От… до… От… до… ден след ден, месец след месец,

За живота „от… до“ ♥ Тодор КОЛЕВ и „Опасен чар“ на Свобода БЪЧВАРОВА

„ От… до… От… до… ден след ден, месец след месец, година след година… и в случай че те попитат момент преди гибелта живял ли си, ще отговориш, без да се замисляш: Да, като говедо, т.е. като служител! Благодаря, не скърбя за нищо! “

(Тодор Колев в фрагменти от кино лентата „ Опасен сексапил “ (1984 г.) на режисьора Иван Андонов, по сюжет на Свобода Бъчварова, оператор Пламен Вагенщайн)

„ Не мислех, че върша филм, който ще се запомни от всички “ ♥ Тодор КОЛЕВ за „ Опасен сексапил ”

Създаден в началото като сюжет и придобил статута на кино класика с незабравимото осъществяване на Тодор Колев в основната роля, макар неголемия си размер, „ Опасен сексапил “ на Свобода Бъчварова е един от значимите български романи от 80-те години на ХХ век.

Интелигентен, обаятелен и любезен, персонажът на Тодор Колев е фантазията за всяка самотна жена. Чаровният лъжец омайва лековерните дами с оферти за брак, а по-късно ги изоставя и ограбва. Ловък шарлатанин, той непрестанно сменя имената и самоличността си. Театрално-деловите му превъплъщения постоянно стартират с самоувереност и приключват с заричане за сватба, тъй като при всичките си дефекти нашият воин има едно огромно достолепие: схваща дамите и се усеща чудесно в тяхната компания.

Ястребовски, Соколов, Буревестников, Мисирков – многото ярки и подправени имена на героя с безлична фамилия Гунчев, и един несравним Тодор Колев, който вълнува, разсмива и ни кара да се замислим за рамкирания живот „ от-до “, за единствената обич, която може да покори и най-измамното сърце и изборите, които всеки прави по пътя си.

Буревестников бе задържан тихо и банално. Мрак се спусна над ориста му. В един безоблачен есенен ден двама мъже седяха един против различен. Гросмайстора – зад бюрото, и жителят Гунчев – на дървения, нетапициран стол. Лицата и на двамата бяха спокойни и съвсем отзивчиви. Гросмайстора му бе разрешил да пуши цигара и кръстоса по своя характерен метод краката си. Двамата пиеха кафе от огромни чаши, приготвено персонално от Гросмайстора. Гунчев се бе загледал на открито през огромния полуоткрит прозорец. Дърветата бяха пожълтели и нямаше вятър.

Едно листо постепенно се откъсна надолу и падна. Той трепна. Гросмайстора замислено сподели:

– Не сте лишен от качества, Гунчев, а по този начин се получава, че действате шаблонно. Финалът на всеки ваш разказ е сватба или заричане за сватба.

– Жените са особени същества, с друга душeвност. Малцина са мъжете, които ги схващат. Всяка жена мечтае да има дете, мъж, дом и семейство, без значение от интелигентността и качествата на мозъка й. Грехота ли е, че тази елементарна истина е разкрил Гунчев? Освен това аз се усещам надалеч по- добре в тяхната среда, в сравнение с в групата на мъжете!

– Да оставим този въпрос настрани… Исках да посочи по-скоро вашите финансови качества. Имате, доколкото знам, и ценз за счетоводител?

– А вие били ли сте служител? Впрочем малоумен въпрос!… Тръгвате на работа, юноша с фантазии и благоприятни условия, здраве, мощ, веселба, и до каква степен стигате? Зверска ненавист в службата, подготвени за пет лв. разлика в заплатите да се изколят. Цял ден сметки, доклади, квитанции, разписки, кодекси, справки… Загледали ли сте се заран в големите тълпи, тръгнали нанякъде? Едните, идващи от изток на запад, другите – назад! И се питаш защо и накъде отиват тези хора с мрачни, угрижени лица, подготвени да избухнат всеки миг и създадат скандал за едно място в трамвая? Така всеки ден… А след работа отиваш вкъщи отпаднал, сърдит, освирепял и си го изкарваш на повехналата жена и мърлявите деца. И годините се изнизват… Един ден, в случай че дочакаш пенсия, те викат на табла в градинките, в случай че не я дочакаш, заспиваш измежду карамфилите и някой от профкомитета ти държи слово като характерност от „ Личен състав “. Но най-ужасното е работното време… От… до… От… до… ден след ден, месец след месец, година след година, до двата квадратни метра в пръстта, и в случай че те попитат момент преди гибелта живял ли си, ще отговориш, без да се замисляш: Да, като говедо, т.е. като служител! Благодаря, не скърбя за нищо! Исках изборът да е мой! На независимост или в пандиза, само че изборът да е мой! И в случай че един ден изляза, ще би трябвало да помислите за пенсията ми. Все отново съм набрал много трудов стаж по затворите…

– Интересна идея… И по този начин, гражданино Гунчев, би трябвало да се разделяме.

Гросмайстора се изправи зад бюрото, само че Гунчев продължаваше да седи. – Имам още един персонален въпрос…

– Боряна в никакъв случай нищо няма да научи за вас!

– Вие в действителност сте остроумен.

Чак в този момент Гунчев стана на крайници, подаде ръка на Гросмайстора, само че той не я стисна, а след къс размисъл отвори чекмеджето и извади оттова портрета на Боряна.

– Вероятно бихте желали да го вземете?…

Гунчев нищо не отговори, тъй като не можеше. Мълчаливо протегна ръка и пъхна фотографията под ризата. Успя да се овладее и се усмихна.

От: „ Опасен сексапил “ на Свобода Бъчварова, издателство на Български земеделски народен съюз, София, 1987
* Тодор Колев в фрагменти от кино лентата „ Опасен сексапил “ (1984 г.) на режисьора Иван Андонов, по сюжет на Свобода Бъчварова, оператор Пламен Вагенщайн