Отношенията между Северна Корея и всички останали съседки, може да

Отношенията сред Северна Корея и всички останали съседки, може да се опише като трагична. Разделението на Корея докара до прокарването на две нови идеологии, а до през днешния ден можем да забележим, че тази страна се крие в сенките и какво тъкмо се случва там, в никакъв случай няма да разберем, най-малко не и до момента в който въпросният режим не бъде изменен и границите не се отворят. С оглед на някои обстоятелства, като нуклеарното въоръжаване и тестването на балистични ракети, умерено можем да установим, че Северна Корея няма желание да се трансформира и ще продължи да живее в сенките на подозрението. Историята споделя за многократното потъпкване на човешките права, за наследствени присъди и още доста други изненади.

Няма страна, която най-малко един път да не се е оплакала от шпионска активност, само че от болшинството потърпевши, би трябвало да обърнем внимание на Япония. За интервала от 1977 до 1983 година, към 17 души изчезват от страната, следите им завършват някъде в Северна Корея, а съгласно островната страна – броят е доста по-висок, в сравнение с обществото подозира. Такъв образец е Мегуми Йокота от префектура Нигата. На 15 ноември 1977 година 13-годишната японка се прибира към дома си, откакто е завършила тренировката по бадминтон. Разходката нормално лишава към 7 минути с обикновено вървене. След като момичето се разделя с приятелите си на ъгъла и има потребност да извърви още към 20 метра до дома си, където майка ѝ я чака, момичето изчезва. Никой не я вижда повече и не знае къде е отишла.

След подробно претършуване на региона, родителите и управляващите осъзнават, че най-вероятно няма да я видят в никакъв случай повече. Отвличането стартира да се появява все по-често в заглавията на вестниците, само че истината се оказва доста по-лоша! Мегуми се намира в остаряла рибарска лодка, която плава към Северна Корея. Практиката, както към този момент разбираме, е известна за 17 души, само че архивите демонстрират нещо доста по-страшно. Някои източници споделят, че задачата на отвлечените е постоянно друга.

Снимка: By J.A. de Roo – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21244159

Някои считат, че японци са отвличани, с цел да преподават езика на севернокорейските шпиони, други подозират, че най-вероятно това е опит да се привлекат нови познания в страната, а дребните момиченца идват по поръчка на някои по-особени стремежи – да получат чисти съпруги. Колкото и необичайно да е, това е била интервенцията на Северна Корея за развиване и значително е съумяла да свърши работа. Нуждата от експерти е осезаема още към 1946 година Интелектуалците и тесните експерти стартират да бягат малко, откакто страната стартира своето разделяне. Ким Ил-Сунг дава ход на тази нова концепция и през идващите десетилетия във всяка една страна ще стартират да изчезват хора – някои са изключително сполучливи, други не толкоз.

Архивите с изгубени хора се усилват фрапантно, само че първите точки на интерес са точно Южна Корея. В множеството случаи изчезват риболовци и младежи от плажовете. За интервала от 1950-1953 година Северна Корея изпитва тежката потребност от специалисти и хора, които да стартират да популяризират пропагандата на страната. Границата сред двете страни може да се забележи точно в 38-я паралел и един път щом е прекарана, всеки кореец може да дефинира своята компасна принадлежност.

Влиянието на Северна Корея внезапно секва и остава в избраните граници на страната. Следователно отвличането на възпитаници към този момент не е задоволително. През 1970 година Северна Корея стартира да гледа с друго око на Япония. Причините са явни – японската терористична група „ Червената Армия “, отвлича аероплан и с всички пасажери лети право към Пхенян, с цел да търси политическо леговище. Намеренията на терористите били повече от ясни – да бъдат подготвени от страната и по-късно да се върнат назад в Япония и да стартират да популяризират комунистическия режим.

Един от терористите съумява да притегли своята другарка в Северна Корея, само че останалите бойци също желали да получат японка за себе си. Очевидно корейките не били задоволителна премия. За да има благополучие за всички, Ким Чен-ил решил да помогне и изпратил шпиони в Япония, които да вземат верните кандидатки за обич. Позволено е да се употребява даже мощ, в случай че се наложи. Не би трябвало да забравяме, че страната на изгряващото слънце се намира на към 1000 километра по вода, а също така и езикът на японците би трябвало да се опознае, колкото се може по-бързо, в противоположен случай борбата за комунистически режим може да бъде изгубена.

Значките, които се носят като тип поддръжка в Япония за всички отвлечени хора.

Снимка: By 吉田宅浪 – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22567603

Веднъж щом тази преграда, завещана още от Вавилонската кула – падне, Северна Корея е отворила всички порти на своята философия. И до момента в който през днешния ден Япония има съществено ограничаване за престояване, през 70-те години на предишния век господства една друга политика. Всеки паспорт може да влезе в страната, без значение от кое място идва пратеникът, а това е най-важното за шпионите. С малко повече подправяне, севернокорейските шпиони могат да работят умерено на непозната територия. Единствено Япония не подозира какви главоболия си отваря. Не е належащо и доста време, преди да се задейства проектът. Агентите идват с огромни лодки в Японско море. С помощта на няколко високоскоростни лодки (дегизирани като риболовен такива), умерено могат да се придвижат до брега. Всичко останало е въпрос на скорост и отвличането на верните хора. Един подобен случай е 20-годишният студент Каору Хусайке и неговата брачна половинка Йокико Окода.

Двамата са отвлечени по този способ и щом отварят очи в Пхенян, схващат, че са безконечни заложници. Тяхната задача е да превеждат документи на японски и да преподават езика. За труда си получават дребна заплата, с чиято помощ да закупуват храна на черния пазар и да изхранват фамилията си. Свободата им е лимитирана, а това е предстоящо, новите фрагменти на политическия режим се пазят с цената на злато, а един дезертьор може да коства смъртната присъда на цялото семейство на охранителят, който се е провинил. Малко откакто гостите дойдат, стартират и класовете за промиване на мозъци и осъзнаване на една нова идеология. Съдействието се възнаграждава, в случай че даден човек покаже прогрес и одобри идеалите на вожда като свои лични, той постоянно има обещания, че ще може да се завърне в Япония.

Част от завърналите се.

Снимка: Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=5074178

Мнозина получават и обещания, че когато се завърнат в родината си и когато новият режим пристигна на власт, точно те ще получат най-високите вероятни постове. Разбира се, отвлечените японци в никакъв случай не повярвали на магическите приказки, само че в случай че те са били една голяма заблуда – идната по-сериозна е точно бягството. Така и траял животът, всеки се захванал с новата си активност. През 80-те години на предишния век, множеството отвлечени могат да изпратят писма на своите родители и близки, само че най-често скриптът се повтарял – те говорили за времето и големите индустриални планове, които се случват в Северна Корея. Мнозина под диктовка трябвало да се отрекат от своите полезности и тъкмо това правели.

Семейството на Мегуми Йокота не възнамерявало да се съобщи толкоз елементарно. Родителите почнали акция, с която призовавали японското държавно управление за помощ. През 1995 година в японския ефир върви филм за водача на всички отвличания – Син Гуанг-су. В самият филм се споделя за всички елементи по отвличането. Познанството с него в Япония се оказва съдбовно. Северна Корея също се намира в патова обстановка, изключително откакто реколтата е унищожена, управлението на партията се оказало повече от провалено, а и най-големият сътрудник в лицето на Съюз на съветските социалистически републики е към този момент рухнал.

Семейството на Мегуми в Белия дом.

Снимка: By White House photo by Paul Morse – whitehouse.gov, President Meets with North Korean Defectors and Family Members of Japanese Abducted by North Korea, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2686266

Гладът стартира да се вижда на всички места. Храната се оказва извънредно скъп запас и откакто Ким Чен-ир получава властта през 1994 година, стартира да мисли за по-сериозни взаимни отстъпки. Японският министър-председател знаел, че тъкмо в този момент е моментът за договаряния и тъкмо затова почнал да търси разновидности за среща. След серия от най-различни подготовки, двамата най-сетне се озовават на една маса, а тематиката на диалога е повече от ясна – обезпечаването на филантропични помощи в подмяна на отвлечените хора. През 2002 година двамата водачи се срещат за следващ път и севернокорейският водач прави необикновено опрощение за всички осъществени похищения и се съгласява да освободи 5 души.

Заявява, че останалите 6 отвлечени са умряли, а измежду тях е и Мегуми. Официалната версия за нейната гибел е самоубийство, въпреки и фамилията да твърди, че е виждало доста нейни фотоси. Само две години по-късно, 5 от децата, които са родени в Северна Корея, също са освободени. До през днешния ден тези договаряния не престават, тъй като фамилиите на още 800 души не престават битката и издирването на своите деца. От 2004 година до този миг, множеството хора са в неопределеност. Ким Чен-ун най-вероятно е решил, че разкриването на тази акция е довело до доста по-високо намаляване на позициите на Северна Корея.

Снимка: By Mark Fahey from Sydney, Australia – DSCF3016, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31812848

Разкриването на такива неточности, може умерено да се счита за уязвимост и Северна Корея не желае да наподобява по този метод. Днес липсват публични данни за изчезващи хора, само че това никога не би трябвало да успокоява аудиторията, в никакъв случай не се знае дали сътрудниците на Северна Корея не не престават своята работа. Нека не забравяме, че през последните няколко години стана ясно, че вирусът „ Wanna Cry “ идва точно от Северна Корея.