Рекордно ниска безработица от 32 години - никой не ще да бачка
Пандемията е свила работните места у нас с 40% и още веднъж няма задоволително хора за тях. От 320 762 служащи са се нуждаели компаниите през септември 2019 година, а по същото време на предходната потребността е била от единствено 193 792. Като в строителството, медиите, търговията, превоза и туризма търсенето е намаляло на половина, демонстрират данни на Агенцията по заетостта.
През април пък безработицата у нас се стопи до 4,6% - най-ниското равнище в последните 32 години. Безработните са били единствено 150 547.
При ниска безработица шансът работодателите да намерят хора с подобаващи умения е все по-малък. Още повече, че през март търсенето на работна ръка се усилва. Търсят се хора в преработващата индустрия, а една пета от вакантните позиции са в хотелиерството и ресторантьорството, липсват търговци, служители и селскостопански служащи. Най-силен е гладът за оператори на машини, водачи, продавачи.
Под 2,5% е безработицата в Пловдив и компаниите се конкурират за работна ръка. И се следи наклонност нископрофилните производства да се изнасят от града и региона, с цел да намерят по-евтини служащи. “Каменица” да вземем за пример реалокира пивоварната си в Хасково.
“Няма обаче вложител, който да се е отказал да развива произвеждане край Пловдив, тъй като въпреки всичко в града са регистрирани към 550 хиляди души, има и 100 хиляди нерегистрирани”, изясни зам.-кметът по бизнес развиване Стефан Стоянов.
В Плевен, който се оформя като бизнесцентъра на Северозапада, промишлеността се задъхва за фрагменти от 5-6 година, а наклонността се задълбочава, тъй като нито техникумите създават служащи, нито бизнесът си отглежда фрагменти.
Дори Елен Колева към този момент не ще да е шивачка
Безработните във Врачанска област са два пъти повече от равнището за страната. Ако в страната тя е 4,6%, то в района за работа чака към 10% от трудоспособното население.
Най-тежко е ситуацията в общините Борован и Хайредин, където двама от петима нямат работа. Най-малко безработни има в общините Козлодуй, Мездра и Враца, в които безработните не надвишават 4 на 100.
За да могат да задържат качествените фрагменти пък, над 80% от фирмите са възнамерявали да вдигнат заплатите през първите шест месеца на годината, сподели изследване на ManpowerGroup България. Една от главните аргументи за овакантяване на работа през предходната година е предлаганото по-високо заплащане на друго място. Другата причина за по-високите заплати е да се намерят чиновници за освободените длъжности.
В бранш “Производство” над 90% от работодателите са възнамерявали да усилят заплатите, а в бранш “Автомобилна индустрия” - 91%, следва “Търговия” с 81%. Това са и трите бранша, които изпитват апетит за фрагменти и които са претърпели най-голямо непринудено текучество през 2021 година
Възможност за попълването на свободните места са украинските бежанци. Работодателите към този момент оповестиха, че ще могат да наемат към 200 хиляди души, които бягат от войната. До момента 1868 работодатели са потърсили бюрата по труда, с цел да наемат бежанци. Те са подали 9486 свободни места. 75% от шефовете имат подготвеност да ги наемат незабавно. 10% от тях търсят фрагменти с висше обучение, а 28% със приблизително.
Държавата възнамерява и стратегия “Солидарност”, с цел да може украинците да се интегрират по-лесно на пазара на труда. Една от ограниченията е да покрива за три месеца минималната заплата и осигуровките на работодатели, в случай че наемат украински бежанци на работа. Още толкоз пък ще заплаща единствено осигуровките им. За работещите ще има алтернатива и за покриване на наема за три месеца. Държавата ще дава пари и за бавачка, с цел да може майките да работят умерено.
Друга мярка е ваучери за образование по български или на различен непознат език. Освен това бежанците ще могат да се насочват и към разнообразни професионални образования. Програмата ще коства към 46 млн. лева и с нея ще могат да се подкрепят към 5000 души.
Строителството е браншът, който страда най-вече от неналичието на фрагменти. По данни на Камарата на строителите в България през 2021 година в бранша са били заети общо 195 800 души. Но в последната година на строителния взрив – 2007-а, те са били 232 000, т.е. с над 37 хиляди повече. Положението въпреки всичко не е чак толкоз трагично, тъй като по време на пандемията през 2020 година в бранша работеха съвсем със 100 хиляди индивида по-малко, в сравнение с в най-хубавите години - цяла войска от строителни служащи се изнесе да работи в чужбина.
Заплащането на труда е единият метод за привличане на работна ръка, само че тъкмо в това отношение нещата не са се подобрили значително. По данни на Национален статистически институт през 2021 година междинната годишна заплата в строителния бранш е била 14 084 лева, т.е. 1173 лева месечно, и това е на предпоследно място по най-ниско възнаграждение, по-лошо е единствено в хотелиерството. Все отново нарастването спрямо миналата година е в границите на междинното за страната – 11%.
През април пък безработицата у нас се стопи до 4,6% - най-ниското равнище в последните 32 години. Безработните са били единствено 150 547.
При ниска безработица шансът работодателите да намерят хора с подобаващи умения е все по-малък. Още повече, че през март търсенето на работна ръка се усилва. Търсят се хора в преработващата индустрия, а една пета от вакантните позиции са в хотелиерството и ресторантьорството, липсват търговци, служители и селскостопански служащи. Най-силен е гладът за оператори на машини, водачи, продавачи.
Под 2,5% е безработицата в Пловдив и компаниите се конкурират за работна ръка. И се следи наклонност нископрофилните производства да се изнасят от града и региона, с цел да намерят по-евтини служащи. “Каменица” да вземем за пример реалокира пивоварната си в Хасково.
“Няма обаче вложител, който да се е отказал да развива произвеждане край Пловдив, тъй като въпреки всичко в града са регистрирани към 550 хиляди души, има и 100 хиляди нерегистрирани”, изясни зам.-кметът по бизнес развиване Стефан Стоянов.
В Плевен, който се оформя като бизнесцентъра на Северозапада, промишлеността се задъхва за фрагменти от 5-6 година, а наклонността се задълбочава, тъй като нито техникумите създават служащи, нито бизнесът си отглежда фрагменти.
Дори Елен Колева към този момент не ще да е шивачка
Безработните във Врачанска област са два пъти повече от равнището за страната. Ако в страната тя е 4,6%, то в района за работа чака към 10% от трудоспособното население.
Най-тежко е ситуацията в общините Борован и Хайредин, където двама от петима нямат работа. Най-малко безработни има в общините Козлодуй, Мездра и Враца, в които безработните не надвишават 4 на 100.
За да могат да задържат качествените фрагменти пък, над 80% от фирмите са възнамерявали да вдигнат заплатите през първите шест месеца на годината, сподели изследване на ManpowerGroup България. Една от главните аргументи за овакантяване на работа през предходната година е предлаганото по-високо заплащане на друго място. Другата причина за по-високите заплати е да се намерят чиновници за освободените длъжности.
В бранш “Производство” над 90% от работодателите са възнамерявали да усилят заплатите, а в бранш “Автомобилна индустрия” - 91%, следва “Търговия” с 81%. Това са и трите бранша, които изпитват апетит за фрагменти и които са претърпели най-голямо непринудено текучество през 2021 година
Възможност за попълването на свободните места са украинските бежанци. Работодателите към този момент оповестиха, че ще могат да наемат към 200 хиляди души, които бягат от войната. До момента 1868 работодатели са потърсили бюрата по труда, с цел да наемат бежанци. Те са подали 9486 свободни места. 75% от шефовете имат подготвеност да ги наемат незабавно. 10% от тях търсят фрагменти с висше обучение, а 28% със приблизително.
Държавата възнамерява и стратегия “Солидарност”, с цел да може украинците да се интегрират по-лесно на пазара на труда. Една от ограниченията е да покрива за три месеца минималната заплата и осигуровките на работодатели, в случай че наемат украински бежанци на работа. Още толкоз пък ще заплаща единствено осигуровките им. За работещите ще има алтернатива и за покриване на наема за три месеца. Държавата ще дава пари и за бавачка, с цел да може майките да работят умерено.
Друга мярка е ваучери за образование по български или на различен непознат език. Освен това бежанците ще могат да се насочват и към разнообразни професионални образования. Програмата ще коства към 46 млн. лева и с нея ще могат да се подкрепят към 5000 души.
Строителството е браншът, който страда най-вече от неналичието на фрагменти. По данни на Камарата на строителите в България през 2021 година в бранша са били заети общо 195 800 души. Но в последната година на строителния взрив – 2007-а, те са били 232 000, т.е. с над 37 хиляди повече. Положението въпреки всичко не е чак толкоз трагично, тъй като по време на пандемията през 2020 година в бранша работеха съвсем със 100 хиляди индивида по-малко, в сравнение с в най-хубавите години - цяла войска от строителни служащи се изнесе да работи в чужбина.
Заплащането на труда е единият метод за привличане на работна ръка, само че тъкмо в това отношение нещата не са се подобрили значително. По данни на Национален статистически институт през 2021 година междинната годишна заплата в строителния бранш е била 14 084 лева, т.е. 1173 лева месечно, и това е на предпоследно място по най-ниско възнаграждение, по-лошо е единствено в хотелиерството. Все отново нарастването спрямо миналата година е в границите на междинното за страната – 11%.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ