5 истини, които ще те променят като родител
Отнемаме фантазиите на децата, като им ги сбъдваме незабавно.
1. Най-доброто за детето ми не значи всичко
Да, най-хубавото е единствено това, което прави детето щастлива и сполучлива персона. Това не е наследената специалност на родителите – правист или ортодонт. Нито четирите езика. Искаме за децата влиятелно учебно заведение, спорт, победи, съвършенство. И по този начин пренасяме личните си упоритости върху него, като освен това влагаме голям енергиен и финансов запас. И какво отчаяние, когато детето не съумява да покаже положителни резултати и е недоволно и изтощено, а от време на време и нападателно.
Най-доброто за детето значи това, което то прави с готовност. Независимо дали избере да избавя животи или подарява благополучие с музика. Независимо дали избира серпентини пред автомагистрала. Важен е триумфът, а пътят към него е на половина по-лек, в случай че е извървян с порив, религия и възторг.
2. Липсата в нашето детство не значи, че би трябвало даваме това на децата ни
Наистина, доста от нас, изключително израслите през 70-те и 80-те години, сме имали неналичия на какви ли не артикули. Други, без значение от времето, са страдали от прекомерно висок надзор и доста санкции, а и от неуважение на желанията им.
Мантрата “аз в никакъв случай няма да върша по този начин с детето си ” обаче е неправилна. Защото отиваме в другата прекаленост. Разширяваме границите на децата си до степен, която е пагубна за тях. Те не знаят какво е “не ”, получават играчката сега, в който я измрънкат – и в следствие не правят оценка това, което имат. И, уви, постоянно са отегчени. Защото по този начин лишаваме фантазиите им като им ги сбъдваме на момента.
3. Правилата важат както за децата, по този начин и за нас самите
Искаме децата да съблюдават разпоредбите, които постановяваме – а ние самите вършим ли го? Вярно ли е, че желаеме от енергични и любознателни деца да създадем бойци? И в случай че това е казарма, ние не би трябвало ли да се подчиняваме на същия правилник, вместо да раздаваме заповеди?
Защото дано си признаем – ограничаваме свободата на децата си, само че постоянно им даваме противопоставен образец с държанието си. Колко от нас пушат или употребяват нецензурни думи, до момента в който карат? И назидателно прибавят към детето: “Така не се прави, ти мен не ме гледай, аз съм ти родител ”. Именно дейностите и персоналния образец въздействат на децата, а не думите.
4. Обичам не значи завладявам
Нека си зададем въпроса – повече обичаме детето си или повече го завладяваме? Защото в случай че купуваме облекла напълно по наш избор, изненадваме го с пет шоколадови яйца дневно, държим го за ръка и го гушкаме, звъним му непрестанно “само да те чуя по какъв начин си, мама те обича ”, имаме сериозен проблем.
Който бързо прераства в проблем за детето. Задушаваме детето си и без даже да си даваме сметка за това, му вредим. Неговото персонално пространство, самостоятелност, неговия конфликт с живота и опознаването на действителния свят му биват отнети от нас – поради обичта ни. Не е почтено, нали?
5. Доброто обучение не е всичко
То е значимо, само че не е единствената гаранция детето да пораства като сполучлива персона. Има деца, които владеят по 2-3 езика, само че все пак не умеят да поддържат връзка между тях. Това се отразява по-късно и в техните персонални взаимоотношения и професионален живот.
Успешните персони се основават в учебните заведения и в университетите, само че и с другарства още от най-ранно детство, с отстояване на себе си и управление на гнева. Защото е значимо детето да може да покаже знанията, които има, и да схваща, че от време на време дребният крах може да е най-хубавият му другар и преподавател по пътя към триумфа и огромната победа.
Автор:
