Коронавирусът, ръкостискането и ще се поздравяваме ли по този начин отново
Пандемията от COVID-19 ни накара тотално да преосмислим и променим методите, по които демонстрираме непосредственост и се поздравяваме с близките. Появиха се какви ли не нови поздрави - с крайници, с лакти, а ръкостискането - от древен бит - се трансформира в същинска опасност за здравето.
Със притискане на ръце поздравяваме непосредствен другар. Този жест обаче съпровожда и редица покупко-продажби за милиони и подписани политически съглашения. Затова е значим въпросът дали неговият смисъл ще надделее над вируса, или не.
Има разнообразни версии за произхода на ръкостискането. Една от тях се свързва с античните гърци, друга - със средновековните европейски рицари. Това е " дословен жест на човешка съгласуваност ", който обаче се следи и при някои типове маймуни да вземем за пример.
Някои психолози споделят концепцията, че ръкостискането (точно като целувките) е знак на непосредственост сред двама души, просто тъй като те не се тормозят да си разменят микроби. Според разнообразни проучвания, ръкостискането задейства същата част на мозъка, която подтикват хубавата храна, напитките и даже сексът. Вероятно по тази причина този жест продължава да бъде повсеместен и необятно прилаган, макар всички предизвестия на лекарите, че не е безвреден.
Но в този момент, във времена на пандемия, една от възбраните, които съблюдаваме, е да не се ръкостискаме. Някои американски медици, които проучват обстановката с COVID-19, са на мнение, че замяната на ръкостискането с различен вид поздрави в близко и далечно бъдеще може да понижи темповете на разпространяване освен на ковид, само че и на грипа, и на други болести. Затова не виждат нищо неприятно в смяната.
Вероятно рекомендациите за обществено разграничаване и отбягване на околните контакти ще останат настоящи още дълго време, изключително за по-уязвимите групи. Така се появява и теорията, е обществото ще се раздели на хора, които могат да допират и да бъдат докосвани, и такива, от които би трябвало да стоим по-надалеч.
Това обаче може да докара до отрицателни последствия за душeвността на вторите. А и докосванията, и проявата на непосредственост са елементарен метод за справяне със напрежението, от които обаче в този момент сме лишени.
С времето се трансформират едни привички и се основават нови. Затова в случай че свикнем да не се ръкуваме в границите на месеци (а може и година), по-късно няма да ни е толкоз извънредно, че не го вършим. A и даже да е, оцеляването и здравето постоянно ще са приоритет, написа BBC. /lifestyle.bg
Със притискане на ръце поздравяваме непосредствен другар. Този жест обаче съпровожда и редица покупко-продажби за милиони и подписани политически съглашения. Затова е значим въпросът дали неговият смисъл ще надделее над вируса, или не.
Има разнообразни версии за произхода на ръкостискането. Една от тях се свързва с античните гърци, друга - със средновековните европейски рицари. Това е " дословен жест на човешка съгласуваност ", който обаче се следи и при някои типове маймуни да вземем за пример.
Някои психолози споделят концепцията, че ръкостискането (точно като целувките) е знак на непосредственост сред двама души, просто тъй като те не се тормозят да си разменят микроби. Според разнообразни проучвания, ръкостискането задейства същата част на мозъка, която подтикват хубавата храна, напитките и даже сексът. Вероятно по тази причина този жест продължава да бъде повсеместен и необятно прилаган, макар всички предизвестия на лекарите, че не е безвреден.
Но в този момент, във времена на пандемия, една от възбраните, които съблюдаваме, е да не се ръкостискаме. Някои американски медици, които проучват обстановката с COVID-19, са на мнение, че замяната на ръкостискането с различен вид поздрави в близко и далечно бъдеще може да понижи темповете на разпространяване освен на ковид, само че и на грипа, и на други болести. Затова не виждат нищо неприятно в смяната.
Вероятно рекомендациите за обществено разграничаване и отбягване на околните контакти ще останат настоящи още дълго време, изключително за по-уязвимите групи. Така се появява и теорията, е обществото ще се раздели на хора, които могат да допират и да бъдат докосвани, и такива, от които би трябвало да стоим по-надалеч.
Това обаче може да докара до отрицателни последствия за душeвността на вторите. А и докосванията, и проявата на непосредственост са елементарен метод за справяне със напрежението, от които обаче в този момент сме лишени.
С времето се трансформират едни привички и се основават нови. Затова в случай че свикнем да не се ръкуваме в границите на месеци (а може и година), по-късно няма да ни е толкоз извънредно, че не го вършим. A и даже да е, оцеляването и здравето постоянно ще са приоритет, написа BBC. /lifestyle.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ