Падението на династия Хан (206г. пр.н.е. – 221г.) е спънка

Падението на династия Хан (206г. пр.н.е. – 221г.) е пречка по пътя на цивилизационното развиване на Китай в историята на страната. Империя Хан е съществена ера в историята на Китай. Най-голямата етническа група в страната през днешния ден към момента се отнася към себе си като „ народ на Хан. “

Въпреки безспорната си мощ и софтуерни нововъведения, крахът на империята изпраща страната в хаос в продължение на съвсем четири века.

Династията Хан в Китай (традиционно разграничена на Западен Хан (206г. пр.н.е. – 25г.) и Източен Хан (25г. – 221г.) е една от най-големите типичен цивилизации в света. Ханските императори стават очевидци на огромен прогрес в технологиите, философията, религията и търговията. Те уголемяват и затвърждават икономическата и политическата конструкция. Площта на империята доближава над 6.5 милиона квадратни километра.

Въпреки това, след четири века, империята Хан се разпада заради комбинация от корупция „ от вътрешната страна “ и протести „ извън “.

Вътрешна корупция

Удивителният напредък на империята Хан стартира, когато седмият император от династията Хан, император У (Хан Уди, управлявал 141г. пр.н.е. – 87г. пр.н.е.), трансформира тактиката. Противно на препоръките на своите министри, той стопира стабилната външна политика за определяне на договорни връзки със съседското номадско племе Сионну.

Вместо това той съумява да сътвори нови и централни държавни органи, които са предопределени да слагат пограничните региони под централен държавен надзор. Най-важният детайл от цялата военна картина на от китайската позиция е мощното развито коневъдство, което бе основен миг при борбите против номадските племена.

Към 180г. ханският двор става слаб и все по-откъснат от локалното общество с развратни или незаинтересовани императори, които живеят единствено за развлечение. Придворните евнуси се борят за власт против високопоставени министри и генерали, а политическите интриги стават толкоз порочни, че даже довеждат до поредност от всеобщи изтезания в императорския замък.

През 189г. могъщият пълководец Дон Джуо стигна до такава степен, че подрежда убийството на 13-годишния император Шао, като слага по-малкия брат му на трона.

Конфликтът за данъчно облагане

В стопански аспект, към втората половина на Източен Хан, държавното управление следи внезапно понижаване на данъчните доходи. Това довежда до ограничаване на способността му да финансира администрацията и армията, която би трябвало да пази Китай от външните закани.

Държавните служители поначало са освободени от налози. Селяните, от своя страна, са развили хитра система за взаимно предизвестие, когато събирачите на налози идват в обещано село. Всички тези фактори довеждат до миг, в който на централното държавно управление редовно не му доближават пари.

Въпреки неплащането на налози, популацията колкото да съумява да оцелява. Основната причина е, че селяните разполагат с все по-малко части земеделска земя за култивиране, а сумата на данъкът не понижава.

Няколко десетилетия по-рано държавното управление вкарва нов закон, в който показва, че земята на един пълновръстен мъж се разпределя по равно на всичките си синове след неговата гибел. Всеки пълновръстен наследник, от своя страна, е задължен да се изнесе от вкъщи си и да сътвори лично семейство. По този метод се стига до обстановка, при която вместо едно семейство с трима мъже да заплаща дадена сума налог, към този момент следва да се заплаща от три обособени фамилии, основани от синовете. Дължащата сума за налог, надлежно се усилва трикратно.

Външен зложелател

Във външнополитически проект династията Хан бе изправена пред същата опасност, която изтезава всяка китайска империя през цялата 5000-годишна история на страна. Това бе заплахата от нападения от страна на номадските нации. На север и запад Китай граничи с пустини и земи, които през времето са следени от разнообразни номадски нации. Те включват уйгурите, казахите, монголците, манджурите и племената Сионну.

Номадският народ Сионну управлява извънредно скъпите търговски пътища на „ Пътя на коприната “. Маршрутът е жизненоважен за триумфа на множеството китайски империи. По време на проспериращите времена заселените най-вече селскостопански поданици на Китай намират способи да ухажват номадите.

Втората тактичност е да наемат някои от тях, с цел да си обезпечат отбрана от другите. Императорите даже оферират своите дъщери като булки на „ варварските “ владетели, с цел да запазят мира. Тази тактичност съумява да проработи единствено в кратковременен проект, само че не и в дълготраен.

Отслабването на племето Сионну

Един от най-важните фактори за разпадането на династията Хан, в действителност, може би са войните сред китайската войска и тази на Сионну от 133г. пр.н.е. до 89г. Повече от два века китайците от династия Хан и Сионну се борят в западните региони на Китай. Това е сериозна област, по която минава „ Пътя на коприната “. През 89г. китайската войска побеждава Сионну. Тази победа обаче идва на толкоз висока цена, че също „ оказа помощ “ за бързото дестабилизиране на династията.

Вместо да ускори силата на империята, отслабването на Сионну разрешава на племето Дзян, който до този миг бе под контрола на Сионну, да се освободи и сътвори коалиция, заплашваща суверенитета на династия Хан.

По време на интервала на Източен Хан някои от китайските генерали, ситуирани на границата, стават военачалници с много самостоятелни права. В този миг нататък ханските поданици последователно се отдалечават от границата. На тези гранични територии се заселват всеки повече поданици от племето Дзян. С времето контролът над тези райони стават все по-труден за ханското държавно управление.

Вследствие от провалянето си, над повече от половината от номадския народ Сионну умира. Оцелелите стартират да се придвижват на запад. Поглъщайки други номадски групи по своя път, по-късно се образува смел нов етнос, прочут като „ хуните “.

По този метод, потомците на Сионну в бъдеще ще бъдат забъркани в краха на други две огромни типичен цивилизации – Римската империя през 476г. и индийската империя Гупта през 550г.

Във всеки случай хуните в действителност не превземат тези империи, само че ги отслабват във боен и стопански проект, което и довежда до краха на двете империи.

Военна власт и разпадът на обособените райони

Пограничните войни и две огромни въстания изискват многократна военна интервенция сред 50г. и 150г. Ханският боен губернатор Дуан Джион ползва брутални тактики. Те довеждат до съвсем изгубването на някои от племената.

След неговата гибел през 179г. пр.н.е. протестите на локалното население и бойци в последна сметка довеждат до загубата на контрола на Хан над отдалечените райони, предвещавайки срив на династията.

Селяни и локални учени стартират да основават религиозни сдружения, трансформирайки се по-късно във военни елементи. През 184г. избухва протест в 16 общности, наименуван протест на Жълтите тюрбани. Наричат се по този начин заради носенето на жълти тюрбани от членовете на тези общности.

Те изповядват нова вяра, противопоставяща се против Хан. Въпреки че са победени в границите на една година, съумяват да вдъхновят нови протести по-късно. Като резултат е открита даоистка теокрация за няколко десетилетия.

Краят на династия Хан

Към 188г. провинциалните общини стават надалеч по-силни от централното държавното управление, основано в Луоян. През 189г. Дон Джуо, пограничен военачалник от северозападен Китай, завладява ханската столицата Луоян. Малко по-късно отвлича императора и изгаря града до основи.

Дон Джуо по-късно е погубен през 192г. от собствен зависещ. Малкият император, от своя страна, е излъчен в ръцете на всеки идващ пълководец, победил предходния. В този миг империята Хан е разрушен на осем обособени района със лично държавно управление.

Последният формален министър-председател от династията Хан е Цао Цао, който поема ръководството на младия император и го държи за цели 20 години като пленник. Войската на Цао Цао съумява да превземе териториите към Жълтата река, само че не съумява да поеме надзор на тези райони към река Яндзъ.

Последният император на Хан абдикира от Цао Пи, синът на Цао Цао. В този миг ханската империя публично стопира да съществува, а Китай навлиза в интервала на „ Трите царства “. Администрацията на Цао Пи ръководи територията на царство Уей.

За Китай краят на династията Хан бележи началото на безредна ера, интервал на революция, съпроводена в допълнение от утежняване на климатичните условия и всеобщ апетит. В последна сметка страната се открива в интервала на „ Трите кралства “, когато Китай е разграничен сред кралствата на „ Уей “ на север, „ Шу “ на югозапад и „ У “ в центъра и на изток.

Китай не съумява да се сплоти за още 350 години, когато по време на династията Суй (581г.–618г.) страната съумява за първи път още веднъж да стане териториално и административно цяла.