Доц. Околийски: Трябва да говорим не за лечението на крайната фаза, а за профилактиката
Отпадането на мораториума върху нови лечебни заведения и действия през 2024 година е извънредно непоследователно решение. То беше в съгласие с политическите ни сътрудници, а не беше гласувано в зала. Това сподели зам.-министърът на опазването на здравето и ръководител на Надзорния съвет на НЗОК доцент Михаил Околийски пред Българска национална телевизия във връзка признатия на второ четене бюджет на Касата.
По думите му мораториумът е един от методите бюджетът да бъде разходван по най-хубавия метод, а не „ да се разкриват нови и нови лечебни заведения и с трикове като други адреси на същата болница, с цел да може да се разпределя този запас на от ден на ден играчи “. „ Ние имаме прекалено много лечебни заведения, те са над 320. В Австрия, която е сравнима като население, има 70 лечебни заведения. Вместо всички сътрудници да се обединят и да вземат едни съответни решения този рекорден бюджет за здраве по този начин да се харчи, че да се усети от българските жители, се стига до някакви дребнотемия и в действителност спорни решения “, сподели доцент Околийски.
Здравната ни система няма запас да поема повече структури, счита той. „ Няма и потребност от повече лечебни заведения, защото едвам към 50% имаме приложимост на леглата. Този запас се харчи неефективно. Най-важното е да има драконовски надзор, който се опитваме да практикуваме в НЗОК. Работим с аналитично звено и актюери, които да дадат насоки на районните здравни каси “, акцентира той.
Той обаче акцентира, че най-голямото доплащане от пациентите не е за болнично лекуване, а за относително на ниска цена струващите медикаменти. „ С дребни суми, само че постоянно. Те не се усещат от междинната класа и богатите, само че удрят по джоба на най-бедните “, сподели доцент Околийски и добави, че вторият проблем с бюджета е неприемането Касата да прави централизирани търгове за медикаментите.
Зам.-министърът съобщи, че се надява идната година да се приказва за рекорден бюджет за профилактика. „ Трябва да приказваме не за лекуването на крайната фаза, а да има профилактика. Има запас за доста добър скрининг и диагностика. Важно е да се знае какъв брой е значимо да се прави профилактичен обзор най-малко един път годишно, защото към този момент единствено 30% от хората правят подобен “, изясни зам.-здравният министър.
По думите му мораториумът е един от методите бюджетът да бъде разходван по най-хубавия метод, а не „ да се разкриват нови и нови лечебни заведения и с трикове като други адреси на същата болница, с цел да може да се разпределя този запас на от ден на ден играчи “. „ Ние имаме прекалено много лечебни заведения, те са над 320. В Австрия, която е сравнима като население, има 70 лечебни заведения. Вместо всички сътрудници да се обединят и да вземат едни съответни решения този рекорден бюджет за здраве по този начин да се харчи, че да се усети от българските жители, се стига до някакви дребнотемия и в действителност спорни решения “, сподели доцент Околийски.
Здравната ни система няма запас да поема повече структури, счита той. „ Няма и потребност от повече лечебни заведения, защото едвам към 50% имаме приложимост на леглата. Този запас се харчи неефективно. Най-важното е да има драконовски надзор, който се опитваме да практикуваме в НЗОК. Работим с аналитично звено и актюери, които да дадат насоки на районните здравни каси “, акцентира той.
Той обаче акцентира, че най-голямото доплащане от пациентите не е за болнично лекуване, а за относително на ниска цена струващите медикаменти. „ С дребни суми, само че постоянно. Те не се усещат от междинната класа и богатите, само че удрят по джоба на най-бедните “, сподели доцент Околийски и добави, че вторият проблем с бюджета е неприемането Касата да прави централизирани търгове за медикаментите.
Зам.-министърът съобщи, че се надява идната година да се приказва за рекорден бюджет за профилактика. „ Трябва да приказваме не за лекуването на крайната фаза, а да има профилактика. Има запас за доста добър скрининг и диагностика. Важно е да се знае какъв брой е значимо да се прави профилактичен обзор най-малко един път годишно, защото към този момент единствено 30% от хората правят подобен “, изясни зам.-здравният министър.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ