Как мобилното банкиране се нарежда до Facebook
Откакто светът е в пандемия и ограничаващите ограничения никнат като гъби след дъжд потреблението на кеш изпадна в " недружелюбност ". За сметка на това пък растежът в потреблението на цифрови канали за банкиране е голям. България следва световните трендове, като скорошно изследване откри, че страната ни отбелязва спад от 18% на заплащанията в брой през последните две години и като че ли гладко оставя кешовите транзакции зад тила си.
Като преимущества на цифровото банкиране се акцентират доста по-ниските трансакционни такси. Безкасовите заплащания са потвърдено по-бързи, също и по-сигурни, а ръководството на персоналните финанси действително е по-лесно, защото виждаме хронологията на всичките си разноски, без да се постанова да събираме и ревизираме касови бележки. С напредъка на цифровите способи за заплащане, банките и търговците на дребно сигурно ще засилят промоциите на разнообразни артикули и услуги, които използваме онлайн.
Още по-любопитни са последните данни за известността на приложенията за мобилно банкиране измежду младежите. Глобално проучване на един от хегемоните при картовите интервенции демонстрира, че ползата измежду по-младите генерации към приложенията за банкиране се приближава до този към обществените мрежи като Фейсбук, Twitter и Whatsapp. Оказва се, че в телефона на всеки по-млад човек има и мобилно банкиране и обществена медия, а потребителите на възраст сред 24-35 години ревизират мобилното си банкиране все по-често.
Около 80% от клиентите от тази възрастова група имат и двете приложения в телефоните си. При малко по-възрастните такава наклонност се следи при 76% от потребителите. По-впечатляващото е, че хората към този момент възприемат и най-модерните способи за разплащане. 65% от потребителите на цифровите канали за банкиране употребяват от ден на ден заплащанията със смарт телефон, а 64% употребяват най-вече заплащания с QR код. Около 59% от потребителите на тези канали употребяват безконтактните заплащания. Всъщност всеки четвърти (25%) споделя, че е употребявал нови технологии за цифрово заплащане, което не би употребявал преди пандемията.
България е на цифровата карта
Както стана дума, страната ни следва международния тренд. Неслучайно една от водещите банки регистрира, че дейните клиенти в цифровите канали от началото на годината са се нараснали с съвсем 30%, а за първите 6 месеца на 2021 година преводите, осъществени през мобилното й банкиране са нараснали със 70 на 100.
Очакванията на банкерите са доста хора да продължат да взаимодействат с кредитните институции точно по този метод, защото към този момент привикват с удобствата и скоростта на обслужването.
Любопитно е, че се ускорява и
онлайн взаимоотношението сред жителите и локалните управляващи .
Наскоро зам.-кметът по финансите на София Дончо Барбалов регистрира растеж на безкасовите заплащания на локални налози и такси.
Като се сравнят заплащанията през 2019, 2020 и 2021 година се вижда, че има доста понижение на % на заплащанията на каса в отделите на общината - от 21.22% през 2019 година до 14.31% през тази, което е с съвсем 7 на 100 по-малко. През последните 2 години банковите преводи са се увеличили - от 58.27% на 60.37%, както и заплащането през другите финансови медиатори - от 12.92 на 16.2 на 100.
" Като резюме може да се каже, че хората бягат от заплащанията в брой, което е позитивна наклонност и се насочват към разнообразни различни способи за внасяне на техните отговорности към общината ", съобщи Барбалов.
Цифрово приобщаване
Въпреки всичко, към момента има хора, които не се усещат толкоз удобно с цифровите заплащания и електронното банкиране. Изследванията демонстрират, че 30% не се усещат удобно да употребяват цифрови заплащания, а 39% споделят, че се тормозят за сигурността на парите си. Това е позицията основно на по-възрастните генерации - над 55 до 64 години, при които страхът от машинация попречва желанието да се употребяват цифрови способи на заплащане.
В този случай страната и кредитните институции следва да работят дружно. Препоръката на специалистите е да са влага в създаване на цифрови умения и да се гради доверие в цифровите финансови услуги. Държавната власт може да даде образец, като интензивно вкарва отворено банкиране и финтех решения в границите на публичните услуги.
Впрочем във Англия вече има такава самодейност. В нея един от колосите в картовия бизнес си партнира с банка и неправителствени организации, като предлага образования лице в лице на цифрово и финансово изключени хора. Обученията са предопределени за хора, живеещи в беднотия или с ниски приходи, които имат лимитирани цифрови умения и се нуждаят от поддръжка, с цел да употребяват цифрови финансови принадлежности. Това включва и лица, изправени пред по-големи опасности от цифрови и финансови бариери, в това число хора с увреждания.
България фактически има потребност от сходни начинания, защото последните данни на Евростат демонстрират, че едвам 1 от всеки 8 българи има онлайн банкиране на телефона или компютъра си. По-тревожното е цифровото изключване на географски принцип. Например в Североизточния район на България едвам 5% от потребителите употребяват мобилно банкиране. Подобни са резултатите и при Южен централен, Северозападен и Югоизточен - към 7% консуматори. Разликата е забележителна по отношение на Югозападния район, в който влиза и София, където процентът внезапно скача до 24 на 100.
Така че към този момент иконата за електронно банкиране се подрежда до тази на Facebook единствено върху екрана на мобилния телефон.
Като преимущества на цифровото банкиране се акцентират доста по-ниските трансакционни такси. Безкасовите заплащания са потвърдено по-бързи, също и по-сигурни, а ръководството на персоналните финанси действително е по-лесно, защото виждаме хронологията на всичките си разноски, без да се постанова да събираме и ревизираме касови бележки. С напредъка на цифровите способи за заплащане, банките и търговците на дребно сигурно ще засилят промоциите на разнообразни артикули и услуги, които използваме онлайн.
Още по-любопитни са последните данни за известността на приложенията за мобилно банкиране измежду младежите. Глобално проучване на един от хегемоните при картовите интервенции демонстрира, че ползата измежду по-младите генерации към приложенията за банкиране се приближава до този към обществените мрежи като Фейсбук, Twitter и Whatsapp. Оказва се, че в телефона на всеки по-млад човек има и мобилно банкиране и обществена медия, а потребителите на възраст сред 24-35 години ревизират мобилното си банкиране все по-често.
Около 80% от клиентите от тази възрастова група имат и двете приложения в телефоните си. При малко по-възрастните такава наклонност се следи при 76% от потребителите. По-впечатляващото е, че хората към този момент възприемат и най-модерните способи за разплащане. 65% от потребителите на цифровите канали за банкиране употребяват от ден на ден заплащанията със смарт телефон, а 64% употребяват най-вече заплащания с QR код. Около 59% от потребителите на тези канали употребяват безконтактните заплащания. Всъщност всеки четвърти (25%) споделя, че е употребявал нови технологии за цифрово заплащане, което не би употребявал преди пандемията.
България е на цифровата карта
Както стана дума, страната ни следва международния тренд. Неслучайно една от водещите банки регистрира, че дейните клиенти в цифровите канали от началото на годината са се нараснали с съвсем 30%, а за първите 6 месеца на 2021 година преводите, осъществени през мобилното й банкиране са нараснали със 70 на 100.
Очакванията на банкерите са доста хора да продължат да взаимодействат с кредитните институции точно по този метод, защото към този момент привикват с удобствата и скоростта на обслужването.
Любопитно е, че се ускорява и
онлайн взаимоотношението сред жителите и локалните управляващи .
Наскоро зам.-кметът по финансите на София Дончо Барбалов регистрира растеж на безкасовите заплащания на локални налози и такси.
Като се сравнят заплащанията през 2019, 2020 и 2021 година се вижда, че има доста понижение на % на заплащанията на каса в отделите на общината - от 21.22% през 2019 година до 14.31% през тази, което е с съвсем 7 на 100 по-малко. През последните 2 години банковите преводи са се увеличили - от 58.27% на 60.37%, както и заплащането през другите финансови медиатори - от 12.92 на 16.2 на 100.
" Като резюме може да се каже, че хората бягат от заплащанията в брой, което е позитивна наклонност и се насочват към разнообразни различни способи за внасяне на техните отговорности към общината ", съобщи Барбалов.
Цифрово приобщаване
Въпреки всичко, към момента има хора, които не се усещат толкоз удобно с цифровите заплащания и електронното банкиране. Изследванията демонстрират, че 30% не се усещат удобно да употребяват цифрови заплащания, а 39% споделят, че се тормозят за сигурността на парите си. Това е позицията основно на по-възрастните генерации - над 55 до 64 години, при които страхът от машинация попречва желанието да се употребяват цифрови способи на заплащане.
В този случай страната и кредитните институции следва да работят дружно. Препоръката на специалистите е да са влага в създаване на цифрови умения и да се гради доверие в цифровите финансови услуги. Държавната власт може да даде образец, като интензивно вкарва отворено банкиране и финтех решения в границите на публичните услуги.
Впрочем във Англия вече има такава самодейност. В нея един от колосите в картовия бизнес си партнира с банка и неправителствени организации, като предлага образования лице в лице на цифрово и финансово изключени хора. Обученията са предопределени за хора, живеещи в беднотия или с ниски приходи, които имат лимитирани цифрови умения и се нуждаят от поддръжка, с цел да употребяват цифрови финансови принадлежности. Това включва и лица, изправени пред по-големи опасности от цифрови и финансови бариери, в това число хора с увреждания.
България фактически има потребност от сходни начинания, защото последните данни на Евростат демонстрират, че едвам 1 от всеки 8 българи има онлайн банкиране на телефона или компютъра си. По-тревожното е цифровото изключване на географски принцип. Например в Североизточния район на България едвам 5% от потребителите употребяват мобилно банкиране. Подобни са резултатите и при Южен централен, Северозападен и Югоизточен - към 7% консуматори. Разликата е забележителна по отношение на Югозападния район, в който влиза и София, където процентът внезапно скача до 24 на 100.
Така че към този момент иконата за електронно банкиране се подрежда до тази на Facebook единствено върху екрана на мобилния телефон.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ