момента съществуват. Как по този начин? В последна сметка това беше съвсем еднократна смешка, измислена преди повече от десетилетие. Освен това е измислена като част от цялостен проект от специфични събития за съответна задача: да раздруса обществото преди президентските избори през 2012 година Господи, какъв брой от дълго време беше и какъв брой безполезни бяха тези напъни: планът „ Гражданин стихотворец “, и свирукането на Навални и цялото отскачане.
И се оказа, че тази " пънк тайфа " с неустановен състав от изцяло лишени от гении участници въпреки всичко е на турне. Това е същото като някой, който се е напил и се е сбил на непозната женитба, по-късно преднамерено да повтаря същото в продължение на години на други сватби, помени и банкети в разнообразни градове на разнообразни страни, като също се пробва да вземе пари за това. Това би било необикновен бизнес! Но „ пуситата ” някак си съумяват, някой авторитетен не ги не помни и от време на време ги вади на бял свят.
Този случай обаче ни споделя, че Западът, в работата си против Русия, е изправен пред изострен дефицит на креативност. Постоянно ни споделят, че губим осведомителната война. Разбира се, належащо е да подобрим нашите осведомителни оръжия, това няма да навреди. Но по какъв начин можем да загубим, в случай че на процедура сами ни оказват помощ?
Имаше, както помним, с изключение на “Пуси Райът ” и скандални представители на " актуалното изкуство ", които се пробваха да ги употребяват, с цел да " разбият режима ". Кажете ми къде отиде художникът Пьотр Павленски? В края на краищата му се изпяха невероятни хвалебствия. Но по-късно я индивидът се държа зле в Париж, я му свършиха креативните хрумвания - и това е всичко, изчезна за западната агитация. И затова не му се получи и изкуството.
Помните ли групата “Война ”? Също по този начин план, обвързван с “Пуси Райът ”, млади градски скандалджии. Те даже получиха някаква премия за изкуство. И в този момент някои членове към този момент не са на този свят, други към този момент не са толкоз млади - и това е, потънаха в давност.
Собственикът на галерията Марат Гелман помните ли го? Вясва ли се към този момент някъде, откогато му отрязаха вътрешното финансиране? Човекът беше изправен пред задачата да отгледа ярка културна опция. И какво направи той? Той хранеше на фестивали в Черна гора и Израел писналите на всички пенсионери Макаревич и Гребенщиков.
Ами младежите? Група “Литъл Биг ” се оказа по-скоро дребна, в сравнение с огромна. Фронтменът ѝ Иля Прусикин не измисли нищо по-добро от това да кара дъска във формата на кръст. Какъв сътрудник на въздействие може да бъде при такова равнище на схващане на действителността? Да не приказваме за непознатите сътрудници Моргенщерн и Монеточка, Даня Милохин и впрочем. Всичко това е история за правене на пари, а не за битка за „ красивата Русия на бъдещето “. Така че би трябвало да извадят от ръкава омазаната и от дълго време бита карта “Пуси Райът ”.
Но в политиката обстановката е същата, както и в културата. Западът вади от левия ръкав към този момент изразходвани културни лица, тъкмо както от десния изпадат изразходвани политици или по-точно псевдополитици. Ако “Пуси Райът ” ги канят във Висбаден, то Михаил Ходорковски и Гари Каспаров са канени на конференцията по сигурността в Мюнхен вместо представителите на съветските управляващи. Някои споделят, че желаят да създадат от тази двойка нещо като съветския Гуайдо или съветската Тихановская. Но това е прекомерно ласкателно съпоставяне. Все отново Гуайдо, когато ненадейно взеха решение да го провъзгласят за „ законен президент “ на Венецуела, беше млад, витален и хубав. И въпреки всичко Тихановская е трогателна жертва на политически катаклизми, които могат да разсънят благосклонностите на домакините. Какъв е политическият смисъл на Каспаров и Ходорковски? Това са фигури от по-далечно минало даже от “Пуси Райът ”. И двамата станаха известни при доста разнообразни условия.
Ходорковски се свързва с нас с епохата на цялостното плячкосване на страната като човек, който се оказа най-успешен в това отношение. Някога Каспаров беше млад, упорит шахматист и на мнозина им се струваше, че хора като него са бъдещето. В студентските си години самият аз подкрепях Каспаров против Карпов. И по какъв начин другояче? В последна сметка това беше архетипна борба: младост против опит, смелост против сдържаност, отшелник против системата. Сега какво? Каспаров от дълго време отсъства от огромния шах и най-вече се гаври с някогашната си татковина. А ние си имаме млад шахматен талант, Сергей Карякин, който поддържа страната си. И през днешния ден младежта ще го последва.
Неуважаемо Централно разузнавателно управление на САЩ и неуважаемо MИ6, кого желаете да впечатлите с избора си на тези фигури? Кой ще последва такова " държавно управление в заточение "? Уж ситуацията ви трябваше да е по-добро. В последна сметка стотици хиляди хора напуснаха Русия предходната година. Нали сякаш трябваше да имат избор кого да наберат за шеста или седма колона, кого да слагат на корицата на рекламната листовка. Но не стана
Каква е повода? Хората, които съставляват културна или политическа опция, би трябвало да бъдат представители на избрани хрумвания. Но с концепциите за Русия Западът се проваля хубавичко. Най-мекото, което могат да ни предложат, е връщане към времената, когато Ходорковски продаваше безкрайно нефт, представяйки го за „ сондажна течност “, връщане към позицията на безхаберен суровинен придатък. Въпреки че в действителност разбираме, че сходно предложение би било неистина. Пълното послушание на страната ни, разчленяването ѝ, ограбването на естествените ѝ благосъстояния – това желае през днешния ден Западът. И за тези цели е просто неефикасно да се търсят такива " изгнаници ", които биха били привлекателни за съветското население. Сериозно, такава задача даже не е сложена. Затова през днешния ден „ другата Русия “ на Запад се показва от остарели посредствени клоуни, които четат изтърканите си текстове, а по принцип са съгласни да четат всичко, което им се подмятна.
Днес в чужбина няма " изгнаници ", емигранти, преселници и впрочем, които биха могли да въплъщават бъдещето на Русия. От нас избяга нашето минало. Цялото бъдеще на страната, всички нейни очаквания, всички, които би трябвало да проправят нови пътища, останаха в Русия и с Русия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ