Фабрика за ИИ или център за данни: каква е разликата?
Отговарите дава Стивън Карлини, основен покровител за изкуствения разсъдък и центровете за данни и вицепрезидент в Schneider Electric
Онова, което през днешния ден назоваваме „ център за данни “, се разви доста за малко време. Първо се появиха компютърните зали, по-късно по този начин наречените „ ферми от сървъри “, които по-късно се разклониха в разнообразни форми като колокационни центрове, телекомуникационни или carrier hotel центрове за данни. В средата и края на първото десетилетие на 21 в. се постановиха облачните калкулации, а най-големите центрове за данни през днешния ден се назовават „ хайпърскейл “ (hyperscale). Всички тези термини разказват разнообразни форми на център за данни, който IBM дефинира като „ физическо помещение, постройка или оборудване, където се обитава ИТ инфраструктура за основаване, осъществяване и даване на приложения и услуги. То също по този начин съхранява и ръководи данните, свързани с тези приложения и услуги. “
Но както постоянно се случва в нашата бързо разрастваща се промишленост, се появява нов термин, който набира известност. С 65% от всички нови центрове за данни, изграждани за обслужване на приложения с изкуствен интелект (ИИ), най-новото название за актуалните центрове за данни е „ заводи за ИИ “ – термин, който се чува все по-често.
Какво е фабрика за ИИ? Най-просто казано, това е фабрика, която създава цифрови резултати и заключения от център за данни. По създание това е център за данни, отдаден на целия витален цикъл на приложенията с ИИ – от образованието, през настройката, до извеждането на резултати.
Нов взор към центровете за данни
Според NVIDIA „ фабриките за ИИ се употребяват не просто да съхраняват и обработват данни — те основават просветеност в мащаб, като трансформират сурови данни в решения в действително време. “ Тази позиция предлага нов метод за разбиране на центровете за данни — освен като инфраструктура, а като източник на стойност посредством резултатите, които генерират.
Фабриката за ИИ обгръща целия витален цикъл на изкуствения интелект — като се стартира с образованието на модел, премине се през неговото тънко конфигуриране и се приключи с използването му в действителни обстановки. Макар че до момента вниманието беше ориентирано главно към образованието, истинската стойност на ИИ се демонстрира, когато моделът се ползва на процедура. Именно тогава той стартира да работи по-автономно - употребява насъбраните познания, с цел да прави прогнози, взема решение комплицирани задания и извършва съответни дейности. Следващата вълна в развиването на ИИ са оптимизирани работни натоварвания, които се извършват неведнъж върху нови данни. Именно в тази фаза фирмите чакат да възвърнат забележителните си вложения в изкуствен интелект.
Изкуственият разсъдък се развива от т.нар. „ еднократен ИИ “, основан на огромни езикови модели, към доста по-усъвършенствани системи, които изискват доста повече изчислителна мощност. Например при мащабиране след образование, когато моделите се донастройват за съответни действителни приложения, потребностите от изчислителни запаси могат да бъдат до 30 пъти по-големи в съпоставяне с обичайните модели, употребявани за използване на знанията. Още по-взискателен е процесът на т.нар. „ дълго мислене “, който разрешава напреднали приложения като агентен ИИ или физически ИИ. Този метод използва итеративно размишление, с цел да взема решение комплицирани задания, и може да изисква до 100 пъти повече изчислителна мощ от общоприетите модели.
С оглед на появяването на тези нови модели е изцяло разумно множеството компании да се стремят техните заводи за ИИ да бъдат допустимо най-производителни и устойчиви във времето, с цел да отговорят на експоненциалния напредък на изкуствения разсъдък. Къде ще се намират фабриките за ИИ? В началото те ще бъдат част от центровете за данни на огромните интернет компании и новите облачни снабдители. С времето ще стартират да се появяват все по-често в колокационни уреди, а в бъдеще — и в локалната инфраструктура на предприятията.
Решение за зареждане и изстудяване за всяка еволюция на ИИ
И по този начин, какво съставлява една фабрика за ИИ? Това е център за данни, който поддържа целия витален цикъл на изкуствения интелект и ще продължи да създава ценни резултати и решения за дълго време напред. Следващото предизвикателство, което би трябвало да вземем поради, е фактът, че традиционните центрове за данни срещат съществени усложнения при поддръжката на заводи за ИИ. Те постоянно не са проектирани да се оправят с високите условия за изчислителна мощ, сила и изстудяване, които актуалните модели изкуствен интелект изискват.
Много от съществуващите центрове за данни не са проектирани да поддържат високите равнища на електрозахранване и изстудяване, които изискват фабриките за ИИ. Сървърите, усъвършенствани за изкуствен интелект, могат да достигнат до 132 kW консумация на електрическа енергия на един ИТ шкаф (например NVIDIA GB200 NVL72 AI), а през идната година тази стойност може да нарасне до 240 kW на долап. Вече се създават и решения за ИТ шкафове с мощ до 1 мегават (1MW) — нещо немислимо за обичайните центрове за данни.
Използването на референтни дизайни, които съдържат детайлности за употребяваните материали, електрически схеми, специфични архитектурни разположения и механически спецификации, ще даде по-добро схващане за това какво е належащо, с цел да се обезпечи дейно зареждане и изстудяване на фабриките за ИИ.
Schneider Electric работи взаимно с NVIDIA и предоставя референтни дизайни за всяко ново потомство GPU, в това число за модела NVIDIA GB200/300 NVL72, който достига 132 kW на ИТ долап.
С развиването на фабриките за ИИ към действително използване и внедряване на изкуствен интелект Schneider Electric ще поддържа тази еволюция с иновативни решения за зареждане и изстудяване.
