Улесняват наемането на чужденци за работа в България
Отпада условието за висше обучение
Издаването на така наречен „ Синя карта на Европейски Съюз “ за наемане на задгранични фрагменти за работа в България - към този момент ще става по-лесно. Това е допустимо, откакто Народното събрание гласоподава промени в Закона за трудова миграция, заяви.
Чужденци, които желаят да аплайват за работа у нас, към този момент могат да го създадат и по електронен път. Отпада правилото за наложителна тапия за висше обучение. Съкращава се срокът на процедурата, а синята карта ще е годна 5 години.
Освен българи във компанията на Илия Кръстев има и близо 40 чужденци. По думите му, единствено в IT бранша не доближават 30 000 експерти. Затова все по-често се търсят фрагменти от чужбина. Нуждата от издаване на синя карта обаче се оказва предизвикателство.
„ Работодателят не може да чака 6 месеца за един човек, защото в нашата промишленост нещата се случват бързо “, споделя Илия Кръстев.
Затова за приемането на този документ към този момент няма да се чака с месеци, а седмици. Според основателите на измененията това е „ крачка към развиването на стопанската система “ у нас.
„ Компаниите притеглят от ден на ден вложения – 300 млн. да вземем за пример, имат опция да отворят стотици нови работни места, само че с месеци не могат да намерят от време на време 10 индивида. Това, което ще стане – те в случай че ги имат тези хора, ще има и повече вложения и ще отварят, и още повече работни места “, изясни Добромир Иванов, изпълнителен шеф на стартъп организацията.
Макар и признати измененията провокираха полярни реакции измежду депутатите - изключително частта, обвързвана с образованието.
„ Не единствено високо квалифицирана претовареност, а действителна, всевъзможни други действия – даже и общи служащи, тъй като беше отстранено условието за тапия за висше. Това е и дискриминационно за всички български висшисти, защото ще се конкурират с хора, които нямат тапия “, счита Петър Петров от „ Възраждане “.
„ След като се основава изискване за напредък на бизнеса, това значи повече бизнес, приходи, налози, осигуровки, повече обществен запас “, разяснява Надежда Йорданова от ‚Демократична България “.
Бизнесът е безапелационен – законодателните промени са единствено началото. Следващата стъпка е страната ни да стане още по-привлекателна за чужденците.
Издаването на така наречен „ Синя карта на Европейски Съюз “ за наемане на задгранични фрагменти за работа в България - към този момент ще става по-лесно. Това е допустимо, откакто Народното събрание гласоподава промени в Закона за трудова миграция, заяви.
Чужденци, които желаят да аплайват за работа у нас, към този момент могат да го създадат и по електронен път. Отпада правилото за наложителна тапия за висше обучение. Съкращава се срокът на процедурата, а синята карта ще е годна 5 години.
Освен българи във компанията на Илия Кръстев има и близо 40 чужденци. По думите му, единствено в IT бранша не доближават 30 000 експерти. Затова все по-често се търсят фрагменти от чужбина. Нуждата от издаване на синя карта обаче се оказва предизвикателство.
„ Работодателят не може да чака 6 месеца за един човек, защото в нашата промишленост нещата се случват бързо “, споделя Илия Кръстев.
Затова за приемането на този документ към този момент няма да се чака с месеци, а седмици. Според основателите на измененията това е „ крачка към развиването на стопанската система “ у нас.
„ Компаниите притеглят от ден на ден вложения – 300 млн. да вземем за пример, имат опция да отворят стотици нови работни места, само че с месеци не могат да намерят от време на време 10 индивида. Това, което ще стане – те в случай че ги имат тези хора, ще има и повече вложения и ще отварят, и още повече работни места “, изясни Добромир Иванов, изпълнителен шеф на стартъп организацията.
Макар и признати измененията провокираха полярни реакции измежду депутатите - изключително частта, обвързвана с образованието.
„ Не единствено високо квалифицирана претовареност, а действителна, всевъзможни други действия – даже и общи служащи, тъй като беше отстранено условието за тапия за висше. Това е и дискриминационно за всички български висшисти, защото ще се конкурират с хора, които нямат тапия “, счита Петър Петров от „ Възраждане “.
„ След като се основава изискване за напредък на бизнеса, това значи повече бизнес, приходи, налози, осигуровки, повече обществен запас “, разяснява Надежда Йорданова от ‚Демократична България “.
Бизнесът е безапелационен – законодателните промени са единствено началото. Следващата стъпка е страната ни да стане още по-привлекателна за чужденците.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ