Откритието на съществено количество метан в атмосферата на Марс, за

Случаят с метана на Марс доказва защо големите космически конспирации са невъзможни

Откритието на значително количество метан в атмосферата на Марс, за което писах през вчерашния ден, е извънредно вълнуващо. Най-малкото тъй като това съставлява индиректно доказателство в поддръжка на хипотезата, че под повърхността на Червената планета може да има живи организми. Но даже и да се потвърди по-късно, че не става въпрос за живот, другата опция би била геологична интензивност. При всички положения Марс не е застинал, мъртъв свят, а е доста по-динамичен, в сравнение с си мислихме преди.

За мен удивително обаче беше методът, по който новината се популяризира измежду обществеността. В естествени условия научният развой протича по следния метод: учените събират данни, след което ги разказват и ги проучват и най-после ги приготвят за обява в научно списание. От интерес за учените е да изчакат и да не афишират резултатите си преди да излязат на хартия, с цел да не се възползват други, конкурентни откриватели. Но когато става въпрос за значимо изобретение, което вълнува всички, на практика е невероятно да запазиш загадка.

Не е минала и една седмица, откогато марсоходът “Кюриосити ” е засякъл нарастването на атмосферния метан. Това се е случило в сряда. В четвъртък данните били изпратени към Земята по радиото. В петък някой от научния екип към този момент се е разприказвал и в събота информацията бе изтекла по медиите. В неделя целият свят към този момент знаеше.

И това не се случва за пръв път. Спомням си през 2008-ма година, когато автоматизираната станция “Феникс ” кацна в полярните области на Марс и откри перхлорати. Новината още веднъж се популяризира мълниеносно.

В този ред на мисли не разбирам хората, които настояват, че НАСА взе участие в огромни заприказва и конспирации. Четем в жълтите медии, че в НАСА криели за живота на Марс? Как би било допустимо – всяко изобретение, които може да се окаже в поддръжка на съществуването на живи организми, незабавно се популяризира – както стана с метана?

Още повече не мога да схвана последователите на така наречен “лунна интрига ”. По стратегия “Аполо ” са работили над 400 000 души. Как може въобще някой да си намерения, че всичките тези души в продължение на половин век пазят една загадка? Трудно е двама души да опазят нещо в загадка. Какво остава за хиляди!

Новината за марсианския метан се популяризира за по-малко от три дни. Екипът на марсианската задача “Кюриосити ” е доста по-малък от този на “Аполо ”. Колко време си мислите, че една грандиозна имитация би могла да остане в загадка, тъй като по корабите “Аполо ” са работили 400 000 експерта?

Ето по тази причина галактическите конспирации в никакъв случай не биха могли да се вземат насериозно от сериозните хора.