Панагюрище – земя на легенди и предания за геройства на въстаници
Панагюрище е ситуиран върху дребна долина в Същинска Средна гора, по двата бряга на река Луда Яна. Името му е с гръцки генезис и значи панаирище. За актуалните българи Панагюрище е знак на българския блян за независимост. Всяка година на 20 април селището е център на националните тържества в памет на Априлското въстание от 1876 година
Тук Панайот Волов и Георги Бенковски подвигат на въоръжена битка цялото население, афишират първата българска република и за 10 дни градът е първата столица на България.
Историческата околност „ Оборище “.
Това е и родното място на Райна Попгеоргиева, позната на всички като Райна Княгиня, ушила въстаническото знаме с девиза „ Свобода или Смърт “. В памет на тези събития през 1976 година е повдигнат мемориалният комплекс Априлци.
Там, където предишното не е оставило исторически монументи
то оживява с легендите
които свързват основаването на днешния град с трагичните времена след османското настъпление на Бaлканите – с края на XV век. Името си градът придобил от дребния панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в остарелия български език).
В годините на османското господство Панагюрище получава публично със султански ферман предопределение за войнишко населено място. От това последват редица привилегии като право на релативно самоуправление, освобождение от някои налози и други, които спомагат за икономическото развиване на града, за опазване у неговите поданици жива вярата за независимост.
Тракийското богатство е знак на града
В мразовитото утро на 8 декември 1949 година трима братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови – работят дружно в региона на керемидената фабрика „ Мерул “ край Панагюрище. Тухларският поминък е тежък, непостижим, само че почитан от хората, съградили от печена глина своите домове. Петко натиска с бела към този момент разрохканата глина и тогава нещо лъсва.
Панагюрското златно богатство.
Братята са комплицирани и възбудени. Внимателно изваждат и преброяват предметите, измиват ги в близката река Мерул и ги слагат на една дъска да се изцедят. Пред тях и надошлите служащи блясва с цялото си величие баснословен
златен сервиз с причудливи форми
В този миг, без даже да се замислят, братята единомислещо вземат решение, че това изобретение би трябвало да се съобщи на градските управляващи.
От тогава до през днешния ден съкровището триумфално шества в музеите и галериите на повече от 40 международни столици и градове – Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Берлин, Прага, Будапеща, Токио, Мексико сити, Ню Делхи, Монреал, Мадрид, Бостън, Детройт, Хелзинки… Навсякъде по света е изтръгвало удивление.
Панагюрското богатство и през днешния ден притегля вниманието на учените – археолози и изкуствоведи по света, с въпросите, които слага, а неналичието на еднопосочен отговор основава
атмосферата на загадъчност
която витае към него.
Уникалното тракийско златно богатство датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е открито южно от Панагюрище. Състои се от девет ритуални съда, направени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е открито, че съдовете са направени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите, на брега на Мала Азия. Четири от ритоните са завършени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични подиуми, свързани с известни герои от древността.
На един от ритоните е изобразен тържественият гуляй в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на амазонка.
Дворът на къща музей Райна Княгиня.
Най-интересен по форма и декорация е огромният амфоровиден съд. Дръжките му са завършени като
борещи се между тях кентаври
а двете отверстия за изтичане на виното, намиращи се в основата на съда, са завършени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията.
Предметите от Панагюрското богатство са комплектовани като извънредно богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Не се знае по какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети – като военна плячка или по пътя на търговски продан, както и кой е бил техният притежател.
Въпрос съставлява и какво е принудило притежателя да го скрие в земята. На всички тези въпроси прецизен отговор не можем да получим, можем единствено да гадаем, само че това не ни пречи да им се любуваме като на едни високохудожествени и неповторими очевидци на древността.
Тук Панайот Волов и Георги Бенковски подвигат на въоръжена битка цялото население, афишират първата българска република и за 10 дни градът е първата столица на България.
Историческата околност „ Оборище “.
Това е и родното място на Райна Попгеоргиева, позната на всички като Райна Княгиня, ушила въстаническото знаме с девиза „ Свобода или Смърт “. В памет на тези събития през 1976 година е повдигнат мемориалният комплекс Априлци.
Там, където предишното не е оставило исторически монументи
то оживява с легендите
които свързват основаването на днешния град с трагичните времена след османското настъпление на Бaлканите – с края на XV век. Името си градът придобил от дребния панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в остарелия български език).
В годините на османското господство Панагюрище получава публично със султански ферман предопределение за войнишко населено място. От това последват редица привилегии като право на релативно самоуправление, освобождение от някои налози и други, които спомагат за икономическото развиване на града, за опазване у неговите поданици жива вярата за независимост.
Тракийското богатство е знак на града
В мразовитото утро на 8 декември 1949 година трима братя – Павел, Петко и Михаил Дейкови – работят дружно в региона на керемидената фабрика „ Мерул “ край Панагюрище. Тухларският поминък е тежък, непостижим, само че почитан от хората, съградили от печена глина своите домове. Петко натиска с бела към този момент разрохканата глина и тогава нещо лъсва.
Панагюрското златно богатство.
Братята са комплицирани и възбудени. Внимателно изваждат и преброяват предметите, измиват ги в близката река Мерул и ги слагат на една дъска да се изцедят. Пред тях и надошлите служащи блясва с цялото си величие баснословен
златен сервиз с причудливи форми
В този миг, без даже да се замислят, братята единомислещо вземат решение, че това изобретение би трябвало да се съобщи на градските управляващи.
От тогава до през днешния ден съкровището триумфално шества в музеите и галериите на повече от 40 международни столици и градове – Рим, Париж, Лондон, Ню Йорк, Москва, Берлин, Прага, Будапеща, Токио, Мексико сити, Ню Делхи, Монреал, Мадрид, Бостън, Детройт, Хелзинки… Навсякъде по света е изтръгвало удивление.
Панагюрското богатство и през днешния ден притегля вниманието на учените – археолози и изкуствоведи по света, с въпросите, които слага, а неналичието на еднопосочен отговор основава
атмосферата на загадъчност
която витае към него.
Уникалното тракийско златно богатство датира от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е открито южно от Панагюрище. Състои се от девет ритуални съда, направени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. От надпис върху фиала е открито, че съдовете са направени в град Лампсакос, който се намирал на Дарданелите, на брега на Мала Азия. Четири от ритоните са завършени като глави или като предната част на животни. Украсата изобразява митологични подиуми, свързани с известни герои от древността.
На един от ритоните е изобразен тържественият гуляй в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Други три изобразяват глава на амазонка.
Дворът на къща музей Райна Княгиня.
Най-интересен по форма и декорация е огромният амфоровиден съд. Дръжките му са завършени като
борещи се между тях кентаври
а двете отверстия за изтичане на виното, намиращи се в основата на съда, са завършени като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията.
Предметите от Панагюрското богатство са комплектовани като извънредно богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Не се знае по какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети – като военна плячка или по пътя на търговски продан, както и кой е бил техният притежател.
Въпрос съставлява и какво е принудило притежателя да го скрие в земята. На всички тези въпроси прецизен отговор не можем да получим, можем единствено да гадаем, само че това не ни пречи да им се любуваме като на едни високохудожествени и неповторими очевидци на древността.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ