От А до Я за породата Бергамско
Овчарските кучета са една доста огромна група помощници на индивида в грижата и развъждането на селскостопански животни. Големите стада с кози, овце и крави би трябвало да бъдат съществено охранявани при паша и пастирските кучета се демонстрират като значим сътрудник на индивида в тази активност. Сред заслужилите съвсем са Бордър коли, Немска овчарка, Каракачанска овчарка, Източноевропейска овчарка, Белгийска овчарка, Шотландска овчарка, Босерон, Австралийска овчарка и други.
Породите са доста, един от техните представители е Бергамското пастирско куче, публикувано в региона на Бергамо, откъдето идва и името му. То е отличен асистент на пастирите в Алпите поради своето усърдие и мощно развъртян темперамент на бранител.
История на породата Бергамско
Овчарското куче Бергамско, отглеждано в едноименната област, има необикновен екстериор. Сред всички други породи не може да бъде сбъркано поради неповторимия си външен тип. То е изкуствено основана порода, за която е мъчно да се каже резултат на какви смесвания се е получила. Има догатки, че тибетският мастиф е един от вероятните предшественици. Все отново би трябвало да се означи, че породата е доста антична.
През ХІХ век хората интензивно развъждат кучета в услуга на своята активност. Пастирите от Бергамо също се занимават с кръстосване и при опитите се получават животни с качества, които са им нужни. Поведенческите качества на този вид животни остават съществени и ги вършат толкоз високо ценени, а не модата да притежаваш за домакински любим куче с невероятна осанка.
Защитните инстинкти на това удивително с външността си куче са доста мощни. Затова за защита на фамилията не трябва да се пропуща и тази опция. В съпоставяне с кавказката овчарка, рошавото куче отстъпва, само че по тази причина пък сигурно ще завоюва шампионата за повсеместен любим в фамилията.
Официално породата Бергамско е приета преди 60 години. Изготвен е и стандарт за Бергамско. Днес по света кучето е необятно публикувано. Благодарение на неповторимия си външен тип, то притегля вниманието.
Акцентът при тази порода е козината на Бергамско. Тя има три пласта. Първият е гъсто подкосмие, вторият се назовава кози и съставлява груби и дълги косми, а най-горният са гъсти и дълги нишки, образуващи кичури. Те пък покриват цялото тяло. Кичурите са необятни в основата си, а най-после се стесняват. По време на линеене не падат. Цветът на тази невероятна четина е във всички оттенъци на сиво, сребристо и въгленово черно.
Растежът на кучето при холката при мъжките кучета би трябвало да доближава до 62 сантиметра, само че женските са по-ниски. Височината на дамите измежду тази порода варира от 45 до 55 сантиметра. Теглото на мъжките кучета Бергамско е до 40 кг, а на женските до 30 кг. Костите на мъжките са по-големи и по-тежки.
Главата на това куче е междинна по мярка, очите му са огромни, кафяви на цвят.Ушите на Бергамско са ситуирани ниско и са дребни, имат триъгълна форма. Челюстите са мощни, а зъбите му са огромни.
Кучето има доста добре развита мускулатура, с необятни гърди. Гърбът му е междинен, леко объл. Крайниците му са прави, с добре развити мускули, а ноктите му са черни. Опашката на кучето е дебела, издига се над гърба.
Характер и държание на Бергамско
Тези кучета са извънредно предани на стопанина си. Тази им специфичност е наследена от предците им, живели дълго с мъжа и стадото му, което той мести в търсене на свежа растителност. Поради тази специфичност те не са най-хубавият избор за домакински любим. Ако остават дълго сами, те могат да изпаднат в меланхолия, както и други пастирски породи.
Представителите на породата Бергамско са издръжливи и смели кучета, послушни и желаят да дават отговор на желанията на своя собственик. Като по-млади са по-упорити по манталитет, само че тази им линия бързо се поправя. Разбират се добре с други домашни любимци.
Към непознатите кучето се държи безразлично, не демонстрира експанзия и не търси контакт. Не се конфронтира с други кучета, тъй като има самочувствие.
Породата може да се употребява като охранител, основно поради способността на непозната територия могат да резервират самообладание и увереност. Основното му предопределение обаче е като надзирател на стадото. Животното работи на драго сърце със стадото, не се бои нито от мраз, нито от дъжд или зной. То има прелестен слух и усет. Познават овцете от своето стадо и могат да ги отличат от непознатите.
Използват ги и като спасители при пожари и трусове или защита на обекти.
Грижи за Бергамско
Тъй като тази порода обича свободата и е основана да живее измежду природата, притежателите би трябвало да обезпечат задоволително придвижване за своя питомец. Животът в градски апартамент не е подобаващ за това животно, най-добре ще се усеща в къща отвън града.
Връзването с вериги за този представител на овчарските кучета е изключено. Може да бъде водено на всевъзможни разходки и излети. За времето, което прекарва единствено, Бергамско би трябвало да им своите играчки или компания.
Грижата за козината на Бергамско включва хигиенични процедури, които би трябвало да се ползват 2-3 пъти в годината. Козината кучето не се подстригва, нито може да се позволи. Почистването става като се събират боклуците, налепени по нея. Дългите нишки би трябвало да се разравят ръчно. Около очите и устата козината може да се понижи посредством ампутиране на тези елементи, които пречат на зрението и храненето.
Ноктите на кучето изискват постоянно подкастряне един път в месеца. Почистват се също ушите, очите и зъбите.
Терморегулацията на овчарското куче не е добре развита, по тази причина в жегите то може да получи топлинен удар. През лятото би трябвало да се пази от директната слънчева светлина и да се обезпечи задоволително чиста питейна вода.
Хранене на Бергамско
Породата не е капризна към храната, само че добре подбраната диета удължава живота на кучето и отстрани възможни проблеми с храносмилателния тракт. Бергамско може да се храни както с подготвена храна за кучета, по този начин и с натурални артикули.
Добрият избор е високо енергийна храна за дейни животни. Тя не изисква в допълнение витамини, минерали и други нужни добавки в храната за Бергамско. Това, което би трябвало да се съблюдава е, протеините да бъдат 30 % от наличието. Въглехидратите би трябвало да са в положително съответствие, а мазнините към 10 %.
Протеините се набират от говеждото, пилешкото и вътрешностите на животни, както и от соленоводни риби. Киселото мляко, кефирът и изварата също може да участват в менюто, само че захарта би трябвало да се отстрани. Неподходящи са мазните меса, хлебните произведения, пушеното месо и подобрителите на усета.
Възрастното куче се храни два пъти дневно, а дребните кутрета най-малко две пъти по-често.
Обучение на Бергамско
Процесът на образование на Бергамско е нескончаем, тъй като животното може да се окаже настойчиво. Все отново то е уместно за дресиране куче. Препоръчва се образованието да стартира в ранна възраст и да изключва физическо принуждение. При прояви на неучтивост от индивида, кучето отвръща със същото. При настойчиво и своенравно животно е нужен самостоятелен метод, с цел да остане животното правилен сателит и другар на своя собственик.
Продължителността на живот на Бергамско е сред 13 и 15 години.
Тъй като тези кучета не са доста публикувани, не са известни болести, към които са предразположени и стопаните би трябвало да имат поради единствено заболяванията, присъщи за кучешката популация като цяло.
Няколко забавни обстоятелството за порода Бергамско
Козината на Бергамско съхне извънредно мъчно, по тази причина къпането на кучето се прави единствено в доста належащи случаи.
Наричат кучетата от тази порода на половина куче, на половина чердже поради невероятната им космена завивка.
Ако някой представител на порода Бергамско е свенлив или нападателен, това би трябвало да се смята за извънредно, тъй като те не имат тези две качества.
Това е неуместно куче за апартамент.
