Палеонтолози откриха най-старите човешки гробове
Палеонтолози откриха на територията на РЮА най-старите човешки гробове, заяви Агенция Франс Прес, базирайки се на изказване на палеонтолога Лий Бъргър. Това значи, че първите погребални практики са минимум 100 000 година по-ранни от считаното до момента.
Фосили на далечни " братовчеди " на индивида са открити във фетална поза в ниши от на галерии на дълбочина 30 м при разкопки, почнали през 2018 г.
Гробовете са били затрупани с изкопаната пръст, което демонстрира, че тези гробове на предците на индивида са били направени съзнателно.
Това са най-старите открити погребения на човекоподобни, датиращи 100 000 години преди погребенията на Хомо сапиенс, се споделя в публикациите на палеонтолозите, които следва да бъдат оповестени в научното издание " еЛайф ".
Разкопките се организират в така наречен Люлка на човечеството, избрана за международно културно завещание от ЮНЕСКО и намираща се в северозападно от Йоханесбург.
Досега се смяташе, че най-старите гробове са откритите в Близкия изток и Кения, в които са открити остатъци на Хомо сапиенс. Смята се, че погребенията в тях са осъществени 100 000 година прочие Хр.
Южноафриканските гробове датират от 200 000 до 300 000 прочие Хр. и съдържат остатъци от Хомо наледи - малък праисторически човекоподобен тип с височина към 1,5 м и мозък с размер на портокал.
Този тип е открит през 2013 година от американския палеоантрополог Лий Бъргър и слага под въпрос линеарната поредност на еволюцията, която към момента остава тайнственост за учените. Номо наледи се характеризира по едно и също време с примитивна челюст и с крайници, подобаващи за катерене. Стъпалата му са били сходни на тези на Хомо сапиенс, а ръцете му са били способни да държат принадлежности.
Откритията демонстрират, че погребалните практики не са присъщи само за Хомо сапиенс или за човекоподобни с огромен мозък, се споделя в публикацията на учените.
Тази доктрина опонира на концепцията, съгласно която осъзнаването на гибелта и обвързваните с нея практики са присъщи за индивида. " Това е прекалено много за науката ", разяснява Лий Бъргър пред Агенция Франс Прес. " Убеждението,че всичко е обвързвано с огромния ни мозък, остава. На път сме да потвърдим, че това не е правилно. "
Върху стените на отритите от Бъргър гробове има геометрични орнаменти, издълбани с инструмент. Квадрати, триъгълници и кръстове са оставени върху гладката повърхнина. " Това значи, че освен хората имат своите погребални практики ", споделя Бъргър.
Карол Уорд, антрополог от университета в Мисури, счита, че тези научни открития имат огромен капацитет, ако бъдат доказани: " Начинът, по който са ситуирани тленните остатъци, изключва всяка друга опция с изключение на погребална процедура. "
Необходими са още разбори, с цел да се премислят още веднъж теориите за човешката еволюция.
От доста време учените свързват способността за надзор над огъня, скалните гравюри и рисунките с мозъчната активност на кроманьонеца.
Погребението и изкуството евентуално имат по-сложен генезис и не безусловно човешки, сподели Агустин Фуентес, антрополог от университета в Принстън и съавтор на проучването.
Фосили на далечни " братовчеди " на индивида са открити във фетална поза в ниши от на галерии на дълбочина 30 м при разкопки, почнали през 2018 г.
Гробовете са били затрупани с изкопаната пръст, което демонстрира, че тези гробове на предците на индивида са били направени съзнателно.
Това са най-старите открити погребения на човекоподобни, датиращи 100 000 години преди погребенията на Хомо сапиенс, се споделя в публикациите на палеонтолозите, които следва да бъдат оповестени в научното издание " еЛайф ".
Разкопките се организират в така наречен Люлка на човечеството, избрана за международно културно завещание от ЮНЕСКО и намираща се в северозападно от Йоханесбург.
Досега се смяташе, че най-старите гробове са откритите в Близкия изток и Кения, в които са открити остатъци на Хомо сапиенс. Смята се, че погребенията в тях са осъществени 100 000 година прочие Хр.
Южноафриканските гробове датират от 200 000 до 300 000 прочие Хр. и съдържат остатъци от Хомо наледи - малък праисторически човекоподобен тип с височина към 1,5 м и мозък с размер на портокал.
Този тип е открит през 2013 година от американския палеоантрополог Лий Бъргър и слага под въпрос линеарната поредност на еволюцията, която към момента остава тайнственост за учените. Номо наледи се характеризира по едно и също време с примитивна челюст и с крайници, подобаващи за катерене. Стъпалата му са били сходни на тези на Хомо сапиенс, а ръцете му са били способни да държат принадлежности.
Откритията демонстрират, че погребалните практики не са присъщи само за Хомо сапиенс или за човекоподобни с огромен мозък, се споделя в публикацията на учените.
Тази доктрина опонира на концепцията, съгласно която осъзнаването на гибелта и обвързваните с нея практики са присъщи за индивида. " Това е прекалено много за науката ", разяснява Лий Бъргър пред Агенция Франс Прес. " Убеждението,че всичко е обвързвано с огромния ни мозък, остава. На път сме да потвърдим, че това не е правилно. "
Върху стените на отритите от Бъргър гробове има геометрични орнаменти, издълбани с инструмент. Квадрати, триъгълници и кръстове са оставени върху гладката повърхнина. " Това значи, че освен хората имат своите погребални практики ", споделя Бъргър.
Карол Уорд, антрополог от университета в Мисури, счита, че тези научни открития имат огромен капацитет, ако бъдат доказани: " Начинът, по който са ситуирани тленните остатъци, изключва всяка друга опция с изключение на погребална процедура. "
Необходими са още разбори, с цел да се премислят още веднъж теориите за човешката еволюция.
От доста време учените свързват способността за надзор над огъня, скалните гравюри и рисунките с мозъчната активност на кроманьонеца.
Погребението и изкуството евентуално имат по-сложен генезис и не безусловно човешки, сподели Агустин Фуентес, антрополог от университета в Принстън и съавтор на проучването.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ