Отначало не го познах - човек гледа рекламите между другото,

Отначало не го познах - човек гледа рекламите апропо, в случай че въобще някой ги гледа усърдно. Ако им обърнеш повечко внимание, можеш много да се натъжиш, тъй като не са малко посланията, които внушават, че българите са идиоти със специфични потребности: главно са загрижени за тоалетните си чинии, водят непрекъсната борба с гъбичките си, а пък еректилната дисфункция дефинитивно ги е победила - горките кралимарковци на международния секс
Но тази е нещо друго.

Първите два-три пъти счетох, че е зает някакъв натурщик, доста подобаващ за случая - от ония нашенци, които се разхождат по плажа и безогледно преглеждат мадамите, едвам не помнят за дисфункциите си: ризката, късите панталони, сламената шапка - абсолютният типаж.

И внезапно прозрях, че това е самият Стоичков.

Може би и концепцията на създателите да е била такава: с всичките си екстри и Той е човек от народа, и той пие " Каменица ".
Няколко сладки немкини си купуват бири и се чудят по какъв начин да ги отворят; незабавно се притичват на помощ нашите гларусчета: " Говорите ли британски ", " Парле ву франсе ", сладка неразбория.
И тогава цъфва Той - да покаже по какъв начин се махат бирените капачки и да изрече сакралната си фраза: " Айнцу, Цвайнцу - Дън! " Ура - и наздраве, и Той дружно с тях.

Авторите на рекламата са получили своето - цялостен Стоичков дружно с паметната му фраза, уповавам се, че и Той е получил най-малко четвърт милион евро, а в случай че не - по-добре да се гръмне.
Въпросът е до каква степен въпросната фраза към момента се помни от публиката. Стоичков я изрече през 1994-та, когато нашите футболисти, съгласно личните им самопризнания, основно пиеха уиски в басейна и някак станаха четвърти на международното състезание в Съединени американски щати - а фразата се чу след победния мач с Германия.

Тя попадна напряко в българската душа: крив, недъгав немски, обаче по този начин им се пада на дойчовците, нали пък ги и бихме; по този начин си приказваме ние, обаче побеждаваме, айнцу, цвайнцу - дън, дън, дън!

Това " дън " бе нашият триумфален химн, той може да е и от единствено тази дума, каквото и да значи тя; дън - вашата мама, какво си мислите вие.
Изпят пък от самия Стоичков, този химн звучеше още по-сладко за измъченото българско ухо, еректилната дисфункция към момента беше надалеч от нашенеца, само че други неща го бяха измъчили задоволително.

Стоичков се явяваше нашият Спасител - доста мечтан и харесван и поради неговата човешка обикновеност и фамилиарност, не сме ли такива всички ние, по дяволите - дън. Тогава той май споделяше " дрън ", само че както и да е, детайлностите не са били в никакъв случай значими за нас.
Така тази победоносна фраза се трансформира в нашето успокоение,
също и в нашето предизвикателство: " Вие сте велики - Германия в тази ситуация, само че ние пък сме дрън! "

През същата тази 94-та година в едно мое изявление, взето в ресторанта на стадион " Българска войска ", беше и импресариото Мингея, Христо изрече още една паметна фраза: " Който играе - печели/пичели, който не играе - не печели/пичели ".

Тя стана още по-популярна, също беше като че ли напряко изтръгната от сърцевината на българския нрав: значимото е да се играе, а по какъв начин - това е напълно различен въпрос, и той много-много не ни интересува.
Парадоксалното е, че тя се разчиташе по този метод, макар че беше изречена от един ексклузивен експерт, напряко приказен в някои връзки.

Впрочем, с годините все по-малко се стопират на чисто спортните умения на Стоичков - от дълго време се занимават най-вече с човешките му качества и странности, мишките непрекъснато гризат тях.
А в този момент Той популяризира бира - нищо неприятно, в случай че по този метод не изваждаше всичко особено и неизмеримо от онази фраза и не я превръщаше в част от едно нормално комерсиално обръщение, най-вероятно и не до такава степен разбираемо за забележителна част от публиката.

Нямало е кой да му каже на моя другар, че човек - това се отнася и до най-великите - най-често остава във Времето едвам с една-две фрази; и това се случва не толкоз тъй като те са ключ към самия него - а към цяла една общност/народ и към една ера.

Стоичков е прекаран - във всички случаи.
Може би не си дава сметка, само че това си е по този начин.
Сега остава да продаде и другата си паметна фраза (за играта и печеленето), тя пък е напълно подобаваща за изборна кампания- въпреки че в България няма партия, която да е богата и уважавана, колкото партията " Каменица ".

Надявам се обаче да не го направи и да не ръси значимите си думи където му падне. Сега, когато медиите създават небрежно всяко петно в " паметен " артист, артист или водещ, малцината като Стоичков би трябвало са пределно деликатни и грижовни към предишното си, в това число и към словесните си изригвания.

Ако схващат, несъмнено, тяхната полезност.
Ще се намерят хора, които ще кажат на Христо, че и Бекенбауер или Отмар Хицфелд са рекламирали бира; обаче в техния случай това е ставало пределно въздържано и внимателно, като че ли даже бирата се е стеснявала от престижа им; а тук ние похарчваме нашия човек като някакъв плажен продавач, който даже към този момент не си спомня какъв е подтекстът на това, което е споделил в предишното.

В това изявление през 94-та Христо спести една дума, тъй като, без значение от външната си надменност, си е много срамежлив.
Той сподели " Който играе - печели ", въпреки да искаше да каже " Който играе като мен ".
Той не беше като всички други.
Сега, в случай че не е задоволително деликатен, самичък може да заличи това, което го правеше друг.

Тогава ще може да каже: " Айнцу, цвайнцу, капут! "
23 юли 2013 година, със съкращения