Все по-малко хора могат да си купят жилище
Пандемията утежни ситуацията като съотношението на цените на жилищата по отношение на приходите стана съвсем исторически непропорционално в миг на възходящ дефицит в предлагането на жилища, оповестява БНР. Този факт, дружно със спекулата в региона на недвижимите парцели, са част от аргументите в едни от най-богатите страни в света хората все по-трудно да могат да си разрешат собствен дом, макар че работят или получават пенсия.
За последните 12 години цените на жилищата в страните от Европейския съюз са се повишили с 39%, а на наемите – с 16 на 100, демонстрират данните на Евростат. След 2015 година цените на домовете се движат нагоре с доста по-бързи темпове от наемите. От 2010-а до момента жилищата са поскъпнали двойно в Естония, Унгария, Люксембург, Латвия и Австрия. Поевтиняване има само в Гърция, Италия, Кипър и Испания.
В Нидерландия и Германия имаше митинги предходната година поради високите цени на наемите и дефицита в предлагането на жилища. През предходната година в Нидерландия междинната цена на жилищата се е нараснала с 15 % по отношение на 2020 година, сочи националната статистика.
„ Жилищният пазар не е бил основан за нас, а за наемодателите, от самите тях, а те печелят на гърба на младите, които занапред стартират да живеят. Бяхме предадени и излъгани. Нидерландия не е страна на благоприятни условия, а на опортюнизъм “, съобщи от трибуната протестиращ в Хага през ноември. 30-годишният сервитьор Науд Мандерс остава без покрив и се постанова да живее в подслон, откакто остава без работа поради пандемията и не може да заплаща наема си:
„ Наистина е мъчно, тъй като на моята възраст не изкарваш задоволително за свободния пазар, само че приходът ми е прекомерно висок, с цел да получа общинско жилище. В Амстердам има лист с чакащи и ще отнеме минимум 16 години да получиш късмет за дом. “
Възможностите за обществено настаняване в огромните градове в Нидерландия понижават, до момента в който частни компании продават жилища на високи цени и по този начин трансформират градове като Амстердам в места единствено за богатите. Дезире Ютзетер от Асоциацията на нидерландските строители:
„ Нужни са ни доста домове. 1 милион е доста за Нидерландия. В момента имаме седем и половина милиона, тъй че на процедура ни би трябвало още един огромен град, а това не може да се случи в рамките на съществуващите градове. “
istock
Броят на бездомните в Германия, които работят или получават пенсия, се усилва. Освен това, през последните години наемите скочиха фрапантно, а заплатите не нарастват със същия ритъм. В Берлин беше изработен опит да се постави таван на наемите за период от пет години, само че Конституционния съд отхвърли настояването. Беше повдигнат апел и за отчуждаване на жилищата, които са благосъстоятелност на най-големите компании за недвижими парцели, само че немското законодателство не разрешава сходна мярка.
Бяха проведени митинги поради високите наеми, на които някои от недоволните обявиха: „ Ще бъде мъчно, в действителност мъчно, тъй като квартирите стават все по-скъпи, а пораства и издръжката на живота. На всички мои познати са им вдигнали наемите – на някои с 20 евро, на някои с 40, моят се увеличи с 12. “ „ Според мен е притеснително, че хората с естествен приход не могат да намерят жилища на налични цени. “, споделиха протестиращи.
Пандемията разпали лудостта при покупката на жилища
Социалдемократите, които завоюваха изборите предходната година, дадоха обещание да бъдат строени по 100 000 нови обществени жилища на година. Социологът Андрей Холм:
„ Тук, в най-богатата страна в Европейския съюз, съвсем 1 милион души са без покрив. Те би трябвало да живеят в държавни квартири, спонтанни жилища или даже на улицата. Според мен това е обществен скандал. Съществуват и така наречен невидими бездомници. Видимите са хората, които спят по гарите или под мостовете. Но това е единствено върхът на айсберга. “
В Ирландия пък междинната цена на домовете е скочила с 230% за последните 40 години. След като за малко е живяла чартърен, 27-годишната Меган Бърн се постанова да се върне да живее при родителите си:
„ С всяка минала година цените се подвигат. Когато с приятеля ми попаднем на нещо, което можем да си позволим, в наддаването ни надскачат или сътрудниците по недвижими парцели не съблюдават ангажимента ни и продават на различен за по-висока сума. Ситуацията сега е безнадеждна. “
istock
Световноизвестната английска певица Адел провокира възторг на Острова в края на предходната година, когато в изявлението си за „ Вог “ съобщи, че се е преместила да живее в Лос Анджелис, защото цените на парцелите в Лондон са прекомерно високи. „ Типът къща, която имам в Ел Ей в никакъв случай не бих могла да си разреша в Лондон. Там костват стотици милиони лири, а аз нямам толкоз пари “, показа пред изданието Адел. Тя разполага с три парцела в Бевърли Хилс, ситуирани на над 1600 квадратни метра, които са й коствали 30 милиона $. За съпоставяне – пентхаус в Лондон със същите размери е бил разгласен за 247 милиона $, писа CNBC.
Въпреки че Адел избира Калифорния пред английската столица поради цените, това напълно не значи, че американците от работническата класа безпроблемно намират заслон в днешно време. Напротив – в Съединени американски щати няма щат, окръг или град, където служащ на цялостно работно време, само че на минимална отплата, може да си разреши да наеме двустаен апартамент, без да задели над 30 % от приходите си, демонстрираха данните от изследване от предходната година. С към 20 % са се повишили наемите на едностайните и двустайните жилища в Съединени американски щати на годишна база, като на приблизително национално ниво са надлежно 1700 и 2000 $. Наемите са най-високи в Ню Йорк и Сан Франциско. И точно в щатите, където се намират тези два града – Ню Йорк и Калифорния има и най-голям брой бездомни хора. Някои от тях споделят:
Цените на парцелите ще вървят още нагоре
„ Унизително е да държиш чашка по 24 часа дневно, а хората да те гледат все едно си някакъв безделник. Подавам молби за работа. Зяпат ме, тъй като не наподобявам представително. Искат ми телефонен номер, само че по какъв начин да им оставя, като нямам телефон? Хората ме подминават и ми споделят: „ Намери си работа, лентяй подобен “. Чакайте малко, аз не съм лентяй, аз съм човешко създание. “
„ Трудно е. В края на деня, когато хората си заотиват, качват се на метрото, на мен ми става доста мъчително, че аз няма къде да се прибера. “
„ Гледам позитивно на нещата. Опитвам се да помня, че има красиви цветове и че съм жива. Това е значимото. Не е от голяма важност къде пребивавам, кой ме е отхвърлил или по какъв начин са се отнасяли с мен в предишното. Трябва да си с положителна настройка и да обичаш себе си. “
Добрият образец от Европа е Финландия, където е признат моделът „ първо настаняване “ за национална тактика. Той поражда в Съединени американски щати и се тества и в някои немски градове. Концепцията изяснява общественият антрополог Луиза Шнайдер, която е доцент в университет в Амстердам и откривател в Института по демографски проучвания „ Макс Планк “:
istock
„ В общи линии би трябвало да се случат две неща. Първото е да спрем да овладяваме казуса с бездомните, а напряко да го решим. Това може да се случи единствено в случай че спрем да одобряваме загубата на дом като самостоятелен проблем, а вместо това да го одобряваме за обществен и да поемаме обществена отговорност за него. Това значи от обвинявания към бездомните да преминем към правилото, че всеки абсолютно заслужава покрив над главата си. И по-късно идва решаването на персоналните и обществените проблеми. Това съставлява концепцията „ първо настаняване “. “
Благодарение на нея във Финландия бездомните са намалели от 17 000 на към 4000.
Архитектът на жилищната политика в северната страна Юха Каркинин споделя: „ Смениха се няколко държавни управления, само че всички бяха съгласни да се продължи работата по премахването на бездомността, тъй като я одобряваме като проблем на човешките права. Не става въпрос толкоз за пари. Винаги излиза по-евтино да се обезпечи непрекъснато решение, в сравнение с да се пробват хората сами да се оправят с краткотрайно настаняване. Така че огромният въпрос е за политическата воля. “
Именно тя е търсена от епохи и неналичието й още от времето на Римската империя е осмяна в пародията на Мел Брукс „ Историята на света: Част I “:
„ Драги членове на Римския Сенат, чуйте ме. Да продължаваме ли да строим покои за богатите или да се стремим към по-благородна цел и да строим прилични домове за бедните? Как ще гласоподава Сенатът? “.
А този въпрос бива последван от циничен отговор за бедните.
За последните 12 години цените на жилищата в страните от Европейския съюз са се повишили с 39%, а на наемите – с 16 на 100, демонстрират данните на Евростат. След 2015 година цените на домовете се движат нагоре с доста по-бързи темпове от наемите. От 2010-а до момента жилищата са поскъпнали двойно в Естония, Унгария, Люксембург, Латвия и Австрия. Поевтиняване има само в Гърция, Италия, Кипър и Испания.
В Нидерландия и Германия имаше митинги предходната година поради високите цени на наемите и дефицита в предлагането на жилища. През предходната година в Нидерландия междинната цена на жилищата се е нараснала с 15 % по отношение на 2020 година, сочи националната статистика.
„ Жилищният пазар не е бил основан за нас, а за наемодателите, от самите тях, а те печелят на гърба на младите, които занапред стартират да живеят. Бяхме предадени и излъгани. Нидерландия не е страна на благоприятни условия, а на опортюнизъм “, съобщи от трибуната протестиращ в Хага през ноември. 30-годишният сервитьор Науд Мандерс остава без покрив и се постанова да живее в подслон, откакто остава без работа поради пандемията и не може да заплаща наема си:
„ Наистина е мъчно, тъй като на моята възраст не изкарваш задоволително за свободния пазар, само че приходът ми е прекомерно висок, с цел да получа общинско жилище. В Амстердам има лист с чакащи и ще отнеме минимум 16 години да получиш късмет за дом. “
Възможностите за обществено настаняване в огромните градове в Нидерландия понижават, до момента в който частни компании продават жилища на високи цени и по този начин трансформират градове като Амстердам в места единствено за богатите. Дезире Ютзетер от Асоциацията на нидерландските строители:
„ Нужни са ни доста домове. 1 милион е доста за Нидерландия. В момента имаме седем и половина милиона, тъй че на процедура ни би трябвало още един огромен град, а това не може да се случи в рамките на съществуващите градове. “
istock Броят на бездомните в Германия, които работят или получават пенсия, се усилва. Освен това, през последните години наемите скочиха фрапантно, а заплатите не нарастват със същия ритъм. В Берлин беше изработен опит да се постави таван на наемите за период от пет години, само че Конституционния съд отхвърли настояването. Беше повдигнат апел и за отчуждаване на жилищата, които са благосъстоятелност на най-големите компании за недвижими парцели, само че немското законодателство не разрешава сходна мярка.
Бяха проведени митинги поради високите наеми, на които някои от недоволните обявиха: „ Ще бъде мъчно, в действителност мъчно, тъй като квартирите стават все по-скъпи, а пораства и издръжката на живота. На всички мои познати са им вдигнали наемите – на някои с 20 евро, на някои с 40, моят се увеличи с 12. “ „ Според мен е притеснително, че хората с естествен приход не могат да намерят жилища на налични цени. “, споделиха протестиращи.
Пандемията разпали лудостта при покупката на жилища
Социалдемократите, които завоюваха изборите предходната година, дадоха обещание да бъдат строени по 100 000 нови обществени жилища на година. Социологът Андрей Холм:
„ Тук, в най-богатата страна в Европейския съюз, съвсем 1 милион души са без покрив. Те би трябвало да живеят в държавни квартири, спонтанни жилища или даже на улицата. Според мен това е обществен скандал. Съществуват и така наречен невидими бездомници. Видимите са хората, които спят по гарите или под мостовете. Но това е единствено върхът на айсберга. “
В Ирландия пък междинната цена на домовете е скочила с 230% за последните 40 години. След като за малко е живяла чартърен, 27-годишната Меган Бърн се постанова да се върне да живее при родителите си:
„ С всяка минала година цените се подвигат. Когато с приятеля ми попаднем на нещо, което можем да си позволим, в наддаването ни надскачат или сътрудниците по недвижими парцели не съблюдават ангажимента ни и продават на различен за по-висока сума. Ситуацията сега е безнадеждна. “
istock Световноизвестната английска певица Адел провокира възторг на Острова в края на предходната година, когато в изявлението си за „ Вог “ съобщи, че се е преместила да живее в Лос Анджелис, защото цените на парцелите в Лондон са прекомерно високи. „ Типът къща, която имам в Ел Ей в никакъв случай не бих могла да си разреша в Лондон. Там костват стотици милиони лири, а аз нямам толкоз пари “, показа пред изданието Адел. Тя разполага с три парцела в Бевърли Хилс, ситуирани на над 1600 квадратни метра, които са й коствали 30 милиона $. За съпоставяне – пентхаус в Лондон със същите размери е бил разгласен за 247 милиона $, писа CNBC.
Въпреки че Адел избира Калифорния пред английската столица поради цените, това напълно не значи, че американците от работническата класа безпроблемно намират заслон в днешно време. Напротив – в Съединени американски щати няма щат, окръг или град, където служащ на цялостно работно време, само че на минимална отплата, може да си разреши да наеме двустаен апартамент, без да задели над 30 % от приходите си, демонстрираха данните от изследване от предходната година. С към 20 % са се повишили наемите на едностайните и двустайните жилища в Съединени американски щати на годишна база, като на приблизително национално ниво са надлежно 1700 и 2000 $. Наемите са най-високи в Ню Йорк и Сан Франциско. И точно в щатите, където се намират тези два града – Ню Йорк и Калифорния има и най-голям брой бездомни хора. Някои от тях споделят:
Цените на парцелите ще вървят още нагоре
„ Унизително е да държиш чашка по 24 часа дневно, а хората да те гледат все едно си някакъв безделник. Подавам молби за работа. Зяпат ме, тъй като не наподобявам представително. Искат ми телефонен номер, само че по какъв начин да им оставя, като нямам телефон? Хората ме подминават и ми споделят: „ Намери си работа, лентяй подобен “. Чакайте малко, аз не съм лентяй, аз съм човешко създание. “
„ Трудно е. В края на деня, когато хората си заотиват, качват се на метрото, на мен ми става доста мъчително, че аз няма къде да се прибера. “
„ Гледам позитивно на нещата. Опитвам се да помня, че има красиви цветове и че съм жива. Това е значимото. Не е от голяма важност къде пребивавам, кой ме е отхвърлил или по какъв начин са се отнасяли с мен в предишното. Трябва да си с положителна настройка и да обичаш себе си. “
Добрият образец от Европа е Финландия, където е признат моделът „ първо настаняване “ за национална тактика. Той поражда в Съединени американски щати и се тества и в някои немски градове. Концепцията изяснява общественият антрополог Луиза Шнайдер, която е доцент в университет в Амстердам и откривател в Института по демографски проучвания „ Макс Планк “:
istock „ В общи линии би трябвало да се случат две неща. Първото е да спрем да овладяваме казуса с бездомните, а напряко да го решим. Това може да се случи единствено в случай че спрем да одобряваме загубата на дом като самостоятелен проблем, а вместо това да го одобряваме за обществен и да поемаме обществена отговорност за него. Това значи от обвинявания към бездомните да преминем към правилото, че всеки абсолютно заслужава покрив над главата си. И по-късно идва решаването на персоналните и обществените проблеми. Това съставлява концепцията „ първо настаняване “. “
Благодарение на нея във Финландия бездомните са намалели от 17 000 на към 4000.
Архитектът на жилищната политика в северната страна Юха Каркинин споделя: „ Смениха се няколко държавни управления, само че всички бяха съгласни да се продължи работата по премахването на бездомността, тъй като я одобряваме като проблем на човешките права. Не става въпрос толкоз за пари. Винаги излиза по-евтино да се обезпечи непрекъснато решение, в сравнение с да се пробват хората сами да се оправят с краткотрайно настаняване. Така че огромният въпрос е за политическата воля. “
Именно тя е търсена от епохи и неналичието й още от времето на Римската империя е осмяна в пародията на Мел Брукс „ Историята на света: Част I “:
„ Драги членове на Римския Сенат, чуйте ме. Да продължаваме ли да строим покои за богатите или да се стремим към по-благородна цел и да строим прилични домове за бедните? Как ще гласоподава Сенатът? “.
А този въпрос бива последван от циничен отговор за бедните.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ