Десислава Танева: Пълен провал на правителството в земеделския сектор
Пълен неуспех в земеделската политика има това държавно управление, сподели в декларация от името на ГЕРБ-СДС националната представителка Десислава Танева.
В декларацията тя означи върнатият от Еврокомисията с 405 бележки и мнения стратегически проект за развиване на земеделието и обстоятелството, че България е единствената страна членка, чиито браншови организации непосредствено са ходили да се оплакват в Брюксел от това, че са подценени в проекта.
Заради политическата неустойчивост предходната година и няколкото служебни държавни управления поддръжката за земеделците съдбовно се е забавила и Танева означи като образец, че единствено оранжерийното произвеждане е намаляло със 70-80%. " Върнахме се при започване на участието ни в Европейски Съюз – имаме към този момент две изцяло изгубени години във връзка с подпомагането на земеделските производители ", сподели Танева.
Ето и целия текст на декларацията на ПГ на ГЕРБ-СДС:
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от ПГ на ГЕРБ - Съюз на демократичните сили
Уважаеми господин ръководител,
Уважаеми народни представители
Преди дни стана ясно от медиите, че Европейска комисия е върнала Стратегическия проект (СП) по ОСП на България с рекордните 405 бележки и мнения, спрямо бележките по останалите СП на държавите-членки – съвсем два пъти повече. Това, за жалост, отразява действителностите в бранша – отражение на политическата неустойчивост в последната година – три държавни управления в последната година - две служебни държавни управления и последно постоянно, всяко от тях решило, че света стартира от него и оставило своя отпечатък в Стратегическия документ, при липса на разговор, чуваемост и надграждане. Ще останем и единствената държава-членка, от която огромни браншови организации непосредствено пред Европейска комисия апелираха плана за СП заради липса на разговор с неправителствения бранш, заради неспазени периоди за разискване, заради промени, необявени на бранша и некомуникирани с него. Липсата на чуваемост и действителен разговор като поредно провеждана политика докара и до първи срещи непосредствено сред браншови организации и представители на европейските управляващи, без присъединяване на държавното управление. Бездействието във връзка с поддръжката за бранша, неналичието на предвидимост и сигурност в бизнес средата, фрапантното понижение на размерите произвеждане: в оранжерийното произвеждане /зимата сред 70-80% от отопляемите оранжерии не заредиха производство/, отглеждането на животни /многобройни са обявите за разпродажба включително на елитни стада дребни стопанства, изключително при ЕРД/, на БАТА АГРО ревюто браншовици оповестиха и притеснително понижение на производството на обособени типове зеленчукови култури, докара до търсене на директна поддръжка от ръководещите европейски управляващи. И за първи път браншови организации организираха срещи с Председателя на Комисията по селските региони в Екологичен потенциал, през вчерашния ден получих и известие от животновъдни организации за планувана среща с Комисаря по земеделие в идните дни. Без Държавата. И в последното си изявление Комисарят по земеделие прикани за незабавни решения на националните управляващи с национални средства за поддръжка за оставането на земеделските стопани в бранша, включително воден от информацията за протичащото се /или по-точно неслучващо се/ у нас в бранша. Промяната за българските аграрни стопани стартира още с бюджета – ръководещото болшинство подвигна минималния застрахователен предел за ЗС. Вследствие на тази смяна ЗС понижиха, отпаднаха дребните, в неспособност да платят високите осигуровки, - или отпаднаха главно предпочитаните по съдружното съглашение на ръководещото болшинство. Те дори още не знаеха, че по всичките си ограничения за директна поддръжка на приходите ще получат по-ниско подкрепяне от миналата година, плод на експертното ръководство на инструментите за поддръжка с европейски и национални средства. Промяната продължи с по-късното заплащане на тази поддръжка по която и да е мярка за поддръжка на приходите. Всичко се случваше при продължаващо понижение на производството на предпочитаните браншове за съдружното болшинство – оранжерийно, зеленчукопроизводство и отглеждане на животни. Промяната продължи с … екшън проект " – по какъв начин да не загубим Европейски Съюз средства по изтичащата ПРСР – в един от разновидностите – близо 50 млн. евро. Върнахме се във времената на влизането ни в Европейски Съюз – първите две години, при които само до момента от влизането ни в Европейски Съюз има загуба на средства – даже и не изтъквам политическо ръководство, тъй като за пръв път има сходна стратегия, за пръв път се ръководи такава стратегия, и не е изключение от други страни. Всичко се случва на фона на непрекъснати промени в ръководството на ДФЗ, прекъсване на съвсем завършили приеми, липса на каквато и да е реакция на увеличените цени и инфлацията поради завършили приеми и утвърдени бизнеспланове при друга икономическа среда, а процедура има обратно във времето – но… " света стартира от нас ", опозицията саботира, от почитание към бранша работещи земеделци ще спестя цитираното отношение към тях…И по този начин продължаваме смяната – изключваме цялостната рехабилитация на Напоителни системи от НПВУ /с разнообразни претекстове, употребявайки думи като " специалисти от Брюксел " и така нататък, все доводи жанр " фейсбук ", а плана би представлявал фундамента в земеделието, който да разреши в това число осъществяването на политическите цели в съдружното съглашение частта Земеделие на ръководещото болшинство.
Продължавахме смяната в бранша – след съвсем забравеното държавно управление на Жан Виденов, останало в историята с ред върхове – най-висока инфлация, безработица и други, само че и като последното, намесило се директно на пазара на зърното в България /вследствие на което и хляба стана недостиг, и банкрутираха предприятия/ ръководещото болшинство в типичния си зрелищен медиен жанр гръмко разгласи основаването на снабдителен запас от зърна на стойност 1,1 милиарда лева, като през 4-5- дни излизаше представител на Продължаваме Промяната да афишира по какъв начин до дни Държавата излиза посредством една дребна държавна компания, без какъвто и да е потенциал да изкупува и съхранява зърно, нито и активи за това. Държавния запас бе докладвано, че има в наличност на съвсем нормалния се оптимален запас. Никой не даде отговор на въпроса за какво ще изкупува страната от една дребна и без потенциал компания размер от зърна на над 1 милиарда лева какво ще прави този над едногодишен ресурс, и каква цел ще реализира. А риска – даже всички трети лица по веригата на доставка и предпазване да са добросъвестни – от погиване и загуби от предпазване единствено, каква социална щета може да донесе тази интервенция. Да не приказваме, че никой не си даде сметка, че такива размери зърна могат да се ръководят от единици оператори в страната, камо ли от държавни специалисти, които са гледали жито на компютъра единствено. А цените продължаваха и не престават да се повишават – всяка седмица. И по този начин от 04.03. Минахме през познатите сюжети – саботажа на опозицията /обичайно опрощение за следващ провал/, административния произвол над операторите – експортьори, задържането на корабите и платените от тях неустойки по интернационалните контракти за веселба на доставките, импортирания ужас на пазара и земеделците се застраховаха от продължаването на смяната и осъществиха всеобщо дребното им останали ресурси зърно /е, да, месец по-късно щяха да осъществят с 10% - 15% по-висока цена, само че и помнят времето на Жан Виденов, тъй че заеха сигурната позиция/, след това събираха парите и така нататък Близо 3 месеца по-късно – няма нито един грам купено зърно, жътвата чука на вратата, годишна продукция се обрисува добра, в резултат на всички дейности по затрудняване на търговията – ще влезем и с висок временен излишък в новата маркетингова година. Междувременно самия Държавен запас излезе на ССБ при започване на април, с предложения Купува на 635 лв/т за хлебна пшеница /при 570 лв/т, оповестени за ресурса от 1,1 млрд лева, и не купи също нито грам зърно. Просто цените не са пазарните, пазара е извънредно динамичен и притиснат. Ако всичко е наред България още веднъж ще има няколко пъти повече сурвина от националното й ползване. Излишни дейности на ръководещите, които донесоха единствено вреди, включително имиджови на участниците на този пазар. В същото време животновъдите молеха за средства, с цел да си подсигурят незабавно изхранването на животните с ясното схващане, че цените ще порастват и всяка помощ ненавреме, е вода в пясъка. А да не приказваме и за изчезналия резултат за потребителите – и какво като се изхарчи 1,1 милиарда лв. за зърно, на тези цени? При изискване на разполагаем подобен запас при тези покачващи се цени би трябвало да компенсираш уязвимите, с цел да преодолеят рецесията – и хората, и производителите. А не да влизаш на един изцяло транспарантен пазар, работещ с години, и да нанасяш вреди по веригата на доставка. Изобщо интервенция Пълен Провал. Никой не се е родил с опит и познания, теоретичен, само че е нужна обикновена мъдрост, чуваемост и почитание към всеки, създаващ артикул в България. Самодостатъчността в ръководството може да подсигурява единствено и само следващ неуспех!
Няма по какъв начин да не прибавя и унизителното гласоподаване от Народното събрание, по текста от украинското посолство, по какъв начин ще изнасяме украинското зърно през пристанище Варна! Нима не можеше да се обадите на който и да е от експортьорите в България, чиито колета проверявахте по две седмици, дали е допустимо това? Просто с цел да се отнасят съществено към Вас! Само седмици по-късно самия украински аграрни министър рапортува в Брюксел, че това няма по какъв начин да стане… Разбира се, изключвам хипотезата на зрелищен театър вид самолета София – Скопие, след следващо задържане на търговията да забележим прессъобщения на Министерски съвет със фотография на фона на отплаващ на най-малкия вероятен транспортен съд с украинско зърно…
И продължихме смяната – в Стратегическия проект по ОСП – промени на измененията на измененията, три държавни управления и отрасловите им аграрни заместител министри сложиха своите промени в обособени детайли, всеки от разбиранията си, като последното направи всички промени и при невиждана чуваемост и разговор със заинтригуваните страни.
България подаде българският стратегически проект на 25 февруари, съвсем два месеца след избрания от Европейска комисия период. Общият размер на обществените средства за интервенциите по Първи дирек и Втори дирек е 8 045 046 528 евро. Още тогава доста от браншовите организации изрекоха своето неодобрение от плануваните интервенции. До края на годината всички стратегически проекти по ОСП на държавите-членки би трябвало да бъдат утвърдени от Европейска комисия (посредством решение за изпълнение) и да стартира тяхното използване от 1 януари 2023 година България има период от 3 месеца да отрази тези бележки.
Рекордните 405 бележки, разследване на всичко посочено нагоре и други недостатъци, можем да обобщим в следното:
По Основни въпроси:
1. Няма никаква тактика за развиване на българското земеделие в " стратегическия план”: следва да бъдат усъвършенствани съгласуваността и последователността на проекта и неговата стратегическа устременост, тъй че най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подобаващ метод и с задоволителен бюджет, без значение дали в границите на ОСП или отвън нея. Комисията насочва искане към България да преразгледа препоръчаните целеви стойности, които в някои случаи са доста ниски, като усъвършенства тяхната акуратност и вземе поради всички съответни интервенции, както и като дефинира съответно ниво на упоритост в сходство с откритите потребности.
2. В проекта няма концепция по какъв начин да се развие конкурентоспособен, резистентен и диверсифициран селскостопански бранш, който обезпечава дълготрайна продоволствена сигурност: България следва да усъвършенства и разшири инструментите за ръководство на риска и да ускори интервенциите, намаляващи зависимостта от импорт на сила и минерални торове. По отношение на по-справедливото систематизиране на директните заплащания България се приканва да даде количествен разбор, показващ комбинираното влияние на всички препоръчани принадлежности за подкрепяне на приходите върху равнището на приходите на земеделските стопанства, предвид на съветската инвазия в Украйна България да обмисли спомагателни интервенции, които ще спомогнат за понижаване на зависимостта от изкопаеми горива и други външни първични материали, с цел да се запазят дълготрайният резистентен индустриален потенциал и жизнеспособността на земеделските стопанства.
3. по отношение на подпомагането и укрепването на опазването на околната среда, в това число биологичното многообразие, и дейностите в региона на климата: Комисията има подозрения по отношение на успеваемостта на проекта за реализиране на мащаба на измененията, нужни за угаждане на някои потребности, в това число излъчванията на парникови газове от почвите, от отглеждането на животни и от ръководството и съхранението на оборски тор, ръководството на пестицидите и торовете, както и несъразмерното водочерпене, ръководството на горите и естествените местообитания и излъчванията на амоняк във въздуха; Съгласно Бележка 69 на Комисията макар нарастването на процентите на национално съфинансиране, като се вземе поради общият понижен годишен бюджет на ЕЗФРСР за интервала 2023—2027 година годишните разноски по ЕЗФРСР, свързани с околната среда и климата (с изключение на финансирането на регионите със характерни ограничения), ще бъдат понижени.
4. по отношение на укрепването на социално-икономическата конструкция на селските региони. Въпреки че в SWOT разбора се признава съществуването на междурегионални и вътрешнорегионални разлики в селските региони, по всичко проличава, че районните разлики не се преглеждат в проекта. Няма задоволително упоритости за " модернизиране " на селските региони посредством по-силен акцент върху поддръжката за неселскостопанските предприятия, нововъведенията и цифровизацията. Не се загатва за разширение на широколентовото покритие в селските региони, което е едно от най-ниските в Европа, и за опциите, които то носи, подобряването на биологичната сигурност — изключително в дребните търговски свинеферми — предвид на непрекъснатата опасност от заразни заболявания по животните, остава предизвикателство.
5. по отношение на стимулирането и шерването на познания, нововъведенията и цифровизацията в селското стопанство и селските региони: Стратегическият метод за справяне с разпокъсаността на българската система за познания и нововъведения в селското стопанство (AKIS) и плануваното подкрепяне в региона на знанията, образованието, нововъведенията и развиването на AKIS са незадоволителни, с цел да се отговори на възходящите потребности на земеделските стопани от информация и образование, да се усъвършенства потенциалът на съществуващите консултантски услуги и да се даде подкрепяне за нововъведенията.
6. В проекта не са включени национални стойности за нито една от задачите на тактиката " От фермата до трапезата " и на Стратегията за биологичното многообразие, с изключение на количествения знак на площи биологично произвеждане – от 2,5 на 6,98%. България би трябвало да даде информация по отношение на съгласуваността на своя проект с тези цели и неговия принос за постигането им и да укрепи проекта, като даде амбициозни и количествено измерими национални стойности за
Антимикробната устойчивост: Интервенциите не са ориентирани към съответни скотски типове, свързани с по-високи продажби на антимикробни средства (свиневъдство и птицевъдство), заради което е малко евентуално те да обезпечат задоволителен принос за националната цел и задачата на тактиката " От фермата до трапезата " ;Пестициди: България не е предоставила информация по отношение на националните стойности за тази цел на Зеления пакт;Загуби на хранителни субстанции: България не е показала информация по отношение на националната стойност за тази цел на Зеления пакт и националният принос не е разказан в задоволителна степен;Биологично земеделие: Стремежът на България е до 2027 година 6,98 % от употребяваната земеделска повърхност да бъде обработвана за задачите на биологичното земеделие. Комисията приветства това нарастване в съпоставяне със цената за 2020 година, която беше 2,30 %, само че приканва България да изследва опциите за повишение на нивото на упоритост — по-специално за 2030 година, с цел да способства по подобаващ метод за реализиране на задачата на Европейския зелен пакт;Площи, характеризиращи се с огромно многообразие на особеностите на ландшафта: България не е предоставила национална стойност за тази цел на Зеления пакт. Настоящият дял на площите, характеризиращи се с огромно многообразие на особеностите на ландшафта в България, е 4 %. В проекта е заложена лимитирана упоритост за увеличение на този дял и за подкрепяне на запазването на посочените площи;Широколентова мрежа в селските региони: България не е показала национална стойност за тази цел на Зеления пакт.
По Болезнени за земеделските стопани бележки:
1. СП не дава устойчиви решения за младите ЗС: според записка 70 България би трябвало да даде решение за угаждане потребностите на младите аграрни стопани, свързани с достъпа до земя и капитал, както и с вложенията в селскостопанска дейност; тактиката за последователност сред поколенията следва да бъде допълнена от национални ограничения (напр. данъчно облагане, отдаване под наем/покупка на земя, заместничество и др.);
2. Съгласно записка 84, 85 описаното от България планувано опростяване и потребление на цифрови технологии в селското стопанство и селските региони не съдържа доста детайлности по отношение на практическото осъществяване, което да отразява обстановката в страната, на процедура не дава работещо решение и следва съответна рекомендация в записка 85;
3. Съгласно записка 108 България се приканва да обясни следния параграф: " ще бъдат приспаднати разноските за заплати и осигуровки за едно заето лице, в размер на не повече от 2,5 пъти междинната брутна месечна заплата " – извадка от съдружното съглашение част Земеделие на ръководещото болшинство, неприложимо в този тип съгласно Комисията;
4. Съгласно бележки от 122 до 135 изискванията по ДЗЕС 1, 2, 4, 5, 6 и 8, които са условия за приемане на директна поддръжка в цялостен размер заплащанията, на процедура са отхвърлени от Комисията;
5. По записка 138 за преразпределителното заплащане – България следва да преразгледа изменението на единичната сума, планувана за спомагателното преразпределително подкрепяне на приходите. Предложеният таван от 600 ха не е предпазен, не е предпазен интереса на дребните стопани, най-много в бранша на плодове, зеленчуци и отглеждане на животни за ПЗП;
6. По записка 163: Тъжна новина за производителите на картофи и терзания за производителите на пипер. Картофите за консумация не са възможни за поддръжка в обсега на обвързаната поддръжка – изрично написана записка от Европейска комисия. А пипера следва да се опише по типове за допустимостта. " Необходимо е да се обясни допустимостта и недопустимостта на секторите в сходство със листата, избран в член 33 от Регламента за стратегическите проекти. Картофите не са възможни по интервенции I.B.16 и I.B.18; картофите за консумация не са обхванати нито от бранша на картофите за нишесте (з), нито от бранша на плодовете и зеленчуците (с). Освен това България следва да опише кои типове пиперки са възможни за съответните интервенции " ;
7. Така препоръчаната стратегия за бранш Пчеларство е напълно отхвърлена от Комисията. В записка 172. до 198 България се приканва да преразгледа описанието й в СП и да включи обзор на бранша, който да докара до откритите потребности и до обосновката на определените интервенции;
8. За Хуманното отношение към животните – според записка 266 Интервенцията за хуманно отношение към животните обгръща единствено преживните животни. Изключени са два индустриални бранша от обсега на помощта – свиневъдство и птицевъдство, Комисията приканва България да насърчи развъждането на прасета майки и кокошки носачки в незатворени системи;
9. Следват към 100 бележки по препоръчаните интервенции в капиталовите ограничения, включително за напоителните системи, също и за взаимоспомагателните фондове;
10. Бележка 403 изисква от България да добави стратегическата екологична оценка и нейното резюме и да ги показа най-късно с отговора си на актуалното писмо с коментари;
11. По записка 404: България не е предложила нова референтна година за помощта за тютюна. След толкоз старания, на всички политически партии у нас, показани в Екологичен потенциал, да запазим тази помощ, в този момент даже не сме се възползвали от тази възможност;
12. По записка 405: България не е определила новия референтен интервал за националната преходна помощ за животни. И тази опция е действителност след самодейност на България за допълнение в Регламент да се удължи периода на използването с нов референтен интервал. България не е предложила подобен. " Приложение VI по отношение на преходната национална помощ: България следва да даде повече информация за измененията в референтните стойности за едрия рогат добитък и да обясни кои детайли от първичната скица ще бъдат употребявани през новия референтен интервал " ;
И да Продължим Промяната – в случай че през 2020 година България беше основателя на основаването на Временната рамка по Ковид, първа в известията за поддръжка във връзка последствията от тази рецесия, в този момент българските аграрни производители останаха единствените в целия Европейски Съюз без каквато и да е обезщетителна поддръжка за увеличените цени на входните първични материали за произвеждане на селскостопанска продукция. И, несъмнено – с най-големия % излизащи от сектора…
А за потребителите – в България храните нарастнаха най-вече, като се изключи тези в Литва, по последно обществено разгласен отчет. По принцип в Източна Европа е по-високо повишаването. То е и вследствие по-ниската поддръжка, която получават производителите.
Уважаеми народни представители,
Настоящото държавно управление е най-лявото държавно управление по-късно на Жан Виденов в новата история на страната ни, без подозрение. Немислими до неотдавна, за естествените пазарни връзки, вмешателства и изкривявания, станаха политически инструментариум за ръководство и послушание. Мога да прибавя още доста, само че няма време. Затова в резюме: Продължаваме Промяната докара единствено до Пълен Провал в земеделския бранш!
В декларацията тя означи върнатият от Еврокомисията с 405 бележки и мнения стратегически проект за развиване на земеделието и обстоятелството, че България е единствената страна членка, чиито браншови организации непосредствено са ходили да се оплакват в Брюксел от това, че са подценени в проекта.
Заради политическата неустойчивост предходната година и няколкото служебни държавни управления поддръжката за земеделците съдбовно се е забавила и Танева означи като образец, че единствено оранжерийното произвеждане е намаляло със 70-80%. " Върнахме се при започване на участието ни в Европейски Съюз – имаме към този момент две изцяло изгубени години във връзка с подпомагането на земеделските производители ", сподели Танева.
Ето и целия текст на декларацията на ПГ на ГЕРБ-СДС:
Д Е К Л А Р А Ц И Я
от ПГ на ГЕРБ - Съюз на демократичните сили
Уважаеми господин ръководител,
Уважаеми народни представители
Преди дни стана ясно от медиите, че Европейска комисия е върнала Стратегическия проект (СП) по ОСП на България с рекордните 405 бележки и мнения, спрямо бележките по останалите СП на държавите-членки – съвсем два пъти повече. Това, за жалост, отразява действителностите в бранша – отражение на политическата неустойчивост в последната година – три държавни управления в последната година - две служебни държавни управления и последно постоянно, всяко от тях решило, че света стартира от него и оставило своя отпечатък в Стратегическия документ, при липса на разговор, чуваемост и надграждане. Ще останем и единствената държава-членка, от която огромни браншови организации непосредствено пред Европейска комисия апелираха плана за СП заради липса на разговор с неправителствения бранш, заради неспазени периоди за разискване, заради промени, необявени на бранша и некомуникирани с него. Липсата на чуваемост и действителен разговор като поредно провеждана политика докара и до първи срещи непосредствено сред браншови организации и представители на европейските управляващи, без присъединяване на държавното управление. Бездействието във връзка с поддръжката за бранша, неналичието на предвидимост и сигурност в бизнес средата, фрапантното понижение на размерите произвеждане: в оранжерийното произвеждане /зимата сред 70-80% от отопляемите оранжерии не заредиха производство/, отглеждането на животни /многобройни са обявите за разпродажба включително на елитни стада дребни стопанства, изключително при ЕРД/, на БАТА АГРО ревюто браншовици оповестиха и притеснително понижение на производството на обособени типове зеленчукови култури, докара до търсене на директна поддръжка от ръководещите европейски управляващи. И за първи път браншови организации организираха срещи с Председателя на Комисията по селските региони в Екологичен потенциал, през вчерашния ден получих и известие от животновъдни организации за планувана среща с Комисаря по земеделие в идните дни. Без Държавата. И в последното си изявление Комисарят по земеделие прикани за незабавни решения на националните управляващи с национални средства за поддръжка за оставането на земеделските стопани в бранша, включително воден от информацията за протичащото се /или по-точно неслучващо се/ у нас в бранша. Промяната за българските аграрни стопани стартира още с бюджета – ръководещото болшинство подвигна минималния застрахователен предел за ЗС. Вследствие на тази смяна ЗС понижиха, отпаднаха дребните, в неспособност да платят високите осигуровки, - или отпаднаха главно предпочитаните по съдружното съглашение на ръководещото болшинство. Те дори още не знаеха, че по всичките си ограничения за директна поддръжка на приходите ще получат по-ниско подкрепяне от миналата година, плод на експертното ръководство на инструментите за поддръжка с европейски и национални средства. Промяната продължи с по-късното заплащане на тази поддръжка по която и да е мярка за поддръжка на приходите. Всичко се случваше при продължаващо понижение на производството на предпочитаните браншове за съдружното болшинство – оранжерийно, зеленчукопроизводство и отглеждане на животни. Промяната продължи с … екшън проект " – по какъв начин да не загубим Европейски Съюз средства по изтичащата ПРСР – в един от разновидностите – близо 50 млн. евро. Върнахме се във времената на влизането ни в Европейски Съюз – първите две години, при които само до момента от влизането ни в Европейски Съюз има загуба на средства – даже и не изтъквам политическо ръководство, тъй като за пръв път има сходна стратегия, за пръв път се ръководи такава стратегия, и не е изключение от други страни. Всичко се случва на фона на непрекъснати промени в ръководството на ДФЗ, прекъсване на съвсем завършили приеми, липса на каквато и да е реакция на увеличените цени и инфлацията поради завършили приеми и утвърдени бизнеспланове при друга икономическа среда, а процедура има обратно във времето – но… " света стартира от нас ", опозицията саботира, от почитание към бранша работещи земеделци ще спестя цитираното отношение към тях…И по този начин продължаваме смяната – изключваме цялостната рехабилитация на Напоителни системи от НПВУ /с разнообразни претекстове, употребявайки думи като " специалисти от Брюксел " и така нататък, все доводи жанр " фейсбук ", а плана би представлявал фундамента в земеделието, който да разреши в това число осъществяването на политическите цели в съдружното съглашение частта Земеделие на ръководещото болшинство.
Продължавахме смяната в бранша – след съвсем забравеното държавно управление на Жан Виденов, останало в историята с ред върхове – най-висока инфлация, безработица и други, само че и като последното, намесило се директно на пазара на зърното в България /вследствие на което и хляба стана недостиг, и банкрутираха предприятия/ ръководещото болшинство в типичния си зрелищен медиен жанр гръмко разгласи основаването на снабдителен запас от зърна на стойност 1,1 милиарда лева, като през 4-5- дни излизаше представител на Продължаваме Промяната да афишира по какъв начин до дни Държавата излиза посредством една дребна държавна компания, без какъвто и да е потенциал да изкупува и съхранява зърно, нито и активи за това. Държавния запас бе докладвано, че има в наличност на съвсем нормалния се оптимален запас. Никой не даде отговор на въпроса за какво ще изкупува страната от една дребна и без потенциал компания размер от зърна на над 1 милиарда лева какво ще прави този над едногодишен ресурс, и каква цел ще реализира. А риска – даже всички трети лица по веригата на доставка и предпазване да са добросъвестни – от погиване и загуби от предпазване единствено, каква социална щета може да донесе тази интервенция. Да не приказваме, че никой не си даде сметка, че такива размери зърна могат да се ръководят от единици оператори в страната, камо ли от държавни специалисти, които са гледали жито на компютъра единствено. А цените продължаваха и не престават да се повишават – всяка седмица. И по този начин от 04.03. Минахме през познатите сюжети – саботажа на опозицията /обичайно опрощение за следващ провал/, административния произвол над операторите – експортьори, задържането на корабите и платените от тях неустойки по интернационалните контракти за веселба на доставките, импортирания ужас на пазара и земеделците се застраховаха от продължаването на смяната и осъществиха всеобщо дребното им останали ресурси зърно /е, да, месец по-късно щяха да осъществят с 10% - 15% по-висока цена, само че и помнят времето на Жан Виденов, тъй че заеха сигурната позиция/, след това събираха парите и така нататък Близо 3 месеца по-късно – няма нито един грам купено зърно, жътвата чука на вратата, годишна продукция се обрисува добра, в резултат на всички дейности по затрудняване на търговията – ще влезем и с висок временен излишък в новата маркетингова година. Междувременно самия Държавен запас излезе на ССБ при започване на април, с предложения Купува на 635 лв/т за хлебна пшеница /при 570 лв/т, оповестени за ресурса от 1,1 млрд лева, и не купи също нито грам зърно. Просто цените не са пазарните, пазара е извънредно динамичен и притиснат. Ако всичко е наред България още веднъж ще има няколко пъти повече сурвина от националното й ползване. Излишни дейности на ръководещите, които донесоха единствено вреди, включително имиджови на участниците на този пазар. В същото време животновъдите молеха за средства, с цел да си подсигурят незабавно изхранването на животните с ясното схващане, че цените ще порастват и всяка помощ ненавреме, е вода в пясъка. А да не приказваме и за изчезналия резултат за потребителите – и какво като се изхарчи 1,1 милиарда лв. за зърно, на тези цени? При изискване на разполагаем подобен запас при тези покачващи се цени би трябвало да компенсираш уязвимите, с цел да преодолеят рецесията – и хората, и производителите. А не да влизаш на един изцяло транспарантен пазар, работещ с години, и да нанасяш вреди по веригата на доставка. Изобщо интервенция Пълен Провал. Никой не се е родил с опит и познания, теоретичен, само че е нужна обикновена мъдрост, чуваемост и почитание към всеки, създаващ артикул в България. Самодостатъчността в ръководството може да подсигурява единствено и само следващ неуспех!
Няма по какъв начин да не прибавя и унизителното гласоподаване от Народното събрание, по текста от украинското посолство, по какъв начин ще изнасяме украинското зърно през пристанище Варна! Нима не можеше да се обадите на който и да е от експортьорите в България, чиито колета проверявахте по две седмици, дали е допустимо това? Просто с цел да се отнасят съществено към Вас! Само седмици по-късно самия украински аграрни министър рапортува в Брюксел, че това няма по какъв начин да стане… Разбира се, изключвам хипотезата на зрелищен театър вид самолета София – Скопие, след следващо задържане на търговията да забележим прессъобщения на Министерски съвет със фотография на фона на отплаващ на най-малкия вероятен транспортен съд с украинско зърно…
И продължихме смяната – в Стратегическия проект по ОСП – промени на измененията на измененията, три държавни управления и отрасловите им аграрни заместител министри сложиха своите промени в обособени детайли, всеки от разбиранията си, като последното направи всички промени и при невиждана чуваемост и разговор със заинтригуваните страни.
България подаде българският стратегически проект на 25 февруари, съвсем два месеца след избрания от Европейска комисия период. Общият размер на обществените средства за интервенциите по Първи дирек и Втори дирек е 8 045 046 528 евро. Още тогава доста от браншовите организации изрекоха своето неодобрение от плануваните интервенции. До края на годината всички стратегически проекти по ОСП на държавите-членки би трябвало да бъдат утвърдени от Европейска комисия (посредством решение за изпълнение) и да стартира тяхното използване от 1 януари 2023 година България има период от 3 месеца да отрази тези бележки.
Рекордните 405 бележки, разследване на всичко посочено нагоре и други недостатъци, можем да обобщим в следното:
По Основни въпроси:
1. Няма никаква тактика за развиване на българското земеделие в " стратегическия план”: следва да бъдат усъвършенствани съгласуваността и последователността на проекта и неговата стратегическа устременост, тъй че най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подобаващ метод и с задоволителен бюджет, без значение дали в границите на ОСП или отвън нея. Комисията насочва искане към България да преразгледа препоръчаните целеви стойности, които в някои случаи са доста ниски, като усъвършенства тяхната акуратност и вземе поради всички съответни интервенции, както и като дефинира съответно ниво на упоритост в сходство с откритите потребности.
2. В проекта няма концепция по какъв начин да се развие конкурентоспособен, резистентен и диверсифициран селскостопански бранш, който обезпечава дълготрайна продоволствена сигурност: България следва да усъвършенства и разшири инструментите за ръководство на риска и да ускори интервенциите, намаляващи зависимостта от импорт на сила и минерални торове. По отношение на по-справедливото систематизиране на директните заплащания България се приканва да даде количествен разбор, показващ комбинираното влияние на всички препоръчани принадлежности за подкрепяне на приходите върху равнището на приходите на земеделските стопанства, предвид на съветската инвазия в Украйна България да обмисли спомагателни интервенции, които ще спомогнат за понижаване на зависимостта от изкопаеми горива и други външни първични материали, с цел да се запазят дълготрайният резистентен индустриален потенциал и жизнеспособността на земеделските стопанства.
3. по отношение на подпомагането и укрепването на опазването на околната среда, в това число биологичното многообразие, и дейностите в региона на климата: Комисията има подозрения по отношение на успеваемостта на проекта за реализиране на мащаба на измененията, нужни за угаждане на някои потребности, в това число излъчванията на парникови газове от почвите, от отглеждането на животни и от ръководството и съхранението на оборски тор, ръководството на пестицидите и торовете, както и несъразмерното водочерпене, ръководството на горите и естествените местообитания и излъчванията на амоняк във въздуха; Съгласно Бележка 69 на Комисията макар нарастването на процентите на национално съфинансиране, като се вземе поради общият понижен годишен бюджет на ЕЗФРСР за интервала 2023—2027 година годишните разноски по ЕЗФРСР, свързани с околната среда и климата (с изключение на финансирането на регионите със характерни ограничения), ще бъдат понижени.
4. по отношение на укрепването на социално-икономическата конструкция на селските региони. Въпреки че в SWOT разбора се признава съществуването на междурегионални и вътрешнорегионални разлики в селските региони, по всичко проличава, че районните разлики не се преглеждат в проекта. Няма задоволително упоритости за " модернизиране " на селските региони посредством по-силен акцент върху поддръжката за неселскостопанските предприятия, нововъведенията и цифровизацията. Не се загатва за разширение на широколентовото покритие в селските региони, което е едно от най-ниските в Европа, и за опциите, които то носи, подобряването на биологичната сигурност — изключително в дребните търговски свинеферми — предвид на непрекъснатата опасност от заразни заболявания по животните, остава предизвикателство.
5. по отношение на стимулирането и шерването на познания, нововъведенията и цифровизацията в селското стопанство и селските региони: Стратегическият метод за справяне с разпокъсаността на българската система за познания и нововъведения в селското стопанство (AKIS) и плануваното подкрепяне в региона на знанията, образованието, нововъведенията и развиването на AKIS са незадоволителни, с цел да се отговори на възходящите потребности на земеделските стопани от информация и образование, да се усъвършенства потенциалът на съществуващите консултантски услуги и да се даде подкрепяне за нововъведенията.
6. В проекта не са включени национални стойности за нито една от задачите на тактиката " От фермата до трапезата " и на Стратегията за биологичното многообразие, с изключение на количествения знак на площи биологично произвеждане – от 2,5 на 6,98%. България би трябвало да даде информация по отношение на съгласуваността на своя проект с тези цели и неговия принос за постигането им и да укрепи проекта, като даде амбициозни и количествено измерими национални стойности за
Антимикробната устойчивост: Интервенциите не са ориентирани към съответни скотски типове, свързани с по-високи продажби на антимикробни средства (свиневъдство и птицевъдство), заради което е малко евентуално те да обезпечат задоволителен принос за националната цел и задачата на тактиката " От фермата до трапезата " ;Пестициди: България не е предоставила информация по отношение на националните стойности за тази цел на Зеления пакт;Загуби на хранителни субстанции: България не е показала информация по отношение на националната стойност за тази цел на Зеления пакт и националният принос не е разказан в задоволителна степен;Биологично земеделие: Стремежът на България е до 2027 година 6,98 % от употребяваната земеделска повърхност да бъде обработвана за задачите на биологичното земеделие. Комисията приветства това нарастване в съпоставяне със цената за 2020 година, която беше 2,30 %, само че приканва България да изследва опциите за повишение на нивото на упоритост — по-специално за 2030 година, с цел да способства по подобаващ метод за реализиране на задачата на Европейския зелен пакт;Площи, характеризиращи се с огромно многообразие на особеностите на ландшафта: България не е предоставила национална стойност за тази цел на Зеления пакт. Настоящият дял на площите, характеризиращи се с огромно многообразие на особеностите на ландшафта в България, е 4 %. В проекта е заложена лимитирана упоритост за увеличение на този дял и за подкрепяне на запазването на посочените площи;Широколентова мрежа в селските региони: България не е показала национална стойност за тази цел на Зеления пакт.
По Болезнени за земеделските стопани бележки:
1. СП не дава устойчиви решения за младите ЗС: според записка 70 България би трябвало да даде решение за угаждане потребностите на младите аграрни стопани, свързани с достъпа до земя и капитал, както и с вложенията в селскостопанска дейност; тактиката за последователност сред поколенията следва да бъде допълнена от национални ограничения (напр. данъчно облагане, отдаване под наем/покупка на земя, заместничество и др.);
2. Съгласно записка 84, 85 описаното от България планувано опростяване и потребление на цифрови технологии в селското стопанство и селските региони не съдържа доста детайлности по отношение на практическото осъществяване, което да отразява обстановката в страната, на процедура не дава работещо решение и следва съответна рекомендация в записка 85;
3. Съгласно записка 108 България се приканва да обясни следния параграф: " ще бъдат приспаднати разноските за заплати и осигуровки за едно заето лице, в размер на не повече от 2,5 пъти междинната брутна месечна заплата " – извадка от съдружното съглашение част Земеделие на ръководещото болшинство, неприложимо в този тип съгласно Комисията;
4. Съгласно бележки от 122 до 135 изискванията по ДЗЕС 1, 2, 4, 5, 6 и 8, които са условия за приемане на директна поддръжка в цялостен размер заплащанията, на процедура са отхвърлени от Комисията;
5. По записка 138 за преразпределителното заплащане – България следва да преразгледа изменението на единичната сума, планувана за спомагателното преразпределително подкрепяне на приходите. Предложеният таван от 600 ха не е предпазен, не е предпазен интереса на дребните стопани, най-много в бранша на плодове, зеленчуци и отглеждане на животни за ПЗП;
6. По записка 163: Тъжна новина за производителите на картофи и терзания за производителите на пипер. Картофите за консумация не са възможни за поддръжка в обсега на обвързаната поддръжка – изрично написана записка от Европейска комисия. А пипера следва да се опише по типове за допустимостта. " Необходимо е да се обясни допустимостта и недопустимостта на секторите в сходство със листата, избран в член 33 от Регламента за стратегическите проекти. Картофите не са възможни по интервенции I.B.16 и I.B.18; картофите за консумация не са обхванати нито от бранша на картофите за нишесте (з), нито от бранша на плодовете и зеленчуците (с). Освен това България следва да опише кои типове пиперки са възможни за съответните интервенции " ;
7. Така препоръчаната стратегия за бранш Пчеларство е напълно отхвърлена от Комисията. В записка 172. до 198 България се приканва да преразгледа описанието й в СП и да включи обзор на бранша, който да докара до откритите потребности и до обосновката на определените интервенции;
8. За Хуманното отношение към животните – според записка 266 Интервенцията за хуманно отношение към животните обгръща единствено преживните животни. Изключени са два индустриални бранша от обсега на помощта – свиневъдство и птицевъдство, Комисията приканва България да насърчи развъждането на прасета майки и кокошки носачки в незатворени системи;
9. Следват към 100 бележки по препоръчаните интервенции в капиталовите ограничения, включително за напоителните системи, също и за взаимоспомагателните фондове;
10. Бележка 403 изисква от България да добави стратегическата екологична оценка и нейното резюме и да ги показа най-късно с отговора си на актуалното писмо с коментари;
11. По записка 404: България не е предложила нова референтна година за помощта за тютюна. След толкоз старания, на всички политически партии у нас, показани в Екологичен потенциал, да запазим тази помощ, в този момент даже не сме се възползвали от тази възможност;
12. По записка 405: България не е определила новия референтен интервал за националната преходна помощ за животни. И тази опция е действителност след самодейност на България за допълнение в Регламент да се удължи периода на използването с нов референтен интервал. България не е предложила подобен. " Приложение VI по отношение на преходната национална помощ: България следва да даде повече информация за измененията в референтните стойности за едрия рогат добитък и да обясни кои детайли от първичната скица ще бъдат употребявани през новия референтен интервал " ;
И да Продължим Промяната – в случай че през 2020 година България беше основателя на основаването на Временната рамка по Ковид, първа в известията за поддръжка във връзка последствията от тази рецесия, в този момент българските аграрни производители останаха единствените в целия Европейски Съюз без каквато и да е обезщетителна поддръжка за увеличените цени на входните първични материали за произвеждане на селскостопанска продукция. И, несъмнено – с най-големия % излизащи от сектора…
А за потребителите – в България храните нарастнаха най-вече, като се изключи тези в Литва, по последно обществено разгласен отчет. По принцип в Източна Европа е по-високо повишаването. То е и вследствие по-ниската поддръжка, която получават производителите.
Уважаеми народни представители,
Настоящото държавно управление е най-лявото държавно управление по-късно на Жан Виденов в новата история на страната ни, без подозрение. Немислими до неотдавна, за естествените пазарни връзки, вмешателства и изкривявания, станаха политически инструментариум за ръководство и послушание. Мога да прибавя още доста, само че няма време. Затова в резюме: Продължаваме Промяната докара единствено до Пълен Провал в земеделския бранш!
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ