Иде ли поколение без елитни централни нападатели
Откъде ще пристигна идващото потомство централни нападатели? Може и да сте го забелязали при мятане на незадълбочен взор към съставите на тимовете в елиминациите на Шампионската лига тази пролет. От 16-те оживели какъв брой имат същински състезател от този вид и с значима роля, който да е на под 25 години?
Зная, че дефинициите може и да варират, само че следете мисълта ми. Ако поискате да включите в листата Маркъс Рашфорд и Килиан Мбапе, които са надлежно на 21 и 20 и играха централни нападатели предишния вторник вечер, давайте. Само че имайте поради, че Мбапе е брутално изключение от всевъзможни правила и дефиниции и играе всекидневно на фланга за Пари Сен Жермен, а Рашфорд също прекара множеството от последните 18 месеца на крилото и няма безусловно никаква сигурност, че бъдещето му лежи в центъра на офанзивата на Манчестър Юнайтед.
И въпреки всичко човек може да си показа и двамата да играят като „ деветки” за топ тим след пет години, а това ги прави същинска необичайност.
Фактът е, че множеството от европейските топ клубове или залагат на централни нападатели, минали 30-те (Роберт Левандовски, Серхио Агуеро, Марио Манджукич, Луис Суарес, Единсон Кавани, Клаас-Ян Хунтелаар, Карим Бензема, Един Джеко), или от време на време пускат на върха на офанзивата нетрадиционни централни нападатели. Видяхме Ливърпул да го прави с Мохамед Салах и Роберто Фирмино, Атлетико Мадрид с Антоан Гризман, Лион с Мемфис Депай, Борусия (Дортмунд) с Марко Ройс и Аякс предходната сряда с Душан Тадич.
Всъщност, като изключим Мбапе и Рашфорд (които най-малко наподобяват класа) и Габриел Жезус (който ще би трябвало да изтърпи блокирания си от Агуеро път за още няколко сезона), най-младите централни нападатели от Шампионската лига с същинска значимост за своите тимове в действителност са в средата на своята кариера. Говорим за едно трио от 25-годишни „ деветки”.
Никой не би тръгнал да оспорва Хари Кейн, но другите двама крият опасности: Ромелу Лукаку като че изгуби статута си на титуляр в Манчестър Юнайтед, а Пако Алкасер имаше минимално въздействие в двата си сезона в Барселона и, макар резултатността си през този, ту влиза, ту излиза от стартовата единайсеторка на Дортмунд.
Човек може да тръгне да спори дали Лукаку ще си върне предходната форма, или дали Алкасер ще задържи актуалната си, само че цялата работа е там, че в случай че търсите качество при тези на под 25 години, съвсем няма кого да подберете оттатък Мбапе, Рашфорд и Жезус, които до един към този момент играят за клубове от най-върховото равнище.
Разширете търсенето в топ лигите в Европа. Вече сме по средата на сезон 2018/19 и не е откачено да чакаме да забележим най-хубавите централни нападатели да имат двуцифрен брой голове. И в действителност има 26 от тях, които са го постигнали. Колцина от тях са на под 25 години обаче? Едва петима.
Имате Александър Митрович (24), чийто отбор Фулъм е в зоната на изпадащите. Кшищоф Пьонтек (23) е в първия си сезон в Серия А и изобщо в топ лига, а по-тревожното е, че има единствено два мача за полския народен тим (без това безусловно да значи, че е еднодневка). Сънародникът му Аркадиуш Милик (24) стартира 14 от 23 турнирни мача за Наполи през този и едвам 7 в предходните два сезона. Юсуф Поулсен (24) вкара общо 9 гола в 59 турнирни мача в предходните два сезона. Себастиан Алер (24) още няма мач за националния си отбор, при все това е французин, което може да го изясни.
Е, някой от гореспоменатите вълнува ли ви? Всъщност изобщо вълнува ли ви някой отвън карето от Рашфорд, Кейн, Мбапе и Жезус и също изредените над 30-годишни? Не? Не си и помислях друго.
Не желая да звуча прекомерно отрицателен във връзка с вероятното смъкване на качеството. Има някои млади централни нападатели, които провокират шумотевица към себе си (21-годишният Юселф Ел Несири в Леганес, 22-годишният Макси Гомес в Селта и 19-годишният Рафаел Леао в Лил), само че това си е незначително количество спрямо предишното.
Запътили сме се към ръба на пропастта, най-малко що се отнася до Европа. Може би Южна Америка или някоя друга част на света ще излезе на напред във времето и ще запълни празнината, другояче сме изправени пред бъдеще, в което тимовете или преквалифицират играчи в централни нападатели, или залагат на „ подправени деветки”, или просто пускат напред футболисти, които да правят работа, а не суперзвезди. Донякъде като Франция, която завоюва международна купа с Оливие Жиру (и още една с предшественика му Стефан Гиварш).
Позапитах по всички страни за тази наклонност и чух всевъзможни теории.
Централните нападатели узряват по-късно. (Наистина ли? Повечето от ветераните в топ тимовете през днешния ден към този момент бяха резултатни като младоци.)
Академиите слагат акцентиране върху самостоятелната техника, а не върху вкарването на голове. (Не виждам по какъв начин техниката пречи на вкарването на голове.)
Въпрос е просто на статистическа причинност. Приемете го, след няколко години ще се появи нов надарен набор „ деветки”. (Добре… единствено че това наподобява като измиване на ръцете и тичане от същински отговор.)
Каквато и да е повода, резултатите към този момент са явни. Дългите договаряния за нов контракт на Интер с Мауро Икарди, който доближи 100 гола в Серия А до 23-годишна възраст и в този момент е на 25, акцентират какъв брой висока е цената на гарантиращ голове централен нападател с още седем-осем вероятни години на върха. Интер трябваше да преглътне много, основно от страна на неговата брачна половинка и сътрудник Уанда Нара, но въпреки всичко това си коства, защото на свободния пазар редките артикули са извънредно скъпи.
Челси заплаща близо 30 млн. $ (заплата и наем) за привилегията да има Гонсало Игуаин за шест месеца точно тъй като се нуждаеше от потвърден централен нападател, а нямаше никой различен разполагаем. А в идващите няколко години със същия проблем ще би трябвало да се оправят Байерн (Левандовски), Барселона (Суарес), Реал Мадрид (Бензема), Ювентус (Манджукич) и Челси (дори и ходът с Игуаин да сработи).
Това са прекалено много на брой много богати клубове, които ще са на лов за доста дребен набор от гении на тази позиция.
Ако играчите са артикули (а за мнозина, дано го приемем, те са тъкмо това), всеки рационален брокер в този миг евентуално би купувал фючърси на централни нападатели. Защото наподобява, че за много дълго време напред не ще има такива от топ равнище, щом актуалното потомство си замине. Икономическите учебници ни споделят, че когато предлагането е лимитирано, стига търсенето да не спада, цената се подвига.
Габриеле Маркоти, ESPN
Зная, че дефинициите може и да варират, само че следете мисълта ми. Ако поискате да включите в листата Маркъс Рашфорд и Килиан Мбапе, които са надлежно на 21 и 20 и играха централни нападатели предишния вторник вечер, давайте. Само че имайте поради, че Мбапе е брутално изключение от всевъзможни правила и дефиниции и играе всекидневно на фланга за Пари Сен Жермен, а Рашфорд също прекара множеството от последните 18 месеца на крилото и няма безусловно никаква сигурност, че бъдещето му лежи в центъра на офанзивата на Манчестър Юнайтед.
И въпреки всичко човек може да си показа и двамата да играят като „ деветки” за топ тим след пет години, а това ги прави същинска необичайност.
Фактът е, че множеството от европейските топ клубове или залагат на централни нападатели, минали 30-те (Роберт Левандовски, Серхио Агуеро, Марио Манджукич, Луис Суарес, Единсон Кавани, Клаас-Ян Хунтелаар, Карим Бензема, Един Джеко), или от време на време пускат на върха на офанзивата нетрадиционни централни нападатели. Видяхме Ливърпул да го прави с Мохамед Салах и Роберто Фирмино, Атлетико Мадрид с Антоан Гризман, Лион с Мемфис Депай, Борусия (Дортмунд) с Марко Ройс и Аякс предходната сряда с Душан Тадич.
Всъщност, като изключим Мбапе и Рашфорд (които най-малко наподобяват класа) и Габриел Жезус (който ще би трябвало да изтърпи блокирания си от Агуеро път за още няколко сезона), най-младите централни нападатели от Шампионската лига с същинска значимост за своите тимове в действителност са в средата на своята кариера. Говорим за едно трио от 25-годишни „ деветки”.
Никой не би тръгнал да оспорва Хари Кейн, но другите двама крият опасности: Ромелу Лукаку като че изгуби статута си на титуляр в Манчестър Юнайтед, а Пако Алкасер имаше минимално въздействие в двата си сезона в Барселона и, макар резултатността си през този, ту влиза, ту излиза от стартовата единайсеторка на Дортмунд.
Човек може да тръгне да спори дали Лукаку ще си върне предходната форма, или дали Алкасер ще задържи актуалната си, само че цялата работа е там, че в случай че търсите качество при тези на под 25 години, съвсем няма кого да подберете оттатък Мбапе, Рашфорд и Жезус, които до един към този момент играят за клубове от най-върховото равнище.
Разширете търсенето в топ лигите в Европа. Вече сме по средата на сезон 2018/19 и не е откачено да чакаме да забележим най-хубавите централни нападатели да имат двуцифрен брой голове. И в действителност има 26 от тях, които са го постигнали. Колцина от тях са на под 25 години обаче? Едва петима.
Имате Александър Митрович (24), чийто отбор Фулъм е в зоната на изпадащите. Кшищоф Пьонтек (23) е в първия си сезон в Серия А и изобщо в топ лига, а по-тревожното е, че има единствено два мача за полския народен тим (без това безусловно да значи, че е еднодневка). Сънародникът му Аркадиуш Милик (24) стартира 14 от 23 турнирни мача за Наполи през този и едвам 7 в предходните два сезона. Юсуф Поулсен (24) вкара общо 9 гола в 59 турнирни мача в предходните два сезона. Себастиан Алер (24) още няма мач за националния си отбор, при все това е французин, което може да го изясни.
Е, някой от гореспоменатите вълнува ли ви? Всъщност изобщо вълнува ли ви някой отвън карето от Рашфорд, Кейн, Мбапе и Жезус и също изредените над 30-годишни? Не? Не си и помислях друго.
Не желая да звуча прекомерно отрицателен във връзка с вероятното смъкване на качеството. Има някои млади централни нападатели, които провокират шумотевица към себе си (21-годишният Юселф Ел Несири в Леганес, 22-годишният Макси Гомес в Селта и 19-годишният Рафаел Леао в Лил), само че това си е незначително количество спрямо предишното.
Запътили сме се към ръба на пропастта, най-малко що се отнася до Европа. Може би Южна Америка или някоя друга част на света ще излезе на напред във времето и ще запълни празнината, другояче сме изправени пред бъдеще, в което тимовете или преквалифицират играчи в централни нападатели, или залагат на „ подправени деветки”, или просто пускат напред футболисти, които да правят работа, а не суперзвезди. Донякъде като Франция, която завоюва международна купа с Оливие Жиру (и още една с предшественика му Стефан Гиварш).
Позапитах по всички страни за тази наклонност и чух всевъзможни теории.
Централните нападатели узряват по-късно. (Наистина ли? Повечето от ветераните в топ тимовете през днешния ден към този момент бяха резултатни като младоци.)
Академиите слагат акцентиране върху самостоятелната техника, а не върху вкарването на голове. (Не виждам по какъв начин техниката пречи на вкарването на голове.)
Въпрос е просто на статистическа причинност. Приемете го, след няколко години ще се появи нов надарен набор „ деветки”. (Добре… единствено че това наподобява като измиване на ръцете и тичане от същински отговор.)
Каквато и да е повода, резултатите към този момент са явни. Дългите договаряния за нов контракт на Интер с Мауро Икарди, който доближи 100 гола в Серия А до 23-годишна възраст и в този момент е на 25, акцентират какъв брой висока е цената на гарантиращ голове централен нападател с още седем-осем вероятни години на върха. Интер трябваше да преглътне много, основно от страна на неговата брачна половинка и сътрудник Уанда Нара, но въпреки всичко това си коства, защото на свободния пазар редките артикули са извънредно скъпи.
Челси заплаща близо 30 млн. $ (заплата и наем) за привилегията да има Гонсало Игуаин за шест месеца точно тъй като се нуждаеше от потвърден централен нападател, а нямаше никой различен разполагаем. А в идващите няколко години със същия проблем ще би трябвало да се оправят Байерн (Левандовски), Барселона (Суарес), Реал Мадрид (Бензема), Ювентус (Манджукич) и Челси (дори и ходът с Игуаин да сработи).
Това са прекалено много на брой много богати клубове, които ще са на лов за доста дребен набор от гении на тази позиция.
Ако играчите са артикули (а за мнозина, дано го приемем, те са тъкмо това), всеки рационален брокер в този миг евентуално би купувал фючърси на централни нападатели. Защото наподобява, че за много дълго време напред не ще има такива от топ равнище, щом актуалното потомство си замине. Икономическите учебници ни споделят, че когато предлагането е лимитирано, стига търсенето да не спада, цената се подвига.
Габриеле Маркоти, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ