Преди Моча, комунистическият режим унищожава паметници на Ботев и Българската армия
Паметник значи памет и би трябвало да припомня със стойност, да връща своите поданици в историята, с цел да може тя да не се повтаря. Разбира се, тъкмо това е една от обичаните версии на съперниците за демонтажа на Моча – Монумент на окупационната алена войска. Именно това се случва в България и ще открием, че макар всички опити да се намерения за българската история, онази, която е доста по-стара от съветска, американска и всяка друга. Нека не забравяме, че България продължава да е една от най-старите страни в Европа и постоянно е била апетитна хапка за безусловно всички.
В края на Втората Световна война няма избавление за България, има завладяване и присвояване, има заличаване и изтриване на една нация – нашата. И както постоянно сме цитирали един обичан кадър от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Юри Безменов, цялата пропагандна машина стартира да работи единствено с една цел – да основава послушни и подчинени плебеи.
Това се случва първо от Руската империя, продължава с общителното подпомагане на Съюз на съветските социалистически републики и до през днешния ден българинът се преглежда като евтина губерния на Руската федерация. Разбира се, с цел да се резервира топлата връзка, най-често откриваме цели трол ферми, които не престават да изясняват, че Русия сега се бие с нацисти, куриозно е, че това е единствената им война, която са спечелили през XX век и защото паметта е задоволително къса, а мощната съветска просветителна система е пословично слаба, идеологията е да се припомня за огромния героизъм.
Преди да се стигне до въвеждането на пропагандата, Юри постоянно споделя, че е належащо елиминирането на елита на една страна, тъкмо това се случва с принц Кирил, това се случва и с редица български бизнесмени, учители и интелигенция, която най-вероятно няма да се върне в никакъв случай. Не бързайте да размахвате пръстите назидателно и да говорите за нацисти и фашисти, такива тук не е имало, когато Германия напуща България, Съюз на съветските социалистически републики бърза да разгласи война, с цел да може по-късно да си присвои огромните триумфи, въпреки и от дълго време да има разделяне на Европа сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати. Подобни опити е имало и преди Втората Световна война, както сме ги разказвали доста пъти, само че откакто най-сетне Съюз на съветските социалистически републики съумява да извърши мократа си фикция и да управлява Черноморието, стартират и най-големите нещастия за страната.
Безменов постоянно показва, че левите идиоти са тези, които остават заплаха и когато открият измамата на въпросния режим, бързо попадат в мерника на тайната полиция и се отстраняват. Не инцидентно споделя в ефир и следните думи:
„ Никога не се занимавай с левите, не помни за тези политически проститутки. Цели се по-високо. Опитай се да бъдеш част от по-висшето консервативно общество. “
Агентът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) неведнъж акцентира по какъв начин работи целия развой за завладяването на една страна. Той е муден и систематичен, изисква време и постоянно се изпращат информатори и представители на един нов режим. Точно затова и Георги Димитров продължава да живее в Москва, до момента в който Червената войска не окупира България.
В прочут смисъл, той също не е бил свободен, само че е бил задоволително малоумен, с цел да се съгласи на този пост. След това страхът минава и стартира всеобщият надзор. Вълко Червенков продължава да следва тези претекстове и доближава до там, че даже се пробва да копира Сталин по визия. Култът в личността е толкоз рисков, колкото и комичен. За да се построи един нов режим, първо би трябвало да бъдат избити всички съперници, освен това бързо.
Следващата фаза е да се открият задоволително потребни идиоти, които да са подготвени да служат и да не задават въпроси, от изключително значение е да не мислят. След това стартира прокарването на непознатата идеология. Въпросната е обвързвана точно с паметниците. Точно затова виждаме, че във Враца е погубен паметникът на Ботев, който от дълго време е бил съперник на Руската империя и в никакъв случай не е вярвал на техните свещени обещания. След това имаме унищожаването на паметника на Първи и Шести Пехотен полк в София. Защо това е належащо? На първо място става въпрос за български офицери и бойци, които са се сражавали в Балканската война и Първата Световна война.
Това са били бойци, които са се борили даже против Руската империя и са имали съществени триумфи. Техните имена се заличават, с цел да може в никакъв случай да не се помнят, а на тяхно място да се повдигнат други герои, комфортни на новата власт. Ако се чудите за какво и летящата паница на Бузлуджа се намира тъкмо до паметника Шипка, то отговорът е също толкоз обикновен, с цел да може да има нови герои, които да бъдат по-високи от старите и да не приказват по никакъв метод за независимост или самостоятелност на България. Ние не сме единствената страна, която е богопомазана от новия неуместен и болен строй, изобретен от Маркс и приключен от не по-малко амбициозния и също толкоз болен Ленин.
Паметници на същите могат да бъдат открити на доста места и това също не може да ни изненада. Впрочем и до през днешния ден живее легендата, че когато Ленин е ампутиран в Русе, краката му са останали заровени някъде в града. Тук обаче се среща един необикновен идеологически проблем. Липсват български герои на комунизма, които да са се борили толкоз интензивно с нацизма в България. Точно затова се слага и монумент на Альоша – свързочника в Пловдив. По същата причина са унищожени монументи на български офицери, които са се борили в Сръбско-българската война.
Нека не забравяме, че тогава Сърбия е вярното куче на Руската империя, което се бори за прословутата панславянска концепция, която по този начин и не съумява да се случи, даже тогава. По-късно Югославия ще се раздели от Съюз на съветските социалистически републики и ще живее в боязън, че историята може да се повтори, както в Чехословакия, по този начин и в Унгария. Албания следва този образец, само че се стреми да направи повече бункери, в сравнение с има по света.
Безменов по-късно акцентира и какво се случва в една страна, която към този момент е съумяла да възпита едно потомство в лъжата. Ако приказваме за България, тук са възпитани плебеи. Точно както „ Животинската плантация “ демонстрира новия закон – „ Някои са равни, само че други са по-равни. “, по този начин и тук се оказва, че комунизмът се живее единствено от водачите, до момента в който всички останали са подчинени и живеят в безспорен боязън. Всеки е следен, всеки е лишен от правото да мисли и на първо място не вижда излаз. С контролът в границите на 60 години, Безменов и неговите сътрудници почнали да виждат, че даже и човек да се опита да покаже истината за даден режим, обществото не просто се съпротивлява, само че се стреми по всевъзможен метод да открие всевъзможни оправдания.
Ето за какво в случай че се разноските на митингите, незабавно ще откриете някакви именити хора, които ще ви опишат, че Моча е бил подаяние и бил изработен от нашите предци и в никакъв случай не е бил поръчван от Вълко Червенков, въпреки и същият да го прави публично. След това пък се твърди, че България е била нацистка, въпреки и в никакъв случай да не е заставала паралелно до немски боец на който и да било фронт и от самото начало се е защитавала, а една от обичаните опорки е обвързана напълно с концепцията, че в този момент трябвало да платим репарации на Руската федерация за унищожаването на паметника.
Да напомним, би трябвало да платим репарации за български монумент, направен и заплатен от българи за поклонничество на страна, която към този момент не съществува на картата. В случай, че някой е объркал географията, приказваме за Съюз на съветските социалистически републики. Подобни изказвания и даже назидателно размахваните пръсти от Кремъл, на практика нямат никакво покритие. Съюз на съветските социалистически републики и днешна Русия, в никакъв случай не са били единствените спечелили над нацизма, също така нямат място за коментар в българска политика и български решения. Въпреки младата и още не толкоз образувана народна власт, дано не забравяме, че България е самостоятелна страна, която има право на своята лична история, а не на неистини, пред които се правят ритуални церемонии за събуждането на „ едно недоносче “, както е казвал обичания на мнозина Тодор Живков.
Не на последно място ще напомним, че когато идва 9-и септември, гробът на Борис III, един от последните същински български царе, е осквернен. За още по-голяма подигравка на ориста, същият се намира в Рилския манастир, който е реликва от доста повече години, в сравнение с самата Руска империя и там се е говорило за вяра, която съветските ни „ братя “ са получили наготово, освен това с писменост и свещеници. А това може да се преглежда като срам, освен български, а и съветски, изключително откакто през днешния ден Православната черква се счита за последния бастион в Европа. Тук е моментът да уточним, че Българската Православна черква е доста по-стара от съветската такава, а с цел да е още по-тъжно, сръбската също е преди тяхната.
Нека уточним цялата обстановка. Представете си, че повече няма размахване на оръжие, няма и подправени монументи, които да възпитават вашите деца като плебеи, които рано или късно ще схванат истината за прословутото избавление. Представете си столица, в която виждате надалеч по-красиви български монументи. Нима нямаме цар Симеон, цар Самуил, цар Борис, белким нямаме кхан Тервел – спасителят на Европа?
Представете си идващото потомство, което може да има българско съзнание, лишено от петолъчки, лишено от митове за партизани, чавдарчета и всевъзможни други форми на един болен режим, който, да напомним на читателите, публично е приет за незаконен в България. Първата стъпка явно е направена и мнозина може да се надяват, че един ден ще станем очевидци на същото възобновление, което е било след Руско-Турската война, когато България се описваше като икономическо и военно знамение в Европа.
