Как трима лекари спасяваха евреи с измислена пандемия
Пандемията е нещо, което промени вечно животът ни през последните две години, само че от време на време може да изиграе и позитивна роля. За задачата ще върнем лентата малко по-назад, с цел да ви срещнем с доктор Джовани Боромео и неговата брилянтна концепция за спасяването на евреи в окупирана Италия. Според информацията, към 8546 италиански евреи са депортирани през септември 1943 година Мнозина знаят, че папата продължава да затваря очите си и не приказва по никакъв метод за протичащото се на територията на страната, както и в Европа и дълго време ще отхвърля за сходни събития. Любопитен факт е, че точно немските учени потвърждават неговата виновност и бялата тишина, с която се е преструвал на прелестно заплеснат.
Добрата вест е, че когато има едно зло, властващо на територията на страната, няма по какъв начин да останем и насмалко положително. За задачата ви срещаме с този доктор. Роден в семейство на лекари, той също следва това самопризнание и на 22 години получава своята тапия. През 1931 година е поканен да бъде шеф на болничното заведение „ Ospedali Riuntiti di Roma “. Гонят го бързо от позицията, тъй като даже и след многократните предложения отхвърля да стане член на Фашистката партия. През 1934 година е назначен за лекар на болница Ospedale Fatebenefratelli. Това е лечебно заведение с история и е закупена още през 1892 г. от Кралство Италия, с цел да бъде част от международно известна верига лечебни заведения. Именно там открива и двама доктора, които ще му оказват помощ в бъдещите проекти.
Виторио Емануеле Сачердоти и Адриано Осичини. Сачердоти е бели евреин, до момента в който Осичини е католик и антифашист. Вторият е посещавал пандизите няколко пъти за непокорство. По време на войната, болничното заведение се занимава с оказване на здравна помощ на партизани, въпреки и в никакъв случай да не водят мемоари и да се пробват да скрият всеки един човек, който е потърсил здравна помощ. Сачердоти знаел, че постоянно е бил в заплаха, само че откакто по този начин или другояче можели да го депортират, предпочитал да даде последните си дни в помощ на партизаните и тъкмо затова обикалял горите с здравната си чанта, с цел да помогне на всеки нуждаещ се. Той обикаля и еврейското гето, с цел да оказва помощ на хора в потребност.
След като Мусолини съумява да избяга, а немците поемат надзор над Рим, депортацията на евреи стартира да се случва. В хода на цялата полуда, тримата лекари в дребната болница вземат решение, че би трябвало да се намесят и да спасят колкото се може повече хора. Самият Боромео постоянно имал радио в мазето на постройката и поддържал връзка с партизаните. Останалите лекари, на които не може да се има доверие, даже не подозирали какво тъкмо се случва.
Около 16 октомври 1943 година тримата лекари вземат решение, че могат да избавят хора, като си измислят по-сериозно заболяване, с което да държат нацистите на страна. В болничното заведение влизат 27 евреи, които попадат под карантина, а в картоните им се вписва диагноза „ К синдром “. Евреите стартират да идват един след различен, а самите нацисти отхвърлят да влизат в болничното заведение, откакто лекарите им споделят, че заболяването е заразна и не може да се управлява. Опитите за депортация също ще бъдат пагубни за военния личен състав, а тъкмо в този миг всеки боец е коствал повече от злато.
Джовани Боромео
Болницата бързо се преоборудва като лечебно заведение в карантинно. Самият синдром извършва и още една роля, лекарите доста добре се схващат без думи и осъзнават, че просто одобряват още един здрав евреин, като той не предстои на лекуване по никакъв метод, само че ще отиде в карантинното поделение и ще заеме още едно легло. По проект всички трябвало да се вършат на заболели, в случай че въпреки всичко някой пристигна за инспекция, само че както казахме и по-рано нито един германец не посмял да влезе в болничното заведение.
На входа на всяко поделение пишело „ Висок риск от заразяване “. При едно от всички посещаване, инструктираните болни трябвало да кашлят колкото се може по-силно, да кихат и да вият от болежка. Колкото по-реално е ситуацията, толкоз по-високи са възможностите им за оцеляване. Тримата лекари вдигали плещи и обяснявали, че това заболяване е задоволително рисково и свирепо, с цел да охлади възможностите на всеки един германец да прекрачи прага. Защо обаче се приказва за Синдром К? Лекарите употребявали за ентусиазъм немския пълководец Кеселринг, който в този миг отговарял за депортацията и окупацията на Италия.
Повечето вярвали, че това е някаква нова форма на туберколоза, само че в хода на окупацията се говорило, че това заболяване може да е рак, по този начин или другояче всички избягали колкото се може по-далече и забранявали на всички останали бойци даже да се въртят покрай болничното заведение. В този миг лечебното заведение се трансформирало в дребен и предпазен парадайс. Никой не можел да каже с акуратност какъв брой тъкмо хора са избавени, само че съгласно записките на Яд Вашем, болничното заведение приемала пациенти и през зимата, като най-често избирала фамилии с деца.
За жал пространството не било толкоз огромно, с цел да се позволен повече хора. Осичини по-късно е награден за дейностите си, само че споделя, че не е работил от персонални ползи, а се е управлявал от правилата си за един по-добър свят. Днес господата се назовават „ Тихите герои на Италия “ и има за какво. По-важното е, че в никакъв случай не са поискали и стотинка за тези си дейности, въпреки и някои спекулации да се появяват през годините с изказване, че диагнозата се измервала в злато. Нито един от лекарите не бил склонен с тази история, а малко по-късно и показанията показват същото. Това, което би трябвало да запомним е, че науката може да победи безусловно всеки, задоволително е да се добави и щипка въображение.
