С колко още ще обеднеят българите
„ Относно помощите от страната - когато оказваме помощ на хората в тежката обстановка с цените, ние в допълнение подтикваме инфлацията. Този проблем стои пред всички държавни управления. Затова през вчерашния ден на кръглата маса беше казано, че с цел да се спре скокът на инфлацията, би трябвало да има криза - посредством качване на лихвите, стесняване на търсенето ”, сподели изясни икономистът Стоян Панчев в студиото на „ Здравей, България ”
Според него добра мярка е повишението на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Единственият проблем е, че тя ще стартира да работи след 6 месеца, разясни той.
„ Мерките бяха дефинирани като антикризисни, само че дано забележим каква е рецесията. Тя включва нараснали равнища на инфлацията и понижени равнища на икономическия напредък. Предвиждахме напредък 4,8%, а от през вчерашния ден прогнозата на Европейска комисия е 1,6. Мерките не са задоволително фокусирани. Те усилват разполагаемите приходи в най-ниско доходните групи, което значи, че ще покачат търсенето. Мерките са проинфлационни, а не антиинфлационни.
От друга страна, те не подтикват икономическия напредък, тъй като не покачват икономическата интензивност. Приличат на ограниченията преди изборите, могат да бъдат дефинирани като предизборни. Много е мъчно когато имаш инфлационни процеси, да предприемеш такива ограничения, че да не влезеш в криза ”, уточни и икономистът Добрин Иванов.
Шефът на Българска народна банка: Икономическа злополука е по-възможна за една страна, в случай че е в периферията, в сравнение с в еврозоната
По думите му ограниченията не са задоволително фокусиране и таргетирани. „ Времената са сложни и няма аспект да станат по-добри в кратковременен проект. Мерки от рода на повишение на всички пенсии с идентичен размер унищожават пенсионния модел. Мерки като тази - всички ползватели на горива да получават някаква отстъпка, също не са задоволителни, тъй като някои хора нямат коли ”, сподели още Иванов.
istock
Относно влизането на България в еврозоната, двамата са на друго мнение. „ Добра антиинфлационна мярка ще бъде да се забави влизането ни в еврозоната ”, сподели Панчев.
„ Инфлацията в еврозоната е 2 пъти по-ниска, в сравнение с в България. Трябва да поставим всички старания, с цел да подготвим стопанската система за влизане на 1 януари 2024 година ”, твърди Иванов.
Според него добра мярка е повишението на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Единственият проблем е, че тя ще стартира да работи след 6 месеца, разясни той.
„ Мерките бяха дефинирани като антикризисни, само че дано забележим каква е рецесията. Тя включва нараснали равнища на инфлацията и понижени равнища на икономическия напредък. Предвиждахме напредък 4,8%, а от през вчерашния ден прогнозата на Европейска комисия е 1,6. Мерките не са задоволително фокусирани. Те усилват разполагаемите приходи в най-ниско доходните групи, което значи, че ще покачат търсенето. Мерките са проинфлационни, а не антиинфлационни.
От друга страна, те не подтикват икономическия напредък, тъй като не покачват икономическата интензивност. Приличат на ограниченията преди изборите, могат да бъдат дефинирани като предизборни. Много е мъчно когато имаш инфлационни процеси, да предприемеш такива ограничения, че да не влезеш в криза ”, уточни и икономистът Добрин Иванов.
Шефът на Българска народна банка: Икономическа злополука е по-възможна за една страна, в случай че е в периферията, в сравнение с в еврозоната
По думите му ограниченията не са задоволително фокусиране и таргетирани. „ Времената са сложни и няма аспект да станат по-добри в кратковременен проект. Мерки от рода на повишение на всички пенсии с идентичен размер унищожават пенсионния модел. Мерки като тази - всички ползватели на горива да получават някаква отстъпка, също не са задоволителни, тъй като някои хора нямат коли ”, сподели още Иванов.
istock Относно влизането на България в еврозоната, двамата са на друго мнение. „ Добра антиинфлационна мярка ще бъде да се забави влизането ни в еврозоната ”, сподели Панчев.
„ Инфлацията в еврозоната е 2 пъти по-ниска, в сравнение с в България. Трябва да поставим всички старания, с цел да подготвим стопанската система за влизане на 1 януари 2024 година ”, твърди Иванов.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ