Отряд Вагнер“ или Групата на Вагнер“ не е просто формирование,

Отряд „ Вагнер “ или „ Групата на Вагнер “ не е просто формирование, което събира фенове на музиката на немския създател. Историята тук е малко по-различна, тъй като въпреки всичко се приказва за специфична частна паравоенна организация. Достатъчно е да се забележи в тяхната история, че са покрай всяка забавна военна точка на съветския фронт и до този миг явно печелят реномето си на страховити войни. Лидер на въпросната организация е Дмитри Уткин. Същият е роден през 1970 година и командва 700-ен специфичен отряд, както и 2-ра бригада на специфичните сили в министерството на защитата на Русия. След отбиването на военната работа, Дмитри минава в запаса като лейтенант-полковник и по-късно получава работа в охранително сдружение Моран.

Същото е основано от съветски военни ветерани, които се занимават с защита и подготвителни задачи по целия свят. Една от главните им задания е да обезпечават защита и да се борят против пирати в намерено море. Активността на сдружението Моран е през 2013 година и през същата година е подложен офисът в Хонконг – Корпорация Славоник. Проследването на тази линия ще покаже, че екипите са били изпращани да пазят разнообразни петролни рефинерии и несъмнено, нефтопроводи в Сирия. Именно там Уткин ще може да показва изключителни качества и също така да се популяризира като човек, който може да извърши съвсем всяка задача. По време на сраженията, Руската Федерална работа по сигурност ще арестува някои членова за незаконна наемна работа.

През 2014 година се появява за първи път и групата Вагнер. Нейното бойно кръщене е в Луганск, Украйна. Според някои историци, най-вероятно името идва от позивната на Уткин – Вагнер. Самият Дмитри е прочут обожател на Третия Райх и обожател на немския композитор. Като цяло легендата за Дмитри става все по-интересна, тъй като за някои се счита, че това е ново религиозно и поклонническо придвижване, за други е нечиста сделка и самият Уткин не е притежател, а просто пионка и прикритие за някой различен. През 2016 година Дмитри е сниман с Владимир Путин, получавайки орден за смелост, купата „ Герой на Руската федерация “ и други спомагателни награди. Самата организация започва с към 1000 души, като до 2017 година са регистрирани към 6000 индивида.

Твърди се, че има регистрации в Аржентина, Санкт Петербург и Хонконг. Интересното е, че всички бойци там получават междинна заплата сред 80 и 250 хиляди рубли. Влизането в тази организация идва с някои съществени правила. Веднъж дошъл в лагера, новият претендент би трябвало да се раздели с профил в обществената си мрежа, както и използването на интернет и други сходни запаси. Служителите на компанията нямат право да качват фотоси, текстове, аудио и видео записи, както и каквато и да е друга информация по отношение на своите тренировки. Не е разрешено да споделят информация за себе си и своята адресна регистрация в Русия или на всички места другаде по света.

Мобилните телефони и таблети се оставят на предпазване и могат да се дават при избрани условия от командира. Паспорти и други документи също остават в капитана. Групата на Вагнер носи армейски плочки без имена, само че с личен номер. Всеки един записан кадет получава заплата от 1100 $ по време на своята подготовка на месец. До през днешния ден не е ясно какви са претендентите, само че има информация, че някои елементи са от Сърбия, само че през 2017 година се счита, че Вагнер са получили близо 185 милиона  рубли или 3.1 милиона $, като измежду тях има даже украински националисти – към 95% от организацията обаче е напълно от руснаци.

Между 2017 и 2019 година Вагнер са участвали в Судан, Централна Африканска Република, Мадагаскар, Либия и Мозамбик. Отворени са офиси в близо 20 разнообразни страни. През март 2021 година Вагнер са били налични в Зимбабве, Ангола, Гвинея и Демократична република Конго. До през днешния ден обаче има доста подозрения какво се е случило с Дмитри. Някои считат, че е напуснал организацията и е поел контрола над друга група. Има съмнения, че е потопен в неопределеност, тъй като е бил видян от камерите през церемонията в Кремъл през 2016 година и се счита, че е допустимо да е погубен, тъй като неговите постоянни пътешествия до Санкт Петербург завършват, а и той самият не вдигал мобилния си телефон.

И това не е от изключително значение, тъй като капитани и командири могат да се намерят доста бързо за въпросната организация. Макар и да е мъчно да се удостовери, Вагнер могат да бъдат открити в Сирия, Украйна и даже Судан, като тяхното наличие е записано най-рано от 2017 година По информация на разнообразни източници, молбата била изпратена от Омар ал-Башир, който изискал от Русия защита от нападателните дейности на Съединени американски щати. Към края на годината излизат клипове в обществената мрежа, които демонстрират, че частната група Вагнер образова судански военни. Според информация на Сергей Сукханкин, групата е била наета, с цел да пази златни, уранови и диамантни мини.

Разбира се, до този миг частната група Вагнер става известна с осъществяването на разнообразни и съвсем невъзможни задачи на всички места по света, като в някои от най-горещите точки в действителност откриват решение на всеки военен фронт. Историята обаче демонстрира, че тези, които проговорят за Вагнер в Русия, могат да бъдат застигнати от доста съществени проблеми. Руският проверяващ публицист Максим Бородин умира ненадейно, като се счита, че се е самоубил, скачайки от 5-я етаж на жилището си в Екатеринбург. Лекарите го откриват в доста тежко положение и след тридена в кома, журналистът умира на 15 април 2018 година Проблемът е, че няколко седмици по-рано, той е разгласил информация, с която потвърждава, че Вагнер са били в Сирия.

Полицията ще съобщи, че няма записка за самоубийство, само че вратата му е заключена от вътрешната страна, затова няма по какъв начин да влезе някой в жилището. Според неговия основен редактор Полина Румаянцева, самоубийството е последното, което може да си намерения. Близки на Максим си спомнят, по какъв начин в миналото им е звънял в 5 часа сутринта и декларирал, че има хора на балкона му, които носят оръжие, камуфлажи и маски, както имало хора на стълбището. Веднага предиздвикал неговите другари да потърсят юрист, тъй като нещо се случва, само че малко по-късно ще позвъни за трети път, с цел да каже, че се е объркал и хората правили някакви военни тренировки. След това към този момент стопира да приказва вечно.

На 30 юли 2018 година трима съветски публицисти – Кирил Радченко, Александър Росторгуев и Оркхан Джемал ще дойдат в Централната Африканска република, търсейки следите на Вагнер. На 23-я километър от Сибут, въоръжени мъже ги пресрещат и откриват огън по автомобила им. Въпреки взимането на някои полезности и изказванието, че това е бил грабеж, някои от проверяващите виждат, че трите огромни туби с бензин са оставени, въпреки и по това време да се считат за по-ценни и от злато. И до през днешния ден няма информация какво се случва с тези публицисти, само че забавната част е, че най-вероятно същите хора са се пробвали да пътуват до страната, освен това без акредитация от държавното управление.

Повечето публицисти в действителност вървят на задача, с цел да открият и потвърдят наличието на въпросната организация. Информация за появяването на организацията има и в Беларус, като се счита, че по време на президентските избори, белураските управляващи са съумели да арестуват към 33 контрактора, които са пристигнали на летището, само че формалната информация е, че има още близо 200 души, които са пристигнали с задача да дестабилизират изборите и да наклонят везните в избрана посока. За доста поданици на Беларус, това умерено може да се счита даже за терористичен акт. Има версия, че самите членове са употребявали Беларус, с цел да могат да пътуват до Африка. Повечето арестувани са разполагали с валута на Судан и сим карти със судански номера. Официалната версия на Русия е, че въпросните чиновници са чиновници на частна охранителна компания и са останали в Беларус, откакто са изпуснали своя полет до Турция. След две седмици, всички арестувани се връщат назад в Русия.

Последната забавна локация, където се твърди, че Вагнер са били налични и призовани за обезпечаване на военни знания и правенето на по-специални фрагменти, е Буркина Фасо. След като лейтенант-полковник Пол-Хенри Садаого Дамиба повежда преврата, излиза информация, че Александър Иванов от военните центрове в Централната Африканска Република е предложил да образова армията. Някои източници считат, че Дамиба даже е желал от тогавашния президент Каборе да одобри предлагането на Вагнер и да се оправи с ислямистите – съществена причина за спора. Според Съединени американски щати, допустимо е самият прелом да е бил подкрепят от Вагнер, до през днешния ден няма информация и доказани данни за последното изказване.

Що се отнася до Дмитри Уткин, някои от неговите сътрудници споделят, че през днешния ден силата на организацията не е чак толкоз огромна. Без Уткин, Вагнер не водят войска от гладиатори, а войска от плебеи. Според Марат Гадибулин, множеството ветерани дори са решили да се откажат и да изоставен. Що се отнася до Дмитри, той играе ролята на предприемач, най-малко съгласно някои от неговите доближени, в случай че към момента е жив и към момента е деен. Впрочем въпросният е и създател на своите бойни записки, като споделя и забавни действия по отношение на групата на Вагнер.

По-важното е, че същата публично не съществува и не се записва на никое място, с цел да се открие е нужна мощна вътрешна информация, а както към този момент излиза наяве, тези, които са дръзнали да приказват за нея, изключително на територията на Русия, към този момент не могат да споделят безусловно нищо. Легендата за призраците, които не съществуват, стартира да се демонстрира от ден на ден, а каква тъкмо ще е тяхната задача, никой не може да подсигурява.