В рамките на 24 часа след опустошителния горски пожар в Лахайна телефонът на д-р Кори Лехано се взриви – 43 гласови съобщения и това, което той описа като „един тон“ текстови съобщения от пациенти търсейки помощ. Пожарът на Мауи не просто унищожи домовете им, но изгори лекарствата, от които се нуждаеха, за да оцелеят.
Лахайна беше оставена без аптека. Така че Лехано, който управлява аптеката Mauliola на около 40 минути от града, „реши да се мобилизира и да тръгне“, за да помогне на пациентите да получат тези лекарства – в много случаи безплатно.
"Тези първи дни бяха наистина хаотични. И беше наистина тъжно", каза той пред CBS News. „Имаше много пациенти, които се нуждаеха от спешно медицинско лечение.“
още едно бедствие", тъй като много хора се нуждаят от лекарства за своя диабет, сърдечно-съдово здраве, психично здраве и други проблеми.Той каза през първите четири или пет дни след най-лошия пожар, " всичко се управляваше без никакви застраховки, без никакви доплащания, всичко се управляваше безплатно."
"След това след първоначалната вълна след тази първа седмица успяхме да работим с някои от застрахователните компании и те успяха да въведат някои заменки, за да ни позволят да се опитаме да се справим със застраховките“, каза Лехано.
Неговият екип от по-малко от две дузини души също се грижи за жертви на изгаряния, което продължава седмици след пожарите. Те също така предоставят помощ за кожни инфекции и провеждат тестове за COVID.
Лехано каза, че се е ангажирал да продължи да помага въпреки финансовите щети, които поема аптеката, която управлява от близо шест години.
Не беше лесно за екипа му, което накара Лехано да проведе среща дни в това, което той описа като „хаос“, когато екипът му работеше по 15- до 16 часа на ден, разделени между неговата аптека и импровизираните съоръжения в Лахайна.
„Имаше много сълзи, които бяха проляни... много хора, които се чувстваха победени, много хора, които се чувстваха уморени, много хора се чувстваха виновни, че все още сме тук“, той казах. „...И това наистина ни вдъхнови... Ние имаме способността да се грижим за тези хора... така че нека го направим.“
Когато попита екипа си дали са готови да продължат мисията си да помагат, „всеки един човек на срещата ни каза „да“.
„Минаха повече от две седмици и работихме и намирахме начин. Така че аз наистина вярвам, че финансите ще се оправят сами на по-късна дата", каза той.
Той каза, че е благодарен на своя екип, който "буквално спасиха стотици животи в продължение на няколко седмици, защото избраха да пожертват и да дадат всичко, което имат... Но ние още не си почиваме."
Окръг Мауи каза тази седмица, че продължават множество горски пожари. Пожарът в Лахайна е овладян на 90%, като над 2100 акра са изгорени, докато Мауи също се бори с пожарите в Олинда и Кула, които са изгорили общо 1200 акра и са овладени съответно на 85% и 90%. Островът също е под наблюдение за времето за пожар до четвъртък вечерта, тъй като се очакват „сухи и прохладни пасати“ с пориви от 40 мили в час.
Пожарът от 8 август в Лахайна повреди или унищожи повече от 2100 сгради и остави около 9800 разселени хора според Тихоокеанския център за бедствия.
По-големи организации извън острова също се включиха, за да помогнат, но Лехано и екипът му са загрижени какво ще се случи, когато дойде време да си тръгнат. Когато това се случи, каза той, ще зависи от тези, които живеят на острова, да продължат с усилията за възстановяване.
„След определен период от време това ще бъдат само местните хора“, каза той . „...[Оцелелите] преминават от този остър шок към периода на скръб... и така, ако ги няма някой от тези хора, те няма да могат да бъдат насочвани да обработват по начина, по който имат нужда. И това просто ще се вълни с времето."
За местните хавайци като Лехано грижата за общността сред опустошението е просто част от тяхната култура, любима отговорност, която се предава от поколения.
Лехано каза, че наскоро е потърсил съвет от ментор, като й казал, че неговият екип ще „бяга, докато колелата не паднат“. Но, каза той, „колелата се клатят“ – което го накара да я попита как би подходила към ситуацията.
„Какво биха направили твоите Kūpuna [предци]?“ той каза, че тя е отговорила.
„Това беше истински кинжал и единственият отговор, от който се нуждаех“, каза Лехано. „Нашият Kūpuna би поел всичко, което имаха, за да помогне да се изправи и да подкрепи пространство, което се нуждае, което трябва да бъде излекувано. Така че това е, което ще направим.“
Тази упоритост се подхранва от надежда.
„Символът на надеждата всъщност са само хората“, каза Лехано. „...Те са обнадеждени и са издръжливи и са готови да продължат напред... и това е, което продължава да ни движи.“
