Отново са дни на истерия! Този път покрай местенето на

Отново са дни на нервност! Този път около местенето на украинските бежанци

Няма уравновесени отзиви, липсва обикновен блян към обективност. „ Капризни мошеници са бежанците! “ се бие на словесните барикади с „ България се провали, съзнателно желае да ги изгони! “. А истината, както постоянно, освен че никой не трябва да претендира за нея, само че и е надалеч от крайностите. Тези крайности, повтарящи се по всеки един въпрос, не спомагат за нищо друго, с изключение на за единствено заличаването ни, само че това е друга тематика, написа Искрен Вълчев

Да се върнем на украинците. Нямам искания за пълнота, само че ще изкажа мнението си на база по-разширен взор. А то е, че България даде допустимо най-хубави условия за бежанците.

До момента се оправя добре с рецесията. Има неточности, само че те са неизбежни.

Дебело наблягам две неща. Първо, говорейки за България, нямам поради само страната. Става дума за обществото като цяло. Правителство, общини, бизнес, доброволци... – оправиха се ослепително съгласно опциите си. Второ, прецизирам: мнението ми изхожда от базисната причина, че на украинците следваше да се помогне. Има позиция, съгласно която те не бягат от война, не биваше да бъдат третирани особено – който мисли по този начин, просто не трябва да чете редовете надолу. Би му се харесали други четива. Моят блян е да се оцени помощта през призмата на нейната нужда, с цел да се види оказана ли е в действителност. Или пък страната се е провалила.

Нека си напомним: На 24 против 25 февруари Русия атакува Украйна, на 27 февруари по българските граници се появиха коли с украинци. Вълната растеше всеки ден. Тя бе несравнимо по-силна по границите на няколко други страни, заради което те се принудиха да обтегнат палатки и походни кревати. Нито една страна не бе готова. Липсва и такава по принцип, която да е подготвена за бежанска вълна с по хиляди души дневно.

България, макар многочислените си институционални, организационни, политически и всевъзможни други проблеми, не позволи нито един украинец в мизерни условия. Нито един!

За всеки бяха обезпечени покрив, одеяло, възглавница, отопление, храна. Факт е че имаше забавяния, разминавания, информационни проблеми, неразбории... Но за хора в последна потребност най-важното са храната и подслона. Всичко друго са дреболии! Да, за оправянето евентуално оказа помощ фактът, че по отношение на Полша, Чехия, Румъния, украинците у нас не бяха доста. Но колкото – толкоз. Осигуриха ли се базовите неща за всеки един? Да. По какво съдят всички ония, които настояват, че България се е провалила? Няма нито един аршин, по който да се отсъди това.

А България не просто обезпечи спането и храната. Тя даде опция всеки един украинец да бъде в три, четири и пет звезден хотел край морето! Условията, тъкмо както сподели Кирил Петков през днешния ден, бяха първокласни.

Съвсем съществено настоявам, че бежанци от война да бъдат настанени в влиятелни хотели е казус в международната история!

И то позитивен, в случай че грижата за тях е предпочитана. Факт е, че страната паралелно се грижеше и за доволството на хотелиерите. Но белким това е неприятно? Грешно ли? Цял един бранш, обиден от пандемията, бе подкрепят. Ама хотелиери крадели парите, предложили неприятни супички... Да, има го. Съществува сходно на всеки един недостатък на света. Но отново е дребнотемие. Важното е, че по едно и също време бягащите от война бяха приютени при прелестни условия и бе подкрепят цялостен един отрасъл – две достижения в едно.

Така на украинците се даде опция през първите три месеца безусловно да живеят в неподозирано добра битова среда. Също по този начин бе ясно, че това ще свърши на прага на лятото. Не единствено поради интереса на хотелиерите, само че и тъй като не може първокласните условия да продължат постоянно.

България ги обезпечи първоначално, когато бежанците бяха най-шокирани, уплашени.

Нормално е нататък изискванията да не бъдат такива. И отново се даде опция: който има пари, дано остане с доплащане, който няма – в планината в почивни бази - с храна, кревати, отопление, още веднъж всичко най-необходимо. И не, хората не са товарени на влакове! Няма транспортиране като към концлагер. Влаковете са в тяхна услуга – който желае, да се придвижи на държавни разходи. Ама тоз’ не можел да иде на доктор след това, на оня децата нямало къде да се запишат на учебно заведение... Да, налице са тия неприятности.

Но ориста на бежанеца е постоянно нерадостна. Няма по какъв начин нещата да бъдат идеални. Няма по какъв начин даже да са положителни. Бежанецът постоянно е в дефицит.

Той не среща нито щастието, нито среда, каквато в естествени условия. Ако нещо е наред, друго няма да е. При бягащият от война обстановката не се мери с „ да реализираме най-хубавото “, а с „ да предотвратим най-лошото “. Ако разполага с храна и покрив – значи нещата са окей, всичко друго е на назад във времето. Такава е действителността!

Гадна, само че е такава! И това не зависи от съответната приемаща страна.

Не зависи и от самия него. Виновна е войната.

Успоредно с всичко това, по-специално – с публичното мнение у нас, са свързани два доста забавни феномена. Първият е хорското разбиране, че страната – която и да е тя, не просто следва, само че е в положение да се оправя с всичко – стига да изиска.

Дори демократичните адепти на слабата страна смятат, че тя носи кардиналната дарба да реши всеки един проблем.

Ако ръководещите са качествени, не крадат, черпят от верния опит... – ще се оправят, гласи тази идея. Само дето справяне без неточности няма, а и, по-важно, всичко това е кардинално подвеждане. Истината е, че не всичко е по силите на страната. Отново дублирам – която и да е тя.

Ако да вземем за пример хората не желаят да се имунизират – страната няма по какъв начин да организира имунизация. Ако футболни хулигани желаят да се бият – няма по какъв начин полицията да ги спре.

Ако мошеници желаят да крадат – не може прокуратурата да предотврати, щом са решили. Така и през днешния ден хорското разбиране смята, че българската страна е можела да се оправи без досадните забележими неточности. Но не може. Нито е всесилна, нито е в положение да направи повече от равнището на общата национална просветеност. В подтекста на бежанците точно всичко това ражда убеждението, че страната се е провалила, тъй като е можела да се оправи, в случай че управническият материал е добър. Не, няма по какъв начин. Грешките се неизбежни.

В Германия част от украинците са настанени в някогашни казарми. Чехия прави за тях нови фургони. Нима тези страни не бъркат?

Нима работят по-добре от България? Многобройни проблеми има и там, единствено дето у нас не се приказва за тях. Всичко това не значи, че това са неприятни страни. И че не са се справили. А че просто и те не са всесилни. Значи и, че грешките не значат несправяне. Най-лошото е, че концепцията за „ всесилната справяща се страна “ пречи на каквато и да е обективност по най-различни тематики.

Постоянно нещо се желае от страната, което тя не може да даде.

Източниците на това разбиране са доста, само че един от тях е чисто българската линия да се ненавиждат политиците – „ доста неща биха се оправили, в случай че са кадърни, пък те не са “. Истината е, че нещата не биха се оправили, в случай че ще и да са най-кадърните.

Вторият феномен е брат на първия, само че с радикално друго лице. Мразим политиците, обаче ние като народ сме доста свестни! От това произлиза ганьовско туптене в гърдите. Част от него ражда другите крайни оценки – за украинците, дето никак не били стока и следвало да си се прибират по къщите (разбирай - не са готин човешки материал като нас).

Като цяло смятам, че нервността тия дни е пресилена. Голяма част от украинците явно са заможни. Не е нито скандално, нито следва да бъдат осъждани, в случай че сами тръгнат да си търсят квартира у нас, върнат се в Украйна или се реалокират в друга страна – решението е тяхно, имат избор. Информирани бяха от първия ден, че програмата завършва на 31 май. Разбира се, нашето публично мнение все по този начин ще създава крайности. Но особено адептите на „ Провалилата се България “ постоянно капитулират пред един въпрос:

Какво следваше да се направи? Как трябваше да бъдат проведени нещата?

Ако България не бе предоставила хотели около грижата и за хотелиерите, щеше да се наложи да настанява украинците в спортни зали. Но тогава тия адепти щяха със същото озлобление да жалят клетите хора, бедстващи по походни кревати. Нямаше да виждат, че същата е обстановката и в другите страни.

България измисли хотелите – отново зле.

Голяма част от проблемите не е в протичащото се, а в авансово заложения чип да се гледа черногледо.

А в случай че да вземем за пример Германия бе отворила за украинците първокласните си хотели, същите адепти щяха безусловно да се подмокрят за умните и положителни решения на Германия.

Не са справедливи. „ Ние плащаме налози, не ги прибираме! Друг би трябвало да измисля решенията! “, споделят още адептите. Това е бягство от отговор. Отговорът е, че нищо по-добро не биха измислили.

Едно е на воля безконтролно да критикуваш, друго – на 27-февруари сутринта да ти се струпат хиляди хора.

Реалността постоянно е придружена от проблеми.

Някои страни настаняват много хора в приемни фамилии. Но това положително решение ли е? Безпроблемно ли? Не е ли пъклен неловко е да се живее дружно? А в случай че е положително това решение, за какво българите всеобщо не предложиха против свободен наем стаи? Дори празните си жилища в огромните градове изпълниха ли? Държавата ли чакат да им заповяда? Не упреквам никого.

Просто споделям още веднъж, че всеки вид е придружен от проблеми.

И хотелите не са съвършен, само че за България – заради голямата празна отвън лятото хотелска база, бе допустимо най-хубав.

Настоящите проблеми към преместването са неприятни. Но са дребни, а проблеми има постоянно, при всевъзможни разновидности. Това е хубаво да се разбере! Освен това всяко общество работи съгласно опциите си – България се оправя досега!