Бисерите на несменяемия
Паметта в България от години страда от амнезия. Нещо повече – нея я убиват с оръжията на клишетата, популистките тълкования и най към този момент с мързела си. Но незнанието е огромна мощ, която е най-мощното оръжие в ръцете на мощните на деня. С него те реализират задачите си, посредством него те прокарват законите си. За наше най-горчиво страдание обаче тяхната единствена цел (и Бог) в множеството случаи е келепирът, персоналната полза, изгодата.
Благото на народа е висшият закон, е споделил още Цицерон, само че има ли кой да чуе неговите думи? Нима те не заглъхват, до момента в който минават вековете, които ни разделят от тяхното изричане? Но и белким единственото, което би трябвало да създадем, с цел да се поучим от грешките на античните (така че да не ги повтаряме), е да отворим книгата, която лежи на рафта ни и да я прочетем. Но през днешния ден за прекомерно доста хора книгите са просто украса. А висшите закони са тези на персоналното благоденствие на тези, които ги прокарват.
Точно както книгите, за множеството хора и паметниците са украса и средство за персонално благоденствие. Неслучайно за тях това, което е най-важно, е паметниците да имат добър търговски тип, а не тяхното наличие. Затова и толкоз постоянно убиват това наличие с безумните си реставрации, с бетона, излят от нечии (а по-често техни) компании. След като са заличили задоволително смисъла, те го опаковат в смислите, които им правят работа. И през цялото това време посредством медиите ни обливат с високопарните си, само че напълно изтъркани думи.
Днес не е значимо какво казваш.
Важно е, че си споделил нещо
Важно е, че името ти е изписано във вестника или уеб страницата. Важно е, че са те давали по тв приемника, тъй като не знанията, които имаш, а наличието в медиите те легитимира като " влъхва ". Затова и в случай че се заслуша човек в изявленията на редица " звездни персони ", бързо ще открие, че множеството им думи са откровени нелепости.
Тръгнем ли да класираме чутовните нелепости, които се леят безкрайно от средствата за всеобщо осведомление, можем напълно искрено да се попитаме не са ли това средства за всеобщо затъпяване. А стартираме ли да вършим ранглиста на тези, които ни впечатляват с ръсенето на бисер след бисер, няма да стигнем надалеч. Ще се зарием с тонове безсмислие и като нищо можем да издъхнем пот тази голяма тежест.
Без никакво подозрение обаче
един от тези гении на словото,
които непроменяемо притеглят вниманието ни
е шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Трудно ни е да изберем даже най-забележимите бисери, които той ръси. Просто те са толкоз доста, че той без никакво подозрение би заслужил една персонална ранглиста, стига някой да посвети титаничния труд, който е необходим, за осъществяването на тази нелека задача.
Той не се свени да предложи " Свети цар Тервел Български " да е името на интервенция против " Ислямска страна ". Той назовава Нерон " един от най-свестните римски императори " и го съпоставя с ранния Бойко Борисов. Той интензивно взе участие в окепазяващото възстановяване, че и сформира лист с 50 обекта за дореставриране. А на недоволните от реставрирането на Ларгото, предложи просто да не минават оттова. Той разгласи водата в Плиска за чудотворна, реши да я бутилира, с цел да я изпрати на читателите на вестник " Стандарт ", само че беше спрян от предизвестията на здравното министерство, че водата не е безвредна за здравето и от Бойко Борисов, който заплаши да спре финансирането на археологическите работи в Плиска. А след това небрежно се отхвърли от думите си. И това са дребна част от неговите бисери.
В обществените си изяви Божидар Димитров гледа да сътвори медиен звук. Той прави това
по силата на инерцията, която е окупирала общественото говорене,
институциите и ръководството в България
Всъщност няма значение дали думите са истина или не. Нали незабавно можем да се оправдаем по същите медии и по този метод даже да спечелим в допълнение време във вестниците и във вездесъщия тв приемник? И на момента да се впуснем да се отбраняваме като нападаме тези, които ни подлагат на критика, без даже да си създадем труда да чуем какви са техните доводи? Доводите също към този момент нямат никакво значение, тъй като всеки може да бъде изкаран като " зложелател на народа ".
Ето, в този момент Божидар Димитров желае да реалокира старинна църква-паметник на културата от пернишкото село Беренде в Националния исторически музей, тъй като съгласно него сега е недостъпна. В църквата се намират скъпи фрески от XIII век. Той твърди, че това било общоприета процедура. Наистина, църквата сега е в окаяно положение, само че дали разновидността е тя да бъде преместена? Не я ли прави неповторима точно това, че е мъчно налична? Не е ли добре искащите да я видят да пропътуват дистанцията до нея, вместо тя да им се сервира наготово? И в случай че съдим от Ларгото и други реставрирани исторически обекти – какво ще е ориста на нейната достоверност? Дали и нея няма да я залеят с бетон?
Божидар Димитров обаче бързо се застрахова като насочи разпаленото си слово към професор Ивайло Дичев и поета и публицист Манол Глишев, които нееднократно са влизали в пререкания с него. Нарече ги " полуграмотни същества ". И напълно умерено сподели: " Вижте, тези хора си измислиха просвета, с цел да станат професори. Да си спомняте да е имало просвета културология? Всички марксисти и ленинисти от философския факултет, хранениците на остарелия режим станаха културолози, политолози, социолози ". С което още веднъж влезе в клишето.
Проф. Дичев не счете, че си заслужава да разяснява. Манол Глишев разгласи в персоналния си профил във " Facebook ": " Сеньори, вашият несъстоятелен другар има да събере една сума за благородна, само че досадна идея. Един човек, фен на вампири и на безнаказаните обиди, би трябвало да бъде наказан. "
Новата изява на Божидар Димитров ни навежда на въпроса: " Кой ще е идващият шеф на НИМ? ". Дали за следващ път той ще се окаже закрепостен? Или ще има някакво оживление – за положително или за неприятно. Дата за последния стадий на състезанието за поста, който Божидар Димитров заема от 10 години, обаче още няма. А тя се чака още от февруари. Министерството на културата в реакцията си по последния случай порица изявленията на Божидар Димитров и добави, че състезанието за НИМ се чака през септември.
Така че ще продължим да следим какво се случва с църквата в село Беренде, както и с състезанието за шеф на НИМ. И нека рано или късно обществените персони в България свикнат, че изречените думи не се не помнят. Те се прикачат към името и не престават да съществуват с него. А всеки избира по какъв начин желае да бъде запомнен: с положително или с неприятно.
Благото на народа е висшият закон, е споделил още Цицерон, само че има ли кой да чуе неговите думи? Нима те не заглъхват, до момента в който минават вековете, които ни разделят от тяхното изричане? Но и белким единственото, което би трябвало да създадем, с цел да се поучим от грешките на античните (така че да не ги повтаряме), е да отворим книгата, която лежи на рафта ни и да я прочетем. Но през днешния ден за прекомерно доста хора книгите са просто украса. А висшите закони са тези на персоналното благоденствие на тези, които ги прокарват.
Точно както книгите, за множеството хора и паметниците са украса и средство за персонално благоденствие. Неслучайно за тях това, което е най-важно, е паметниците да имат добър търговски тип, а не тяхното наличие. Затова и толкоз постоянно убиват това наличие с безумните си реставрации, с бетона, излят от нечии (а по-често техни) компании. След като са заличили задоволително смисъла, те го опаковат в смислите, които им правят работа. И през цялото това време посредством медиите ни обливат с високопарните си, само че напълно изтъркани думи.
Днес не е значимо какво казваш.
Важно е, че си споделил нещо
Важно е, че името ти е изписано във вестника или уеб страницата. Важно е, че са те давали по тв приемника, тъй като не знанията, които имаш, а наличието в медиите те легитимира като " влъхва ". Затова и в случай че се заслуша човек в изявленията на редица " звездни персони ", бързо ще открие, че множеството им думи са откровени нелепости.
Тръгнем ли да класираме чутовните нелепости, които се леят безкрайно от средствата за всеобщо осведомление, можем напълно искрено да се попитаме не са ли това средства за всеобщо затъпяване. А стартираме ли да вършим ранглиста на тези, които ни впечатляват с ръсенето на бисер след бисер, няма да стигнем надалеч. Ще се зарием с тонове безсмислие и като нищо можем да издъхнем пот тази голяма тежест.
Без никакво подозрение обаче
един от тези гении на словото,
които непроменяемо притеглят вниманието ни
е шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров. Трудно ни е да изберем даже най-забележимите бисери, които той ръси. Просто те са толкоз доста, че той без никакво подозрение би заслужил една персонална ранглиста, стига някой да посвети титаничния труд, който е необходим, за осъществяването на тази нелека задача.
Той не се свени да предложи " Свети цар Тервел Български " да е името на интервенция против " Ислямска страна ". Той назовава Нерон " един от най-свестните римски императори " и го съпоставя с ранния Бойко Борисов. Той интензивно взе участие в окепазяващото възстановяване, че и сформира лист с 50 обекта за дореставриране. А на недоволните от реставрирането на Ларгото, предложи просто да не минават оттова. Той разгласи водата в Плиска за чудотворна, реши да я бутилира, с цел да я изпрати на читателите на вестник " Стандарт ", само че беше спрян от предизвестията на здравното министерство, че водата не е безвредна за здравето и от Бойко Борисов, който заплаши да спре финансирането на археологическите работи в Плиска. А след това небрежно се отхвърли от думите си. И това са дребна част от неговите бисери.
В обществените си изяви Божидар Димитров гледа да сътвори медиен звук. Той прави това
по силата на инерцията, която е окупирала общественото говорене,
институциите и ръководството в България
Всъщност няма значение дали думите са истина или не. Нали незабавно можем да се оправдаем по същите медии и по този метод даже да спечелим в допълнение време във вестниците и във вездесъщия тв приемник? И на момента да се впуснем да се отбраняваме като нападаме тези, които ни подлагат на критика, без даже да си създадем труда да чуем какви са техните доводи? Доводите също към този момент нямат никакво значение, тъй като всеки може да бъде изкаран като " зложелател на народа ".
Ето, в този момент Божидар Димитров желае да реалокира старинна църква-паметник на културата от пернишкото село Беренде в Националния исторически музей, тъй като съгласно него сега е недостъпна. В църквата се намират скъпи фрески от XIII век. Той твърди, че това било общоприета процедура. Наистина, църквата сега е в окаяно положение, само че дали разновидността е тя да бъде преместена? Не я ли прави неповторима точно това, че е мъчно налична? Не е ли добре искащите да я видят да пропътуват дистанцията до нея, вместо тя да им се сервира наготово? И в случай че съдим от Ларгото и други реставрирани исторически обекти – какво ще е ориста на нейната достоверност? Дали и нея няма да я залеят с бетон?
Божидар Димитров обаче бързо се застрахова като насочи разпаленото си слово към професор Ивайло Дичев и поета и публицист Манол Глишев, които нееднократно са влизали в пререкания с него. Нарече ги " полуграмотни същества ". И напълно умерено сподели: " Вижте, тези хора си измислиха просвета, с цел да станат професори. Да си спомняте да е имало просвета културология? Всички марксисти и ленинисти от философския факултет, хранениците на остарелия режим станаха културолози, политолози, социолози ". С което още веднъж влезе в клишето.
Проф. Дичев не счете, че си заслужава да разяснява. Манол Глишев разгласи в персоналния си профил във " Facebook ": " Сеньори, вашият несъстоятелен другар има да събере една сума за благородна, само че досадна идея. Един човек, фен на вампири и на безнаказаните обиди, би трябвало да бъде наказан. "
Новата изява на Божидар Димитров ни навежда на въпроса: " Кой ще е идващият шеф на НИМ? ". Дали за следващ път той ще се окаже закрепостен? Или ще има някакво оживление – за положително или за неприятно. Дата за последния стадий на състезанието за поста, който Божидар Димитров заема от 10 години, обаче още няма. А тя се чака още от февруари. Министерството на културата в реакцията си по последния случай порица изявленията на Божидар Димитров и добави, че състезанието за НИМ се чака през септември.
Така че ще продължим да следим какво се случва с църквата в село Беренде, както и с състезанието за шеф на НИМ. И нека рано или късно обществените персони в България свикнат, че изречените думи не се не помнят. Те се прикачат към името и не престават да съществуват с него. А всеки избира по какъв начин желае да бъде запомнен: с положително или с неприятно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ