Откъс от есето Ръката ми застина“ на Нобеловия лауреат за

Откъс от есето „ Ръката ми застина “ на Нобеловия лауреат за литература, написано по молба на Рей Кейв, тогавашен основен редактор на сп. „ Sports Illustrated ”. 1966 година

♥ Ръката ми застина 

Интересна е самата дума „ спорт ”. Тя е редуциране от „ disport ” („ disportare ” – отнасям, а отсам развличам, карам някого да се забрави). От най-ранни времена хората са си подсвирквали в най-сериозните обстановки, с цел да могат въобще да ги понасят. С изключение на гърците, които в своите надпревари са принасяли плодовете на своето самообладание, мощ и дух на боговете. Може би нашите стойности и нашите богове са други.

Моето персонално присъединяване в спорта е напълно нищожно. По едно време хвърлях чук и бях обещаваща мощ, до момента в който един ден ръката ми не застина. Бях доста добър и в бокса, само че то бе основно тъй като го мразех и желаех да го превъзмогна, та нека го не помни. Боксът не е бокс, а пердах.

Чувствата ми към лова ме направиха много неизвестен. Нямам нищо срещу убиването на животните, в случай че от това има потребност. Убивал съм, мога и постоянно ще умъртвявам това, от което се нуждая, с цел да се нахраня, включително и родственици. Но избиването на огромни животни единствено с цел да потвърдим, че можем да ги избиваме, за мен не значи, че сме по-съвършени от тях, а таман противоположното – вършим го от дълбокото възприятие, че не сме. Стая, изпълнена с препарирани стъклооки глави, постоянно ми е внушавала тъга за оня така нерешителен в себе си човек, който би трябвало непрестанно да се самодоказва и да натрупа доказателства за пред другите.

Някои типове лов на риба избирам пред всички други така наречени спортове. Това е съвсем последният вероятен метод да останеш самичък, без да те подозират в прикрит грях. А като ловиш риба без въдица на връвта, допустимо е даже да останеш необезпокояван и от рибите. Изненадан съм за какво неподвижното приятелство на психоаналитиците още не се е нахвърлило върху въдичарството, което им е нещо като конкуренция. Два часа с въдица в ръка са равни на 10 часа върху психоаналитичната софа и костват надалеч по-евтино.

Страстта ми към риболова няма нищо общо с риболова на едро и на едри риби. Възхищавам се от силата, умеенето и издръжливостта на хората, които го правят добре, само че открих, че залавянето на морски чудовища рано или късно се трансформира в тежка работа. Мнозина, които ще упорстват до гибел и няма да изнесат кофа въглища до втория етаж за камината си, разрушават сърцата си в битка с огромната риба, убиват я, фотографират се с нея и след това я захвърлят. Изучавал съм рибите, както зоологически, по този начин и екологически, а също така преди доста години работех в един калифорнийски риборазвъдник, където спомогнах за раждането и развъждането на милиони пъстърви. По него време се научих да се удивлявам от рибите, само че не и да почитам техния разсъдък. Винаги ми се е коствало, че човек, който може да надхитри рибата, ще има огромно бъдеще, само че бъдеще, обвързвано единствено с рибите. Придобитите от него знания надали ще му свършат работа по време на пикник, организиран от неделното учебно заведение, или в съвещание на управителния съвет.

Както виждаш, моите ползи в спорта са всестранни, само че невъзмутими. Не чакам да повярваш, че един път писах да ми изпратят по пощата цялостен курс по битка с алигатори дружно с образователен алигатор и по тази причина няма да ти пиша по този въпрос.

Да, моите ползи в спорта са кротки, само че задълбочени. Вярвам към този момент си схванал от разсъжденията ми, че не мога да напиша есе за спорта. Но съгласно мен американският фетиш към младостта, насилието и сърдечните болести е малко неблагоразумен. Струва ми се, че „ колкото по-дълги стават сенките на живота ”, толкоз повече спортни спортове би трябвало да се измислят за нашите така наречени „ старши ” жители. Разбира се, темповете би трябвало да се забавят. Надбягването с костенурки надали ще бъде потребно, тъй като е жалко.

Преди няколко години изнамерих от леност един спорт, който задоволява моето „ аз ” и възприятието ми за съревнование. Нарича се надпреварване с лози. Всеки играч посажда семе до върлина с избрана височина. Печели онази лоза, която първа стигне върха на върлината си. Има обаче някои гневни лози, които порастват по 10 инча на ден и могат да причинят у притежателя си повишение на кръвното налягане. За такива буйни спортисти (аз съм същият) сформирах главните правила на едно още по-умерено и здравословно съревнование. Това е надбягването с дъбове. Всеки от състезателите посажда жълъд. Очевидното преимущество на този спорт е, че според от съгласуваната височина, призната за финиш, той може да продължава генерации наред. 300 години по-късно първичните състезатели ще бъдат представлявани от голям брой наследници, защото надбягването с дървета разрешава човек да се отдаде и на други дисциплини, да вземем за пример основаването на деца. Бих желал да загатна още един тип активност, която единствено англосаксонците одобряват за спорт, ненавиждат я и на дузини се стичат да я следят. Това е битката с бикове. По тази дисциплинираност съм минал цялостния курс, чел съм, учил съм, следил съм. От ужаса първоначално стигнах до смъртоносната хубост. Гледал съм ужасно доста битки с бикове. Виждал съм на арената безчет пъти бикобореца Манолете, доста повече, в сравнение с даже Ърнест Хемингуей. Но на арената рядко съм забелязвал велики и красиви неща. Малко са и е належащо човек да гледа доста битки, с цел да ги види. Но мен в случай че питаш, великите неща в света по начало са малко. Колко са великите сонети? Колко са великите пиеси? И щом сме почнали, какъв брой са великите виновност?

Висял съм край бикоборските арени и зная: и за кльощавите бикове, и за торбичките с пясък в бъбречната област, и за подрязаните рога, и за спринцовката с приспивателно момент преди отварянето на обора. Но също така съществуват и ония мигове, които назовават мигове на истината, сюблимните минути, ореолът на непобедимия човешки дух и неизказаната, красива храброст.

Тогава в мен почна да се прокрадва подозрението. Що се отнася до биковете, матадорите, които познавах, имаха души като стомана от Толедо, само че умираха от смут пред своите импресарии, ставаха на каша в ръцете на своите критици и бяха необикновено алчни. Може би са давали па публиката известна доза смелост, само че това не е храбростта, която публиката и светът желаят да имат. Още не съм чул за матадор, който е отстоял рисково политическо мнение, който е водил морална борба, в която рогата на съперника не са били подрязани. И почна да ми се коства, че тази висша смелост би могла да се употребява за доста по-добри цели, в сравнение с за ритуалното кръвопролитие на бикове в късен следобяд. Един чернокож с тъничък пилешки врат, който влиза в изборната кабина на Алабама – ето куражът, от който се нуждаем! Защото в края на краищата не биковете ще ни сразят, а опасявам се, нашите лични клети, страхливи и прикрити души.

Виждаш, Рей Кейв, ти сгреши, като ме помоли да напиша есе за спорта. По дяволите, аз даже не зная какъв е върхът на фамозния бейзболист Еди Крейнпул!

Твой Джон Стайнбек

Източник със редуциране:
Снимка: imdb.com