Как може да приключи новата Студена война с Русия?
Отговорът на водения от Съединени американски щати Запад на съветската експанзия в Украйна е впечатляващ и съвсем сигурно надмина упованията на съветския президент Владимир Путин. Но този отговор бързо се разшири оттатък непосредствената военна конкуренция в Украйна в по-широк и по-дълготраен спор с Русия, написа за National Interest проф. Пол Пилар, пенсиониран през 2005 година с 28-годишна кариера в разследващата общественост на Съединени американски щати, в която последната му позиция е офицер на националното разузнаване за Близкия Изток и Южна Азия. По-рано той е служил на разнообразни аналитични и управнически позиции, в това число като шеф на аналитични звена в Централно разузнавателно управление на САЩ, покриващи елементи от Близкия изток, Персийския залив и Южна Азия. Професор Пилар също е служил в Националния съвет за разузнаване като един от първичните членове на неговата Аналитична група.
Такова разширение изключително характеризира заявената цел на Съединени американски щати освен да прекратят експанзията в Украйна, само че и по-общо да " отслабят " Русия. Това ревю на задачите евентуално отразява съзнателно външнополитическо решение и не е просто гаф като неподписания коментар на президента Джо Байдън, че не може да бъде разрешено на Путин да остане на власт. Декларирането за цел отслабването на Русия има два огромни казуса. Това играе по разпоредбите на пропагандата на Путин, че това, което прави Западът, не е просто отговор на войната в Украйна, а по-скоро отразява по-широка опасност за Русия. Декларацията също по този начин затруднява постигането на съглашение за преустановяване на актуалната война, като разбираемо понижава увереността на Русия, че ще получи смислена отмора от западните наказания, без значение какво прави в Украйна.
Съединените щати и Русия на процедура с в нова Студена война. Да се уточни това не значи да се разпределя виновността по някакъв характерен метод сред Изтока и Запада. Основната отговорност за неприятния поврат в интернационалните връзки през 2022 година е на Путин, тъкмо както е подходящо да се упрекват дейностите в края на 40-те години на Йосиф Сталин и Съюз на съветските социалистически републики, в това число покоряването на Източна Европа и блокадата на Берлин, за започването на оригинала Студената война. Но в сегашния случай Съединените щати имаха друга опция, която бе да дефинират, с деликатно лимитирани термини, загрижеността си като бруталната война в Украйна и задачата си като преустановяване на това, което Русия прави там.
В близко бъдеще прекратяването на войната в Украйна би трябвало да бъде приоритет. Дори без обширна изразителност тази задача ще бъде сложна. Ще бъде мъчно да се откри формула, която да дава отговор на минималните условия на всяка участваща страна. Неуспехът да се откри такава формула, като се изключи че удължава страданията на украинския народ, ще затвърди още повече новата Студена война с Русия като преобладаваща характерност на интернационалните връзки за години напред. Това би било правилно, в случай че или настоящето равнище на бойни дейности в Украйна продължи, или войната се трансформира в замразен спор.
Човек може да се чуди какъв брой доста мисли в формалните кръгове са ориентирани към това накъде ще се продължи една нова Студена война и по какъв начин ще приключи тя. Някои може да се задоволят да водят подобен спор за неопределен срок, тъкмо както изглеждаше, че е имало такива хора в първичната Студена война. Това бе едно разграничаване, което може да се направи сред Роналд Рейгън, който си представяше края на първата Студена война и се опита да форсира този край и някои от администрацията му, които изглеждаха удовлетворени, че са в Студена война вечно.
Нова Студена война с Русия би била в несъгласие с ползите на Съединени американски щати и с интернационалната сигурност като цяло. Това би имало неподходящи последствия във връзка с военните бюджети, непрекъснатият риск от ескалация на рецесии в горещи войни и възпрепятстването на дейностите по световни проблеми от общ интерес, наред с други неща.
Полезно е да си напомним мислите на гуруто на сдържането при започване на истинската Студена война, Джордж Кенън. Кенън проповядва самообладание при воденето на Студената война, само че несъмнено вижда край. В своята " Статия Х " от 1947 година той загатва времеви интервал от 10 до петнадесет години. Оказа се, че са повече от 40, само че краят бе доказателство на разбора на Кенан, че руският комунизъм съдържа семената на личното си заличаване и в последна сметка ще рухне от вътрешна уязвимост.
Оптимистичният взор върху актуалните проблеми е, че днешна Русия, от време на време омаловажавана като бензиностанция с нуклеарни оръжия, също има съществени вътрешни недостатъци, някои от които са паралелни със слабостите на Съюз на съветските социалистически републики. Но истинската Студена война имаше друг край, който не може и няма да бъде още един с нова Студена война. Оригиналната версия приключи с колапс на привлекателността и въздействието на марксистко-ленинската идеология, зашеметяващо бързото раздробяване на комунистическото ръководство в Източна Европа и най-после с разпадането на самия Съюз на съветските социалистически републики, с тази последна глава, написана от президента Борис Елцин на Руската федерация.
Сега основният проблем е тогавашното протеже на Елцин и сегашен президент на Руската федерация Владимир Путин. Всяка промяна на Путин, даже при по-оптимистичните сюжети за промяна на режима, евентуално ще бъде дело на съветските служби за сигурност и/или военни и може да докара до режим не по-добър и евентуално даже по-лош от Путин. Сталин бе жесток и безспорен държател като всеки различен като него, само че гибелта му през 1953 година не постави завършек на първата Студена война.
Кенан категорично разграничава руския режим, от " обособени нападателни водачи като Наполеон и Хитлер ". Той вижда някои преимущества и дефекти в оправянето с всеки вид врагове, само че написа, че обособените нападателни водачи са по-трудни за противопоставяне от руския режим, доколкото такива водачи са склонни да бъдат " по-малко чувствителни към противоположната мощ " и е по-малко евентуално да правят отстъпка в дипломация, когато такава мощ " се усеща прекомерно мощна " и по-малко " рационална в логиката и реториката на властта ". Доколкото този разбор е годен и използван за нападателен Путин, той понижава основата за оптимизъм по отношение на това какво ще направи използването на противоположна мощ в Украйна или за политиката на Путин там, или за неговото ръководство като цяло.
Друга разлика от първата Студена война, която вещае неподходящи вероятности за продобиване, се отнася до една мощ, която най-малко до тази година бе споменавана по-често като основен зложелател в новата Студена война: Китай. По време на по-голямата част от Студената война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, Китай бе бедния комунистически комшия, чиито лични връзки със Съюз на съветските социалистически републики станаха задоволително неприятни, с цел да породи гранична война сред двете. Сега Китай е икономическа и от ден на ден военна суперсила, която обезпечава стратегическа дълбочина на Русия на Путин.
Кенън разпознава друга сериозна съставна част за Съединените щати и Запада да надделеят в неговата Студена война, а точно какъв брой добре Съединените щати се оправят със личните си вътрешни работи. Това бе въпрос, написа Кенан, за " степента, до която Съединените щати могат да основат измежду народите по света като цяло усещането за страна, която знае какво желае, която се оправя сполучливо с проблемите на вътрешния си живот и с отговорностите на международна мощ и която има духовна жизнеспособност, способна да се задържи измежду главните идеологически течения на времето. Всякакви " изяви на колебливост, разцепление и вътрешна дезинтеграция в тази страна " биха били подтик за комунистическия съперник.
Кенан написа в ера на извънредно дейно двупартийно съдействие във външната политика на Съединени американски щати, което е в основата на успеха във Втората международна война и основаването на Организация на обединените нации и продължава в първите години на първичната Студена война. Изтъкнатият глас на външната политика в Републиканската партия, сенатор Артър Ванденберг, работи в тясно съдействие с администрацията на Труман, с цел да направи допустима помощ за противопоставяне на комунистическите протести в Гърция и Турция, основаване на проекта Маршал и основаване на Организацията на Северноатлантическия контракт - НАТО. Тогава Кенън имаше основателни аргументи да бъде оптимист по отношение на способността на Съединените щати да покажат качествата, които той смяташе за основни за спечелването на световното съревнование със Съюз на съветските социалистически републики.
Контрастът с през днешния ден надали би могъл да бъде по-голям. Партийността в Съединените щати надви над главните аспекти на външната политика толкоз, колкото и доста други неща. Самата американска народна власт е застрашена. Съединените щати минаха през четири години на президентско угодничество към Путин, в което не бе отвън рамките на настоящия в Белия дом да задържи военната помощ за Украйна в опит да рови за нечистотия против вътрешен политически конкурент.
Нова Студена война с Русия може да не приключи толкоз добре, колкото предходната, а може и въобще да не завърши.
Такова разширение изключително характеризира заявената цел на Съединени американски щати освен да прекратят експанзията в Украйна, само че и по-общо да " отслабят " Русия. Това ревю на задачите евентуално отразява съзнателно външнополитическо решение и не е просто гаф като неподписания коментар на президента Джо Байдън, че не може да бъде разрешено на Путин да остане на власт. Декларирането за цел отслабването на Русия има два огромни казуса. Това играе по разпоредбите на пропагандата на Путин, че това, което прави Западът, не е просто отговор на войната в Украйна, а по-скоро отразява по-широка опасност за Русия. Декларацията също по този начин затруднява постигането на съглашение за преустановяване на актуалната война, като разбираемо понижава увереността на Русия, че ще получи смислена отмора от западните наказания, без значение какво прави в Украйна.
Съединените щати и Русия на процедура с в нова Студена война. Да се уточни това не значи да се разпределя виновността по някакъв характерен метод сред Изтока и Запада. Основната отговорност за неприятния поврат в интернационалните връзки през 2022 година е на Путин, тъкмо както е подходящо да се упрекват дейностите в края на 40-те години на Йосиф Сталин и Съюз на съветските социалистически републики, в това число покоряването на Източна Европа и блокадата на Берлин, за започването на оригинала Студената война. Но в сегашния случай Съединените щати имаха друга опция, която бе да дефинират, с деликатно лимитирани термини, загрижеността си като бруталната война в Украйна и задачата си като преустановяване на това, което Русия прави там.
В близко бъдеще прекратяването на войната в Украйна би трябвало да бъде приоритет. Дори без обширна изразителност тази задача ще бъде сложна. Ще бъде мъчно да се откри формула, която да дава отговор на минималните условия на всяка участваща страна. Неуспехът да се откри такава формула, като се изключи че удължава страданията на украинския народ, ще затвърди още повече новата Студена война с Русия като преобладаваща характерност на интернационалните връзки за години напред. Това би било правилно, в случай че или настоящето равнище на бойни дейности в Украйна продължи, или войната се трансформира в замразен спор.
Човек може да се чуди какъв брой доста мисли в формалните кръгове са ориентирани към това накъде ще се продължи една нова Студена война и по какъв начин ще приключи тя. Някои може да се задоволят да водят подобен спор за неопределен срок, тъкмо както изглеждаше, че е имало такива хора в първичната Студена война. Това бе едно разграничаване, което може да се направи сред Роналд Рейгън, който си представяше края на първата Студена война и се опита да форсира този край и някои от администрацията му, които изглеждаха удовлетворени, че са в Студена война вечно.
Нова Студена война с Русия би била в несъгласие с ползите на Съединени американски щати и с интернационалната сигурност като цяло. Това би имало неподходящи последствия във връзка с военните бюджети, непрекъснатият риск от ескалация на рецесии в горещи войни и възпрепятстването на дейностите по световни проблеми от общ интерес, наред с други неща.
Полезно е да си напомним мислите на гуруто на сдържането при започване на истинската Студена война, Джордж Кенън. Кенън проповядва самообладание при воденето на Студената война, само че несъмнено вижда край. В своята " Статия Х " от 1947 година той загатва времеви интервал от 10 до петнадесет години. Оказа се, че са повече от 40, само че краят бе доказателство на разбора на Кенан, че руският комунизъм съдържа семената на личното си заличаване и в последна сметка ще рухне от вътрешна уязвимост.
Оптимистичният взор върху актуалните проблеми е, че днешна Русия, от време на време омаловажавана като бензиностанция с нуклеарни оръжия, също има съществени вътрешни недостатъци, някои от които са паралелни със слабостите на Съюз на съветските социалистически републики. Но истинската Студена война имаше друг край, който не може и няма да бъде още един с нова Студена война. Оригиналната версия приключи с колапс на привлекателността и въздействието на марксистко-ленинската идеология, зашеметяващо бързото раздробяване на комунистическото ръководство в Източна Европа и най-после с разпадането на самия Съюз на съветските социалистически републики, с тази последна глава, написана от президента Борис Елцин на Руската федерация.
Сега основният проблем е тогавашното протеже на Елцин и сегашен президент на Руската федерация Владимир Путин. Всяка промяна на Путин, даже при по-оптимистичните сюжети за промяна на режима, евентуално ще бъде дело на съветските служби за сигурност и/или военни и може да докара до режим не по-добър и евентуално даже по-лош от Путин. Сталин бе жесток и безспорен държател като всеки различен като него, само че гибелта му през 1953 година не постави завършек на първата Студена война.
Кенан категорично разграничава руския режим, от " обособени нападателни водачи като Наполеон и Хитлер ". Той вижда някои преимущества и дефекти в оправянето с всеки вид врагове, само че написа, че обособените нападателни водачи са по-трудни за противопоставяне от руския режим, доколкото такива водачи са склонни да бъдат " по-малко чувствителни към противоположната мощ " и е по-малко евентуално да правят отстъпка в дипломация, когато такава мощ " се усеща прекомерно мощна " и по-малко " рационална в логиката и реториката на властта ". Доколкото този разбор е годен и използван за нападателен Путин, той понижава основата за оптимизъм по отношение на това какво ще направи използването на противоположна мощ в Украйна или за политиката на Путин там, или за неговото ръководство като цяло.
Друга разлика от първата Студена война, която вещае неподходящи вероятности за продобиване, се отнася до една мощ, която най-малко до тази година бе споменавана по-често като основен зложелател в новата Студена война: Китай. По време на по-голямата част от Студената война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, Китай бе бедния комунистически комшия, чиито лични връзки със Съюз на съветските социалистически републики станаха задоволително неприятни, с цел да породи гранична война сред двете. Сега Китай е икономическа и от ден на ден военна суперсила, която обезпечава стратегическа дълбочина на Русия на Путин.
Кенън разпознава друга сериозна съставна част за Съединените щати и Запада да надделеят в неговата Студена война, а точно какъв брой добре Съединените щати се оправят със личните си вътрешни работи. Това бе въпрос, написа Кенан, за " степента, до която Съединените щати могат да основат измежду народите по света като цяло усещането за страна, която знае какво желае, която се оправя сполучливо с проблемите на вътрешния си живот и с отговорностите на международна мощ и която има духовна жизнеспособност, способна да се задържи измежду главните идеологически течения на времето. Всякакви " изяви на колебливост, разцепление и вътрешна дезинтеграция в тази страна " биха били подтик за комунистическия съперник.
Кенан написа в ера на извънредно дейно двупартийно съдействие във външната политика на Съединени американски щати, което е в основата на успеха във Втората международна война и основаването на Организация на обединените нации и продължава в първите години на първичната Студена война. Изтъкнатият глас на външната политика в Републиканската партия, сенатор Артър Ванденберг, работи в тясно съдействие с администрацията на Труман, с цел да направи допустима помощ за противопоставяне на комунистическите протести в Гърция и Турция, основаване на проекта Маршал и основаване на Организацията на Северноатлантическия контракт - НАТО. Тогава Кенън имаше основателни аргументи да бъде оптимист по отношение на способността на Съединените щати да покажат качествата, които той смяташе за основни за спечелването на световното съревнование със Съюз на съветските социалистически републики.
Контрастът с през днешния ден надали би могъл да бъде по-голям. Партийността в Съединените щати надви над главните аспекти на външната политика толкоз, колкото и доста други неща. Самата американска народна власт е застрашена. Съединените щати минаха през четири години на президентско угодничество към Путин, в което не бе отвън рамките на настоящия в Белия дом да задържи военната помощ за Украйна в опит да рови за нечистотия против вътрешен политически конкурент.
Нова Студена война с Русия може да не приключи толкоз добре, колкото предходната, а може и въобще да не завърши.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ