10-те най-култови песни на Ку-ку бенд
Отново сме на музикална тематика, само че този път, вместо да преглеждаме обособени локални групи и тяхното творчество, ще се фокусираме напълно върху един български бенд и каймакa на неговото известно изкуство. Този бенд, всички го знаете… Даже не просто го знаете, вероятно все в един или различен миг сте му били почитатели, а може би към момента сте. Тези от вас, които са родени в интервала сред ’93-а и ’99-а са закърмени с (а може би даже заченати на фона на) музиката му.
Сигурно към този момент се сещате за кой бенд приказвам. Въпреки това ще го показва, както подобава… Представям си че съм 198 см висок, с бръсната глава и притеснен взор, излизам на сцена пред 70 000 души и се провиквам с от много време пропукания си баритонов глас: „ Дами и господа, Ку-ку бенд! “.
- Бъдейки дълго време дейната групировка, която са Ку-ку бенд, се оказа много мъчно да се подберат единствено 10 от най-култовите им песни, тъй че не се учудвайте, в случай че вашата обичана ария не участва в класацията. Песните са подбрани най-много по известност измежду и известност от общата аудитория.
10. Дулсинея
Хубаво е, с началото на това отброяване, да ви припомня че Ку-ку бенд не се състои единствено и само от Слави Трифонов, по тази причина десето място отива при един по-старичък, позабравен елмаз, който към момента лъщи от дъното на кутията с бижута. Помните ли, когато Васил Василев-Зуека беше част от фамилията на Ку-ку бенд? Аз сигурно – не, тъй като или съм ходел прав под масата по това време, или въобще не съм бил роден, само че има цялостен куп архивни скечове, както и шепа песни с негово присъединяване от интервала на Ку-ку бенд с Каналето, измежду които е и това лековато, испано-звучащо богатство!
Видеото към тази ария, също не е за изпускане, преди всичко тъй като е един от дребното общодостъпни видеоматериали, документиращи интервала на Слави Трифонов с коса (при това дълга), на второ – тъй като съдържа необикновен комедиен скеч, в който Слави, Зуека и Евгени-Маестрото вършат серенада на Марта Вачкова.
9. И да паднем, и да бием
Няма български футболен ентусиаст, който да не знае до болежка (причинена от махмурлук) припева на тази ария! Част от албума „ Франция, здравей “ (1998), тя (подобно на „ 4-4-2: System forever ”, с която прочее доста си прилича) се е трансформирала в абсолютния саундтрак на българския футбол. Но допускам, че когато посветиш цялостен концептуален албум на тематиката български футбол, всячески ще имаш най-малко един-два шлагера измежду масата. А може би повода, песента да е подобен шлагер, се крие в инструменталния откъс от „ Child In Time “ на Deep Purple, който тя съдържа в своите куплети? Кой знае!
Все отново позоваването на един шлагер генерира евентуален различен подобен. При всички случаи, песента е в мощен резонанс с една много огромна представителна извадка от локалното население, тъй че си заслужава позицията в тази десетка.
8. Комбайнеро-интелигентска
А, да… Добрата остаряла дивотия! „ Тука, в житата, /удобна задна седалка имам аз. /Мога и лежащ /да не преставам да ожънвам с цялостна газ! “ – Поезия! Разтапя ми сърцето, всякога, когато я чуя! Имам възприятието обаче, че тази ария е написана малко след времето си и надлежно е станала шлагер малко след времето си. Наистина си я представям по-скоро като поп ария от социалистическия режим. Нали знаете, оня комунистически романтизъм вид „ Ще пееме всички. /Ще пеем, когато работим, /но радостни песни, /които ще славят индивида. “ ?
Да, мисля че „ Комбайнеро-интелигентска “ несъмнено би била една от въпросните песни, които „ славят индивида “ съгласно Вапцаров. Така де, един жител, който може по едно и също време да се репродуцира, подсигурявайки бъдещето на българската работническа класа, и да работи с оптималната работливост на полето, това си е същински воин за тези времена!
Предполагам, паметният статут на песента обаче се дължи по-скоро на обстоятелството, че е тотална дивотия, а ние тъкмо това обичаме в нашата известна медия… Или може би бъркам? Може би песента е толкоз огромен шлагер, поради към момента резониращите у българския слушател соц-романтични идеали, от които има още дълго време да се отърсваме? Кой знае? При всички случай песента е шлагер и това е безспорен факт!
7. Ела, ела
Естествено, няма по какъв начин да не споменем и откровеното изкуство на Ку-ку бенд. Тази патриархално-романтична ария, резонираща с хиляди (а може би даже десетки хиляди) разрушени български сърца по света, се е потвърдила като една от дефинитивните любовни песни на Слави и другари. Съдържащо в себе си тъгата от една разлъка, дружно с наивния мъжки романс вид „ Само аз мога да те направя щастлива! “, това произведение от ранното творчество на Ку-ку бенд трогва към този момент второ потомство от слушатели и сигурно остава в историята на българската известна музика.
6. Цвете мое
Така и по този начин сме на тематиката за откровеното изкуство, кой може да не помни песента, на която Слави плаче даже на студийния запис! Само този факт е задоволително доказателство за нейната откровеност, която пък от своя страна е задоволителна причина песента да е толкоз помнена. Сантиментална любовна поезия на фона на едно малко по-баладично рок/джаз звучене, тази комбинация, която е част от албума „ Девети драматичен “ (1998), е шлагер на два фронта. Едновременно като ария на Слави и Ку-ку бенд и като ария на Сашо Роман – по това време към този момент някогашен тромпетист от Ку-ку бенд, със солова кариера, продуцирана от самия Слави. Ха-ха! Добър ход, да си затвърдиш шлагера, а Слави?
5. Жива рана
Досега си говорихме за обич, само че дано нашите другари от бенда да ви срещнат и със себеомразата и болката, идващи от изневярата. Тази творба съдържа в себе си история за изменничество от неуместно привличане, поднесена на фона на един необикновен, спестовно започващ, само че последователно обогатяващ се откъм тембри и перкусия, инструментал. Този ход по принцип е много характерен в музицирането и няма потребност да бъде отбелязван като нещо особено, само че в тази ситуация на Ку-ку бенд, той е тъкмо това, заради тяхната богата музикална палитра, налична, с помощта на многочисления им, разнороден и извънредно надарен състав от музиканти.
Всички сме привикнали да слушаме по-бързите им композиции и да не обръщаме толкоз внимание на обособените тембри, колкото на цялостното звучене, само че точно в балади като тази, те се усещат най-силно. И точно тяхното последователно наслагване е това изразно средство, което укрепва ловко написаната поезия, караща ни да ридаем дружно със Слави и Годжи!
4. Ад и парадайс
Поизчерпахме към този момент тематиката за любовта, по тази причина в този момент дано поговорим за еротика. Ето една от малко по-поетичните песни на полова тема измежду изкуството на Ку-ку бенд. За разлика от „ Комбайнеро-интелигентска “, която споменахме по-рано, тази ария разказва един много по-естетизиран акт на съвкупление. Използвайки облици от и препратки към мистиката и митологията, тази ария ни показва секса повече като върховен нравствен обред, в сравнение с като: „ Ей, булко, ‘а‘де да те возя на комбайна! “. Да, всички обичаме да вършим секс и да слушаме песни за секс, само че тъкмо както в едното, по този начин и в другото има значение по какъв начин. Имайки поради, че в последна сметка посредством този акт се вършат бебета и това е главното му естествено предопределение, мисля, че е по-добре да гледаме на него като върховен обред, по тази причина „ подготви се за обич, /живи въглени ми постели “ печели светлинни години преднина по отношение на „ Тука във комбайна на-на-най-на, /двама ще осъществим проекта най-на! “.
3. Студио Х
Разбира се, кой не помни интервала – „ Хъшове “! Тук е подходящо да си призная, че „ Девети драматичен “ (1998) е обичаният ми албум на Ку-ку бенд, заради доста аргументи, една от които е фактът, че е юридически във времена на безспорна недружелюбност, проявена към Слави Трифонов и целия му креативен колектив от страна на българските медии. Има, някак си, нещо доста особено в това да твориш на пук на подтискащото те статукво и в последна сметка да го пребориш. Песента „ Студио Х “ е едно произведение, символизиращо тъкмо това. И от позицията си на средностатистически български интелектуалец, който се занимава с изкуство, желаех да я сложа даже по-високо в класацията, само че за жалост, моите персонални желания не могат да бъдат критерии за това, коя ария е с по-голям паметен статут измежду цялата публика на Ку-ку бенд.
2. Няма не желая
Така… Сега, назад към je*анье-то! Да, изрично няма по какъв начин да забравим това парче – нито ние, нито родителите ни, тъй като част от текста му е била главен техен образователен откъс по време на нашето развъждане! Казано по този начин звучи малко странно…
– Хъ?! Възпитавали са те с цитати от песни за принудителен секс?!
– Нищо чудно, че си такова петно!
Но замислете се, пробвайте се да си спомните, какъв брой постоянно вашите са ви казвали: „ Няма не желая, няма недей! “ , когато сте отказвали да си пиете гадния сироп за кашлица или пък да си доядете спаначената чорба след първите две лъжици. При мен персонално ставаше още по-забавно, откакто към този момент са ми цитирали песента задоволително пъти в обстановки, предишни на следващата такава – тогава просто се чуваше „ Ти нали помниш Слави какво пееше в онази ария? “. Най-забавното обаче е, че към момента тези думи ме застигат, когато отида до магазина или в парка, където има родител с дете, което се дърпа за нещо. В момента, в който те бъдат изречени, мигновено си запявам припева мислено, а от време на време даже на глас, просто тъй като е толкоз занимателно да добавиш „ …няма недей, /щом те искам, ставам изверг! “ и по този начин нататък.
Честно казано (отново), в случай че това беше ранглиста, основана напълно на персонално мнение, тази ария щеше да е на по-високо място, а точно в този случай – на първо. Има една друга ария обаче, която няма по какъв начин да не е на върха, когато приказваме за Слави и Ку-ку бенд, тъй като е безусловно първата, която изскача в мозъка на всички ни, тя е дефинитивната тяхна ария и се казва…
1. Едно Ферари с цвят червен
Тази ария е подобен шлагер, че славата ѝ към този момент надживява шоуменската кариера на Слави Трифонов! Няма какво повече да кажа за нея, тя просто нацелва и надвишава всички критерии за шлагер в жанр Криско, а е още от времето на мобифоните! В това (вече архивно) произведение на контемпоралната музика има всичко – коли, дами, пари и прочие. И ни е поднесено на фона на обичаното (ретро) чалга звучене… Наистина, какво повече му би трябвало на човек?
