Проучване показа политическите нагласи на българите
Оценката за работата на Народното събрание започва от доста ниски равнища. Само 11% от всички пълнолетни българи дават позитивна оценка, до момента в който негативната е 80%. Това сочат данни на " Тренд ".
Проучването е отдадено на нагласите на българите по отношение на главните институции и партиите. Изследването е осъществено в интервала сред 10 и 16 юни 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1008 души на възраст 18+.
Социолозите записват спад в оценката за работата на президента от 7% за последните 3 месеца. Положителните оценки през март бяха 43%, до момента в който през юни отчитаме 36%. Има повишаване и при негативните с 5% - от 46% през март до 51% през юни. Част от ерозията при президента се дължи на промененото отношение в отрицателна посока от страна на симпатизантите на ПП-ДБ. Вече две трети от тях споделят негативна оценка за работата на президента и малко над една четвърт – позитивна. По всичко проличава, че спорът сред Радев и ПП-ДБ от последните седмици е дал отражение, считат от " Тренд ".
Правителството на Николай Денков започва с утвърждение от 32%, до момента в който 43% не го утвърждават. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част поддържат кабинета, само че една четвърт от тях показват отрицание. Сред гласоподавателите на ПП-ДБ утвърждението изцяло господства.
Според 42% от пълнолетните българи, „ партиите вярно направиха нужните взаимни отстъпки, тъй като е по-добре да има постоянен кабинет “. 37% пък считат, че „ партиите направиха безпринципни взаимни отстъпки и по-добре беше да има нови избори “. Електоратите на ГЕРБ, ПП-ДБ споделят в голямата си част първата алтернатива. От Движение за права и свободи преди всичко също показват първата алтернатива, до момента в който симпатизантите на останалите партии – втората, сочи още изследването.
След 10 месечното ръководство на двата служебни кабинета на Гълъб Донев, социолозите са тествали и оценката за тях. 35% дават позитивна оценка (3% напълно позитивна и 32% по-скоро положителна), а 45% негативна оценка (31% по-скоро негативна и 14% напълно отрицателна). Най-силна поддръжка служебният кабинет среща измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, като само измежду тях държавното управление на Донев се употребява с преобладаващо позитивна оценка.
Политическата динамичност от изборите насам е дала отражение върху електоралната картина в страната. Ако изборите бяха през днешния ден, 24.9% от гласуващите щяха да поддържат ГЕРБ-СДС, до момента в който 19.4% биха дали своят вот за Продължаваме промяната-Демократична България. Видно е че ПП-ДБ в по-голяма степен са понесли електорална вреда в резултат на общите дейности сред двете огромни обединения. „ Възраждане “ (15.3%) отбелязва най-малък растеж спрямо изборния си резултат. Движение за права и свободи (13.5%), Българска социалистическа партия (8.9%) и „ ИТН “ (4.3%) резервират позициите си от изборите насам. Под парламентарната преграда остават „ Български напредък “ и Левицата надлежно с 2.2% и 1.9% от гласуващите. 5.8% пък биха отбелязали опцията „ не поддържам никого “.
„ Има ерозия в поддръжката на втората политическа мощ, става дума за 5% спад спрямо изборите на 2 април ", разяснява политологът Димитър Ганев. При ГЕРБ също се следи сходна наклонност, но в рамките на към 2%.
„ Няма структурна смяна в настройката на българите спрямо последните парламентарни избори, не виждам нещо, което да допуска нова настройка или допустимо ново болшинство ”, уточни още политологът.
В проучването е регистрирана политическата динамичност от последните 2 месеца, след парламентарните избори до момента. „ Не са регистрирани последните събития към избора на Борислав Сарафов за краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор ”, сподели още той.
„ Имаме едно от най-ниските равнища на утвърждение на работата на Народното събрание – 11%. Последно такава стойност имаше преди няколко месеца, което е невиждан връх ”, безапелационен е Димитър Ганев.
Данни от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа ", отдадено на нагласите на българите по отношение на главните институции и партиите. Изследването е осъществено в интервала сред 10 и 16 юни 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1008 души на възраст 18+.
Проучването е отдадено на нагласите на българите по отношение на главните институции и партиите. Изследването е осъществено в интервала сред 10 и 16 юни 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1008 души на възраст 18+.
Социолозите записват спад в оценката за работата на президента от 7% за последните 3 месеца. Положителните оценки през март бяха 43%, до момента в който през юни отчитаме 36%. Има повишаване и при негативните с 5% - от 46% през март до 51% през юни. Част от ерозията при президента се дължи на промененото отношение в отрицателна посока от страна на симпатизантите на ПП-ДБ. Вече две трети от тях споделят негативна оценка за работата на президента и малко над една четвърт – позитивна. По всичко проличава, че спорът сред Радев и ПП-ДБ от последните седмици е дал отражение, считат от " Тренд ".
Правителството на Николай Денков започва с утвърждение от 32%, до момента в който 43% не го утвърждават. Привържениците на ГЕРБ в по-голямата си част поддържат кабинета, само че една четвърт от тях показват отрицание. Сред гласоподавателите на ПП-ДБ утвърждението изцяло господства.
Според 42% от пълнолетните българи, „ партиите вярно направиха нужните взаимни отстъпки, тъй като е по-добре да има постоянен кабинет “. 37% пък считат, че „ партиите направиха безпринципни взаимни отстъпки и по-добре беше да има нови избори “. Електоратите на ГЕРБ, ПП-ДБ споделят в голямата си част първата алтернатива. От Движение за права и свободи преди всичко също показват първата алтернатива, до момента в който симпатизантите на останалите партии – втората, сочи още изследването.
След 10 месечното ръководство на двата служебни кабинета на Гълъб Донев, социолозите са тествали и оценката за тях. 35% дават позитивна оценка (3% напълно позитивна и 32% по-скоро положителна), а 45% негативна оценка (31% по-скоро негативна и 14% напълно отрицателна). Най-силна поддръжка служебният кабинет среща измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия, като само измежду тях държавното управление на Донев се употребява с преобладаващо позитивна оценка.
Политическата динамичност от изборите насам е дала отражение върху електоралната картина в страната. Ако изборите бяха през днешния ден, 24.9% от гласуващите щяха да поддържат ГЕРБ-СДС, до момента в който 19.4% биха дали своят вот за Продължаваме промяната-Демократична България. Видно е че ПП-ДБ в по-голяма степен са понесли електорална вреда в резултат на общите дейности сред двете огромни обединения. „ Възраждане “ (15.3%) отбелязва най-малък растеж спрямо изборния си резултат. Движение за права и свободи (13.5%), Българска социалистическа партия (8.9%) и „ ИТН “ (4.3%) резервират позициите си от изборите насам. Под парламентарната преграда остават „ Български напредък “ и Левицата надлежно с 2.2% и 1.9% от гласуващите. 5.8% пък биха отбелязали опцията „ не поддържам никого “.
„ Има ерозия в поддръжката на втората политическа мощ, става дума за 5% спад спрямо изборите на 2 април ", разяснява политологът Димитър Ганев. При ГЕРБ също се следи сходна наклонност, но в рамките на към 2%.
„ Няма структурна смяна в настройката на българите спрямо последните парламентарни избори, не виждам нещо, което да допуска нова настройка или допустимо ново болшинство ”, уточни още политологът.
В проучването е регистрирана политическата динамичност от последните 2 месеца, след парламентарните избори до момента. „ Не са регистрирани последните събития към избора на Борислав Сарафов за краткотрайно изпълняващ длъжността основен прокурор ”, сподели още той.
„ Имаме едно от най-ниските равнища на утвърждение на работата на Народното събрание – 11%. Последно такава стойност имаше преди няколко месеца, което е невиждан връх ”, безапелационен е Димитър Ганев.
Данни от изследване на „ Тренд “ по поръчка на вестник „ 24 часа ", отдадено на нагласите на българите по отношение на главните институции и партиите. Изследването е осъществено в интервала сред 10 и 16 юни 2023 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1008 души на възраст 18+.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ