Една от планетите на TRAPPIST-1 може да има климат като този на Земята
Откакто беше открита през 2017 година, системата TRAPPIST-1 притегля вниманието на астрономите. Седемте планети, които обикалят към близка до нашата слънчева система дребна звезда, дават невероятна опция за проучване на прилежаща слънчева система, която е идентична и в това време доста друга от нашата.
Звездата се намира на 39 светлинни години (376 трилиона километра) от Земята в съзвездието Водолей. Тази слънчева система се върти към звезда алено джудже, наречена TRAPPIST-1. Класифицирана като звезда M джудже, TRAPPIST-1 е доста по-малка от нашето слънце и към 2000 пъти по-малко светла.
Всъщност, TRAPPIST-1 е толкоз дребна, че едвам дава отговор на критериите за звезда, отбелязва изданието Phys.org. Това малко алено джудже има единствено 9 % от масата на Слънцето и 12 % от неговия радиус. Това прави алената звезда единствено малко по-голяма от газовия колос – Юпитер.
Седемте екзопланети, които построяват системата, наречени от TRAPPIST-1b до TRAPPIST-1h, са скалисти планети с размери на Земята, които притеглят интереса на астрономите и се обрисуват като мощни претенденти за търсенето на живот отвън границите на нашата планета и нашата слънчева система.
Интересът към екзопланетите TRAPPIST-1 се е нараснал експоненциално след откриването им, изключително към три от тези планети – TRAPPIST-1e, f и g – чиито орбити са в обитаемата зона на звездата. Това значи, че те се намират задоволително покрай звездата си с цел да имат повърхностни температури, позволяващи образуването на течна вода и евентуално даващи опция на живота да се развива.
TRAPPIST-1 съпоставена със Слънчевата система
Eдна от тези три планети в частност, а точно TRAPPIST-1e, наподобява има огромен капацитет за съществуване на течна вода върху повърхността си.
Ново изследване, оповестено този месец в Astrophysical Journal, разкрива, че от седемте екзопланети на TRAPPIST-1, тя има максимален късмет да бъде „ земно океански свят “ и се отличава като „ доста добър избор за по-нататъшно изследване с оглед търсенето на извънземен живот. “
Според екипа, който е направил проучването, всичките седем екзопланети на TRAPPIST-1 евентуално са се развили по сходен метод като Венера. Това значи, че всички водни или повърхностни океани, събиращи се на тези планети, са изчезнали скоро след раждането на системата, създавайки прекомерно гъста, необитаема атмосфера. Въпреки това, нещата може би са малко по разнообразни в тази ситуация на TRAPPIST-1e. Екзопланетата се оказва „ най-вероятната от седемте да има течна вода на повърхността “. Това се споделя в изказване на учените от Университета в Сиатъл, щата Вашингтон, провели проучването.
Това умозаключение се основава на новоразработен климатичен модел на системата TRAPPIST-1, който изследва всяка една от седемте екзопланети поотделно и включва земни климатични и фотохимични модели за премерване на атмосферата на тези завладяващи непознати светове.
„ Ние моделираме непознати атмосфери, като одобряваме, че нещата, които виждаме в нашата слънчева система, ще наподобяват по същия метод и към друга звезда “, споделя водещият създател Андрю Линковски от Вашингтонския университет.
След това, екипът се стреми да разкрие по какъв начин би изглеждала атмосферата на планетите TRAPPIST-1, като се имат поради неповторимите условия на околната среда, характеризираща тази система.
„ Това е цяла поредност от планети, които могат да ни дадат визия за еволюцията на системата към една звезда, която е доста друга от нашата, с друга светлина, която идва от нея “.
Както изяснява Линковски, същите процеси, които може да са трансформирали екзопланетите TRAPPIST-1 в сходни на Венера светове, изчерпвайки от тях всевъзможни повърхностни води, биха могли да обогатят атмосферата им с доста О2.
Еволюцията на тези планети е мощно обвързвана с избрана фаза в ранния живот на звездата, по време на която TRAPPIST-1 е била по-гореща и по-ярка от в този момент – насищайки системата с ултравиолетови излъчвания. Тези ултравиолетови експлоадирания биха оставили малко или никаква повърхностна вода, а също най-вероятно и да влияят на атмосферата им.
Когато водата се изпарява от повърхността на планетата, ултравиолетовата светлина, идваща от родителската звезда, разцепва водните молекули, освобождава водорода от атмосферата и оставя доста количество О2. Това е по този начин, тъй като водородът е задоволително лек, с цел да избяга от атмосферата и да плава около гравитационното привличане на планета, до момента в който по-тежкият О2 остава покрай нея.
„ Това може да е допустимо, в случай че тези планети са имали в началото повече вода от Земята, Венера или Марс “, сподели Линковски.
„ Ако планетата TRAPPIST-1е, не е изгубила цялата си вода по време на тази фаза, през днешния ден тя може да бъде воден свят, напълно затрупан с световен океан. В този случай може да има климат сходен на Земята “, имат вяра създателите от Сиатъл.
