Отговорността за развихрянето на енергийната криза е на служебния кабинет,

Отговорността за развихрянето на енергийната рецесия е на служебния кабинет, само че Петков не може да си разреши да го каже, с цел да не влезе в борба с Радев, счита политологът
Политологът и социолог доцент доктор Антоний Гълъбов с преглед на политическите разтърсвания през годината за Tribune.bg

В края на една тежка година се намираме, която мина под знака на непрекъснати политически турболенции и задълбочаваща се здравна рецесия. Цели три пъти избирахме парламент , като едвам на третия опит към този момент имаме постоянен кабинет след две служебни държавни управления. К аква е равносметката и какво спечелихме от всичко това ?

Преди всичко най-сериозният проблем се състои в това, че сме очевидци на една доста тежка корпоративна война, която не е завършила и която дефинира политическите събития през последната година и половина. Тази корпоративна война е обвързвана със промяна на ръководещия хайлайф, само че в последна сметка задачата е препозициониране на силите в бизнес средите. За страдание агресивността на това опълчване се отрази и върху политическия развой и за един много сериозен интервал от време България загуби ориентации. Лошата вест е, че войната не е прекъсната. С други думи изборът на ново болшинство, на ново държавно управление и така нататък, най-малко към този момент не демонстрира, че сред воюващите групировки и корпоративни ползи има реализирано някакво помирение. Така че, за жалост политическият развой следва хода на тази корпоративна война и това си проличава по доста неща. В последна сметка бяхме очевидци на един развой на бурно определяне във властта, на прекомерно динамично изменящи се фронтови линии на тази война и към този момент нямаме съображение да считаме, че новото болшинство отразява някакво положение на силите, което да не провокира нови разтърсвания.

В този ред на мисли к акви са упованията В и от новото съдружно държавно управление . „ Продължаваме промяната “ отпред с Кирил Петков и Асен Василев насочиха много смели поръчки и обещания , само че ще стигнем ли до тази по този начин дълго чакана смяна , за която толкоз слушаме? Новите ръководещи имат да преодоляват доста рецесии, в същото време в състава на кабинета попадат партии , които са радикално разнообразни .

Така е. Както във всяка война първата жертва е истината. Вече година и половина имаме раздвоение на визията за действителност и това въздейства зле върху публичните настройки. Имаме радикално опълчване на пояснения, даже на тълкувания на едни и същи обстоятелства. В това отношение първите няколко дни на новото болшинство и на държавното управление демонстрират, че в действителност става дума за доста комплицирана структура, която повече ще внимава да оцелее, в сравнение с да предприеме промени, още повече, които са непопулярни. Независимо от декларациите за подготвеност за решителни дейности в действителност най-малко към този момент наподобява, че новото болшинство няма сили за това, тъй като всеки опит за увереност сега би могъл да наруши доста деликатните салда, които бяха реализирани като някакво съглашение. Първите дни на държавното управление демонстрират, че за жалост първите резултати бяха в областта на външната политика, само че и в областта на ръководството на рецесии имаме доста ясно изразен експертен недостиг. Имаме недостиг, обвързван с ръководството на администрацията, с ръководството на сходни обстановки и за жалост не виждам към този момент воля този недостиг да бъде обезщетен. Напротив продължаваме по същия метод, както при служебното държавно управление, да сменяме хора, смятайки, че когато се смени един човек, ще се реши проблем. Това е методът на Джугашвѝли, по-известен като Сталин, само че той в никакъв случай не е довел до нищо съществено в държавното ръководство. Ето за какво се притеснявам от спомагателна загуба на експертиза. Отново споделям, първите стъпки в областта на външната политика демонстрират, че има съображение за сходно безпокойствие, тъй като след един доста дълъг интервал от време, в който тази война докара до доста тежко утежняване на външния облик на България, от предходната година имаме целенасочени офанзиви, които трябваше да уязвят предходните ръководещи и Бойко Борисов, само че в действителност нанесоха тежки вреди на обществения облик на България. Новото ръководещо болшинство и неговите заявления не звучат съществено извън. Едновременно с това във вътрешнополитически проект декларираните планове като управническа стратегия не включват две доста значими неща – по какъв начин ще взима решения обединението, към този момент видяхме, че първият опит във връзка с мораториума не проработи, и второ – по какъв начин ще носят отговорност обособените партии, които си поделиха елементи от изпълнителната власт. Докато нямаме изясненост по какъв начин взима решения тази ръководеща коалиция и кой ще носи отговорност за тях, рискът остава висок. Не е радостно това, което споделям, само че е по този начин.

Очевидно служебните държавни управления, назначени от президента Румен Радев не се оправиха с преодоляването на здравната и икономическата рецесия. Сега сме на прага и на енергийна такава. Какво е държанието на Румен Радев преди изборите и в този момент, когато завоюва втория президентски мандат?

Изминалите дни демонстрират, че Румен Радев нападателно ще продължи да се пробва да играе ролята на наставник на новото болшинство и държавното управление. В същото време министър-председателят посредством заявките си за това, че те имат потребност от време, с цел да проучват рецесията с цените на електрическата енергия, в действителност желае да прикрие обстоятелството, че служебното държавно управление не направи нито този разбор, нито създаде разновидности на ограничения, които да овладеят този потрес. Истината е, че рецесията с цената на електрическата сила стартира доста преди началото на активността на това държавно управление и по мнението на всички енергийни специалисти тя предстоеше. В останалите европейски страни бяха подхванати разнообразни ограничения, които не допускат съществуването на Народно заседание, затова отговорността за развихрянето на тази рецесия без всякакво подозрение е на служебния кабинет, само че постоянното държавно управление не може да си разреши да го каже, с цел да не влезе в борба с Радев. За мое огромно страдание беше определен допустимо най-неадекватният вид за угнетяване на рецесията, вместо за дейното й ръководство. И най-малко към този момент не наподобява да има потенциал, с цел да бъдат решавани въпроси в областта на енергетиката или в която и да е друга сфера на ръководството с устойчиви резултати.

Ще има ли въобще някакъв резултат от мораториума върху цените на тока, парното и водата, който беше признат от Народното събрание?

Пак споделям, че това беше най-неадекватният вид за мен. Той има прочут успокоителен резултат във връзка с българските жители, само че в последна сметка това е просто опит да бъдат потиснати механично цените, вместо да се търси пазарно решение, вместо да се търси активизиране на ресурсите, с които разполага страната, защото аргументите за тази рецесия при нас са разнообразни от тези в Западна Европа. В Западна Европа повишението на цените беше подбудено от повишението на цените на природния газ, защото огромна част от производството на електрическа енергия е учредено на природен газ. При нас това не е по този начин. Затова един доста сериозен разбор в действителност беше нужен, единствено че той трябваше да бъде изработен към този момент, трябваше да има съответни разновидности на деяние, а новите ръководещи да поемат отговорност за избора на един или различен вид. В някои страни се ориентираха към освобождение от Данък добавена стойност на производителите на електрическа енергия. Ориентираха се към други принадлежности, посредством които може да се овладее цената на електрическата енергия. Освен всичко останало аз съм уверен, че България има и спомагателни запаси за произвеждане на по-големи количества електрическа сила. С други думи имаше доста, разнообразни подходи, които трябваше да бъдат оценени като сюжет и новото държавно управление трябваше да има на бюрото пред себе си разновидности за деяние, да избере един от тях и да поеме отговорност. Вместо това чуваме, че печелим време, че има потребност от разбор на разбора, само че за жалост никой не споделя очевидната истина, че второто служебно държавно управление не се оправи с разбора на риска.

Ще се откри ли решение по проблема с Република Северна Македония ? Както виждаме няма ясна идея и по този по този начин наболял въпрос. Кирил Петков дава обещания, че до шест месеца ще се разберем със Скопие, а президент ът привиква Консултативния съвет за национална сигурност при започване на януари , ще се стигне ли до позитивна развръзка в интерес на България съгласно Вас?

Аз чух Румен Радев да декларира, че това било най-висшият политически конгрес в страната. Много скърбя, само че време е въпреки всичко човек да прочете и Конституцията и Закона за Консултативния съвет, с цел да разбере, че това не е най-висшият орган в една Парламентарна република. Лошото е това, че през миналите месеци казусът с връзките ни с Република Северна Македония се утежни. В края на предходната година и при започване на тази имахме доста повече благоприятни условия за маневри, сега те са доста мощно лимитирани. Аз не виждам потенциал за излизане от тази обстановка, най-малко в новото държавно управление и при позициите, които отстоява Румен Радев. За мое огромно страдание ние към този момент поносим вреди от момента, в който изразихме за първи път тази позиция (б.р. в изявление за „ Файненшъл таймс “ в средата на декември Кирил Петков съобщи, че ще прекратим възпрепятстването на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. По думите му държавното управление ще предложи на Северна Македония нов развой, който ще е доста бърз с лимитирана времева рамка, единствено шест месеца. Миналата година страната ни наложи несъгласие на договарянията за присъединение на съседката ни към Европейски Съюз на фона на разногласията за историята и идентичността, и неспазването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония от македонска страна), пропуснахме доста време да я разбираем на сътрудниците си, пропуснахме доста време за разширение на кръга на договарянията, с цел да можем да излезем от тази сложна обстановка, в която се намираме. И по всичко наподобява, че решението на казуса няма да успее да преодолее бързо вредите, които ни нанесе досегашното му отсрочване.

На фона на тези не доста оптимистични събития прези миналата година за България въпреки всичко п редстоят едни от най-хубавите и светли християнски празници, какво бихте пожела ли на българския народ в навечерието на Новата година?

Преминахме през един доста тежък интервал от време, в който връзките сред хората претърпяха доста съществени тествания, в това число свързани със санитарния риск, със здравната рецесия, с изолацията, с разрастването на взаимното съмнение. Много е значимо в действителност в навечерието на Коледните и Новогодишни празници да се опитаме още веднъж да преодолеем тези вреди. Това значи човешко отношение, опит да се съберат още веднъж фамилиите, опит младите да се погрижат за възрастните, възрастните да положат грижи за по-младите. Бяха прекратени, даже раздрани връзки в българското общество и това се усеща доста ясно. Загубихме дарба за съчувствие, загубихме възприятието за взаимност и схващане проблемите на другите. Дано в действителност със Светлото Рождество Христово лека-полека да стартираме да се обръщаме към положението на индивида, към положението на българското общество, тъй като в последна сметка то е определящо. Онези, които краткотрайно ни ръководят ще се сменят. Важното е положението на българското общество и вътрешната единодушие посред ни. Тя беше разколебана и за жалост беше подложена на доста тежки удари. Тези светли християнски празници са време не толкоз за извършване на покупки или за демонстриране на финансови качества, а в действителност за преосмисляне на базисни полезности.