The European Conservative: България има основателни причини да каже не на еврото
Откакто се причисли към Европейския съюз през 2007 година, доста българи се питат дали страната в действителност е спечелила от участието си. Присъединяването към Европейски Съюз донесе със себе си вълна от регулации - от правила за запазване на околната среда до стандарти на пазара на труда - които имаха негативно влияние върху стопанската система на страната, написа Свен Ларсон за The European Conservative. Свен Ларсон е лекар по стопанска система и икономист в няколко аналитични центрове,
Сега, когато страната е на път да стане 21-вата членка на еврозоната, се ускоряват - и то основателно - опасенията, че това ще добави още повече ограничавания, намалявайки способността на България да дефинира личните си стопански политики.
На 4 юни Reuters заяви:
Европейската централна банка съобщи в сряда, че България е изпълнила всички критерии за приемане на еврото от 1 януари 2026 година, откакто оцени напредъка по редица индикатори - от инфлацията до законодателството на централната банка.... Окончателното решение зависи от финансовите министри на Европейски Съюз, които се чака да подпишат процеса при започване на юли.
За България този развой бе ненапълно сложен, с няколко забавяния по пътя, най-много през предходната година:
Присъединяването на България към еврозоната бе отсрочено, защото страната не съумя да овладее ценовия напън.... Сега ЕЦБ и Комисията са уверени, че икономическите критерии са изпълнени, изключително що се отнася до държавния дълг и недостига, инфлацията, лихвените проценти и валутния курс.
Когато дадена страна се причислява към еврото, нормално се подвига огромен звук на вътрешнополитическата сцена. Не по този начин стоят нещата в България, съгласно TRT Global предстоящите изгоди от присъединението към еврото са съпроводени със песимизъм от страна на огромни групи от българското население:
Широко публикуваната корупция, огромното неравноправие в приходите и четиригодишната политическа рецесия, белязана от поредност предварителни избори и слаби обединения, са довели до понижаване на доверието в органите на властта. Мнозина се притесняват от повишение на цените по време на прехода, както се случи в други страни, включили се през последното десетилетие.
Те не дават никаква поддръжка за изказванието за покачване на цените в други страни, включили се към еврозоната, само че в Хърватия имаше многочислени документирани случаи на " голословно “ покачване на цените, когато одобриха общата валута през 2023 година Като се има поради това, не е изненадващо, че, както написа Българска национална телевизия, " 50% от българите са срещу приемането на еврото, до момента в който 43% са “за ".
Не бива да подценяваме въздействието на тези скрити покачвания на цените - в случай че те в действителност се случат. Въпреки това евроскептично настроените българи имат надалеч по-сериозни аргументи да не се отхвърлят от лв., актуалната си валута. Понастоящем единствената област от стопанската система им, в която тя се показва задоволително добре, е във връзка с безработицата:
От 2022 година насам общото ниво на безработица е малко над 4,2%, спрямо последните 5,4-5,5% в еврозоната.
Сред младите служащи на възраст 15-24 години междинното ниво до момента през 2025 година е малко над 10%, което е с повече от четири процентни пункта под нивото в еврозоната.
На процедура всеки различен индикатор сочи, че българите не са спечелили от присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година
Не е належащо надълбоко прозрение в българската стопанска система, с цел да се забележи по кое време нещата се обърнаха към по-лошо - миг, който се свързва ужасяващо добре с влизането в Европейския съюз през 2007 година На фигура 1 са показани действителните годишни темпове на напредък на българския Брутният вътрешен продукт (колони) и са добавени междинните стойности за интервала 2000-2007 година (зелено) и за интервала 2010-2019 година (червено).
Спадът на междинния напредък след присъединението към Европейски Съюз е може би най-драматичният от всички страни от Европейски Съюз, които съм изследвал. Той има трайни последствия за стандарта на живот на хората, както и за способността на държавното управление да финансира отговорностите си към данъкоплатците, свързани със обществената страна.
Последната точка е от значително значение. Най-значимата последица от влизането на дадена страна в еврозоната спрямо времето, когато тя се причисли към Европейски Съюз, е, че фискалните правила на Европейски Съюз - известни като Пакт за непоклатимост и напредък (ПСР) - се трансформират в освен това от нереално бюрократично предписание. Присъединявайки се към еврото, България в този момент е уязвима към същото пагубно отнасяне, на което бяха подложени няколко страни, в това число Гърция, в интервала 2009-2014 година
Макар и отвън еврозоната, България би могла да реагира на сериозна фискална рецесия, като девалвира личната си валута - лв. - по отношение на други валути, в това число еврото. Девалвацията би поевтинила износа и по този метод би подтикнала икономическия напредък (много нужен по време на фискална криза). Тя също по този начин би направила държавния дълг релативно по-евтин за задграничните вложители, които биха могли да купят повече от него със същото количество лична валута. Това оказва помощ да се понижат някои от рисковете, свързани с покупката на държавен дълг, когато вложителите са изгубили религия в него.
След като България се причисли към еврото, тя към този момент няма да може да разчита на обезценка на валутата като последно средство за решение на фискалните проблеми на държавното управление. Тези проблеми ще се запазят и ще се " пренесат “ върху други членове на еврозоната, както се случи с дълбоките дългови проблеми на гръцкото държавно управление. Поради тази причина Европейски Съюз и ЕЦБ ще наблюдават от близко българските обществени финанси.
Те ще имат основателни аргументи за това. Както се вижда от фигура 2, консолидираният държавен бранш в България сега има забележителен бюджетен недостиг. Като дял от Брутният вътрешен продукт той е 2,7% от началото на 2023 година, общата наклонност след участието в Европейски Съюз е видимо по-лоша, в сравнение с преди 2007 г:
Въпреки че най-новите данни - показващи недостиг от малко под 3% от Брутният вътрешен продукт - поддържат България в границите на рестриктивните мерки, избрани от Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, историята на страната е по-тревожна. От присъединението си към Европейски Съюз бюджетните дефицити са по-често срещани от остатъците, което поражда опасения за фискалното бъдеще на българското държавно управление. Очаквам трайни дефицити, като националният законодател ще предприеме обезверени ограничения, с цел да задържи публично тези дефицити под прага, избран в Пакта за непоклатимост.
Пактът за непоклатимост и напредък включва и предел на дълга, само че общият размер на заемите на българското държавно управление е единствено дребна част (като дял от БВП) от междинния за еврозоната.
Тъй като фискалната политика се концентрира върху спазването на фискалните правила на Европейски Съюз, националното държавно управление последователно ще изгуби от взор по-належащи политически цели с по-дългосрочно и по-значимо влияние върху живота на хората. Като общо предписание това ще отслаби икономическата резистентност на страната с течение на времето, сходно на това, което наблюдавахме в други страни от еврозоната. Инвестициите в сериозна инфраструктура ще се дефинират не от макроикономическите потребности на страната, а от строгостта на фискалните еврократи, които наблюдават държавния бюджет на страната, като че ли е фондова борса.
По-слабата икономическа резистентност води до по-нисък стопански напредък - отсам и цифрите на фигура 1 нагоре. По-ниският стопански напредък на собствен ред значи незадоволително налози за финансиране на държавния бюджет. Обичайната реакция на законодателите, които виждат дефицит на данъчни доходи, е да покачат налозите. Точно това се случи в България - и то още преди страната да се причисли към еврозоната. Както се вижда от фигура 3, налозите като дял от Брутният вътрешен продукт на България понижават преди участието в Европейски Съюз през 2007 година, а по-късно още веднъж се покачват.
Досега макроикономическото завещание от участието на България в Европейски Съюз се показва в по-нисък стопански напредък, по-слаби държавни финанси и по-високи налози. Би било наивно да се чака нещо друго, когато страната се причислява към еврозоната.
Сега, когато страната е на път да стане 21-вата членка на еврозоната, се ускоряват - и то основателно - опасенията, че това ще добави още повече ограничавания, намалявайки способността на България да дефинира личните си стопански политики.
На 4 юни Reuters заяви:
Европейската централна банка съобщи в сряда, че България е изпълнила всички критерии за приемане на еврото от 1 януари 2026 година, откакто оцени напредъка по редица индикатори - от инфлацията до законодателството на централната банка.... Окончателното решение зависи от финансовите министри на Европейски Съюз, които се чака да подпишат процеса при започване на юли.
За България този развой бе ненапълно сложен, с няколко забавяния по пътя, най-много през предходната година:
Присъединяването на България към еврозоната бе отсрочено, защото страната не съумя да овладее ценовия напън.... Сега ЕЦБ и Комисията са уверени, че икономическите критерии са изпълнени, изключително що се отнася до държавния дълг и недостига, инфлацията, лихвените проценти и валутния курс.
Когато дадена страна се причислява към еврото, нормално се подвига огромен звук на вътрешнополитическата сцена. Не по този начин стоят нещата в България, съгласно TRT Global предстоящите изгоди от присъединението към еврото са съпроводени със песимизъм от страна на огромни групи от българското население:
Широко публикуваната корупция, огромното неравноправие в приходите и четиригодишната политическа рецесия, белязана от поредност предварителни избори и слаби обединения, са довели до понижаване на доверието в органите на властта. Мнозина се притесняват от повишение на цените по време на прехода, както се случи в други страни, включили се през последното десетилетие.
Те не дават никаква поддръжка за изказванието за покачване на цените в други страни, включили се към еврозоната, само че в Хърватия имаше многочислени документирани случаи на " голословно “ покачване на цените, когато одобриха общата валута през 2023 година Като се има поради това, не е изненадващо, че, както написа Българска национална телевизия, " 50% от българите са срещу приемането на еврото, до момента в който 43% са “за ".
Не бива да подценяваме въздействието на тези скрити покачвания на цените - в случай че те в действителност се случат. Въпреки това евроскептично настроените българи имат надалеч по-сериозни аргументи да не се отхвърлят от лв., актуалната си валута. Понастоящем единствената област от стопанската система им, в която тя се показва задоволително добре, е във връзка с безработицата:
От 2022 година насам общото ниво на безработица е малко над 4,2%, спрямо последните 5,4-5,5% в еврозоната.
Сред младите служащи на възраст 15-24 години междинното ниво до момента през 2025 година е малко над 10%, което е с повече от четири процентни пункта под нивото в еврозоната.
На процедура всеки различен индикатор сочи, че българите не са спечелили от присъединението си към Европейски Съюз през 2007 година
Не е належащо надълбоко прозрение в българската стопанска система, с цел да се забележи по кое време нещата се обърнаха към по-лошо - миг, който се свързва ужасяващо добре с влизането в Европейския съюз през 2007 година На фигура 1 са показани действителните годишни темпове на напредък на българския Брутният вътрешен продукт (колони) и са добавени междинните стойности за интервала 2000-2007 година (зелено) и за интервала 2010-2019 година (червено).
Спадът на междинния напредък след присъединението към Европейски Съюз е може би най-драматичният от всички страни от Европейски Съюз, които съм изследвал. Той има трайни последствия за стандарта на живот на хората, както и за способността на държавното управление да финансира отговорностите си към данъкоплатците, свързани със обществената страна.
Последната точка е от значително значение. Най-значимата последица от влизането на дадена страна в еврозоната спрямо времето, когато тя се причисли към Европейски Съюз, е, че фискалните правила на Европейски Съюз - известни като Пакт за непоклатимост и напредък (ПСР) - се трансформират в освен това от нереално бюрократично предписание. Присъединявайки се към еврото, България в този момент е уязвима към същото пагубно отнасяне, на което бяха подложени няколко страни, в това число Гърция, в интервала 2009-2014 година
Макар и отвън еврозоната, България би могла да реагира на сериозна фискална рецесия, като девалвира личната си валута - лв. - по отношение на други валути, в това число еврото. Девалвацията би поевтинила износа и по този метод би подтикнала икономическия напредък (много нужен по време на фискална криза). Тя също по този начин би направила държавния дълг релативно по-евтин за задграничните вложители, които биха могли да купят повече от него със същото количество лична валута. Това оказва помощ да се понижат някои от рисковете, свързани с покупката на държавен дълг, когато вложителите са изгубили религия в него.
След като България се причисли към еврото, тя към този момент няма да може да разчита на обезценка на валутата като последно средство за решение на фискалните проблеми на държавното управление. Тези проблеми ще се запазят и ще се " пренесат “ върху други членове на еврозоната, както се случи с дълбоките дългови проблеми на гръцкото държавно управление. Поради тази причина Европейски Съюз и ЕЦБ ще наблюдават от близко българските обществени финанси.
Те ще имат основателни аргументи за това. Както се вижда от фигура 2, консолидираният държавен бранш в България сега има забележителен бюджетен недостиг. Като дял от Брутният вътрешен продукт той е 2,7% от началото на 2023 година, общата наклонност след участието в Европейски Съюз е видимо по-лоша, в сравнение с преди 2007 г:
Въпреки че най-новите данни - показващи недостиг от малко под 3% от Брутният вътрешен продукт - поддържат България в границите на рестриктивните мерки, избрани от Пакта за непоклатимост и напредък на Европейски Съюз, историята на страната е по-тревожна. От присъединението си към Европейски Съюз бюджетните дефицити са по-често срещани от остатъците, което поражда опасения за фискалното бъдеще на българското държавно управление. Очаквам трайни дефицити, като националният законодател ще предприеме обезверени ограничения, с цел да задържи публично тези дефицити под прага, избран в Пакта за непоклатимост.
Пактът за непоклатимост и напредък включва и предел на дълга, само че общият размер на заемите на българското държавно управление е единствено дребна част (като дял от БВП) от междинния за еврозоната.
Тъй като фискалната политика се концентрира върху спазването на фискалните правила на Европейски Съюз, националното държавно управление последователно ще изгуби от взор по-належащи политически цели с по-дългосрочно и по-значимо влияние върху живота на хората. Като общо предписание това ще отслаби икономическата резистентност на страната с течение на времето, сходно на това, което наблюдавахме в други страни от еврозоната. Инвестициите в сериозна инфраструктура ще се дефинират не от макроикономическите потребности на страната, а от строгостта на фискалните еврократи, които наблюдават държавния бюджет на страната, като че ли е фондова борса.
По-слабата икономическа резистентност води до по-нисък стопански напредък - отсам и цифрите на фигура 1 нагоре. По-ниският стопански напредък на собствен ред значи незадоволително налози за финансиране на държавния бюджет. Обичайната реакция на законодателите, които виждат дефицит на данъчни доходи, е да покачат налозите. Точно това се случи в България - и то още преди страната да се причисли към еврозоната. Както се вижда от фигура 3, налозите като дял от Брутният вътрешен продукт на България понижават преди участието в Европейски Съюз през 2007 година, а по-късно още веднъж се покачват.
Досега макроикономическото завещание от участието на България в Европейски Съюз се показва в по-нисък стопански напредък, по-слаби държавни финанси и по-високи налози. Би било наивно да се чака нещо друго, когато страната се причислява към еврозоната.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ