Отглеждане на череша – Черешата (Prunus avium) е член на

Отглеждане на череша – Черешата ( Prunus avium ) е член на фамилията Розови. Това дърво доближава междинна височина от 10 метра, само че се срещат и по-високи екземпляри (до 30 метра). При естествени условия това дърво може да се откри в Западна Азия, Европа и Северна Америка. Черешата е много известна измежду овощарите.

Черешата е позната от повече от 8 хиляди години преди Христа. Името на това растение идва от топонима на град Керасунт, ситуиран сред Фарнакия и Трапезунд. Този град е бил прочут с обстоятелството, че в покрайнините му имало насаждения с необикновено вкусни череши. От Керасунт идва латинското название на черешата cerasum , на британски е cherry , на неаполитански cerasa , на френска cerise , на испанска cereza .

Характеристики на черешата

Черешата е много огромно дърво. Младата череша е бързо растящо растение. Често кореновата му система е ситуирана хоризонтално, само че под въздействието на избрани фактори дървото може да развие доста мощни отвесни корени. През първите две години от живота на черешата израства основен корен. След известно време стартира да се разклонява.

Дървото цъфти от края на Март доникъде на Май, според от надморската височина. Листата се отварят малко по-късно. Плодът е ягодоплодна овална костилка, има меснат апетитен околоплодник с червен, съвсем черен, жълтеникав или пурпурен цвят. Диаметърът на плодовете е към 20 мм. Продължителността на живота на черешата е към век. Плодовете стартират да се появяват на четвъртата или петата година.

Засаждане на череши навън – вярно развъждане на череша

Кога е най-хубавото време за засаждане на черешата

Ако климатът в района е топъл, тогава засаждането на череши на открито се прави през есента. Това се прави няколко седмици преди замръзването на почвата. В по-хладните региони тази процедура се прави напролет преди набъбването на пъпките.

За засаждане на младите фиданки е целесъобразно да изберете югоизточен, южен или югозападен скат или други места, които би трябвало да са слънчеви и топли, както и да са предпазени от източни и северни ветрове. Подземните води на обекта не би трябвало да се намират прекомерно високо, защото отвесно разположените корени могат да бъдат дълги до 200 см.

Плодородната глинеста или песъчливо-глинеста почва е най-подходяща за засаждане на череши. Това дърво се нуждае от кръстосано опрашване, тъй че опрашителите би трябвало да порастват покрай него. Ето за какво е хубаво да има череши наоколо от 2 или 3 разнообразни сорта. Хубаво е цъфтежът на другите сортове череши да съответствува.

Засаждане на череши през есента

Ако засаждането на череши е планувано за есента, тогава подготовката на мястото би трябвало да се извърши авансово. 15-20 дни преди деня на засаждането е належащо да изкопаете мястото, като добавите 180 грама суперфосфат и 10 кг компост на 1 квадратен метър от почвата. Можете да ги замените с сложен тор за череши и вишни (200 грама на 1 кв.м.).

Как да засадим и отгледаме малини – потребни препоръки

Киселата почва се нуждае от варуване, за това би трябвало да добавите вар към почвата. Дозировката е от 0,6 до 0,8 кг на 1 квадратен метър при тежка глинеста почва и от 0,4 до 0,5 кг при пясъчна глинеста почва. Варуването на почвата би трябвало да се извърши 7 дни преди торенето. Факт е, че вар и торове не се ползват върху почвата по едно и също време.

Дупката за засаждане би трябвало да се приготви 15 дни преди самото засаждане. В диаметър би трябвало да доближи 100 сантиметра, а в дълбочина – от 60 до 80 сантиметра. При подготовката на ямата горният хранителен пласт на почвата би трябвало да се отдели настрана от долния. Хранителният пласт на почвата би трябвало да се комбинира с 200 грама суперфосфат, 500 грама дървесна пепел, компост и 60 грама калиев сулфат.

По време на засаждането на череши, вар и азот-съдържащи торове не би трябвало да се ползват върху почвата. В противоположен случай може да се появят изгаряния на кореновата система на растението. Част от горния почвен пласт, разбъркан с добре угнил оборски тор, би трябвало да се изсипе в дупката, като леко се уплътнява и по-късно се покрива със пласт неплодородна почва. След това се прави поливане на почвата в ямата. Почвата ще се утаи в границите на 15 дни, след което можете да започнете да засаждате.

Пролетно засаждане

Есенното и пролетното засаждане на череши в открита почва на практика няма разлики. Ямата за засаждане би трябвало да се приготви през есента. Изкопава се през октомври или ноември и се прибавя хумус или компост. В тази форма тя ще би трябвало да престои до пролетта, вследствие на което почвата в нея ще може да се утаи добре. След като снегът се стопи и почвата леко изсъхне, е належащо да започнете да прилагате азотсъдържащи и минерални торове в ямата. 7 дни по-късно ще можете да започнете да засаждате череши. В самия край ще е належащо да покриете повърхността на стволовия кръг със пласт мулч (хумус или торф).

Пролетна грижа за черешата

Грижата за черешите, отглеждани в градината, е относително елементарна. Фиданката, засадена напролет преди набъбването на пъпките, се нуждае от формираща резитба на короната. За да извършите това, би трябвало да изберете няколко скелетни клона.

При по-старите растения формиращата и санитарна резитба се прави напролет и би трябвало да е в точния момент, преди да стартира сокоотделянето. След като температурата на въздуха се увеличи до 18 градуса на открито, е належащо да се извърши превантивна обработка на черешите, вследствие на което всички вредители и патогени, които зимуват към ствола и в кората на дървото, ще бъдат унищожени.

Ако всички нужни торове са били импортирани при засаждане в почвата и в ямата, тогава подхранването би трябвало да стартира единствено от четвъртата година от растежа на дървото. Но това не се отнася за азотните торове, които се ползват в почвата още на идната година след засаждането, като се продължава годишно. Необходимо е да се ползват азот-съдържащи торове напролет, след определяне на топло време.

Грижа за черешата през лятото

През лятото почвата в региона, където пораства тази просвета, би трябвало да се разкопае на дълбочина от 8 до 10 сантиметра. За задачата се употребява ръчен култиватор или градинска мотика. Разрохкването на почвата се прави на идващия ден, откакто вали или растението се полива. През сезона би трябвало да поливате черешата 3-5 пъти, до момента в който крайното число зависи от количеството дъжд. Веднага откакто се виждат нездравословни инсекти или признаци на болестта върху растението, то би трябвало да бъде обработено.

През лятото се прави и формираща резитба – филизи, които порастват погрешно, се прищипват, с цел да се отслаби растежа им. И също по този начин изрежете тези клони и стъбла, които способстват за удебеляването на короната. Ако плододаването е несметно, тогава клоните може да не устоят тежестта на плодовете и да се счупят. Така че е належащо навреме да поставите подпори на верните места.

В средата на летния интервал тази просвета би трябвало да се подхранва с фосфорни и калиеви торове с прибавяне на микроелементи. През август се подхранва с органични торове (разтвор на птичи тор). За да пораства и се развива обикновено черешата, е доста значимо нейният околостъблен кръг и междуредията да са постоянно чисти.

Грижа за черешата през есента

По време на пожълтяването и рухването на листата, като предписание, през септември или октомври, е належащо мястото да се изкопае на дълбочина от 10 сантиметра, като се прибавя тор към почвата за финален път през сезона. Преди да стартира всеобщото рухване на листата, е належащо да се извърши зареждащо с вода зимно поливане на черешите. Това е изключително значимо, в случай че плододаването през лятото е било несметно, а есента е била суха.

Листата, които са облетяли в близост, би трябвало да бъдат събрани и унищожени. След това за предварителна защита третирайте дървото, с цел да унищожите всички патогенни микроорганизми и вредители, които избират да зимуват в кората на растението, както и в горния пласт на кръга към ствола. В последните дни на октомври е належащо да се вароса основата на скелетните клони и стъблото.

След настъпването на слана би трябвало да започнете да подготвяте дървото за зимуване.

Третиране на черешите

Превантивната обработка против вредители и патогенни микроорганизми се прави два пъти на сезон: напролет , преди започване на сокоотделянето и през есента , когато стартира всеобщото рухване на листата. Какво се употребява за отнасяне?

Третирайте растението с карбамидов разтвор (700 грама на 1 кофа вода), вследствие на което всички патогенни микроорганизми и вредители, които са зимували в кората или в горния пласт на почвата, ще умрат. Този разтвор обаче може да се употребява за обработка единствено до отваряне на пъпките, в противоположен случай върху тях могат да се появят изгаряния.

Против вредители черешата би трябвало да се напръска с Ним Азал, Хелиосуфр-С или Натуралис. За да стане черешата по-устойчива на неподходящи условия, би трябвало да се напръска с МикоХелп или Еко Проп. Това лекуване се организира по едно и също време с профилактиката.

Поливане на черешите

По предписание са нужни 3 поливания през сезона на черешите:

• напролет , преди растението да стартира да цъфти, до момента в който за всяка година от живота му се одобряват 15–20 литра вода;
• в средата на летния интервал , изключително в случай че има суша или дъждовете са доста редки;
• през есента зимното поливане се прави дружно с наторяването.

Преди да започнете да поливате, околостебленият кръг би трябвало да се разрохка. Когато растението се полива и подхранва, повърхността на почвата би трябвало да бъде покрита със пласт мулч. През есента, когато правите напояване, пробвайте се да накиснете почвата на дълбочина от 0,7 до 0,8 м. Ако всичко е направено вярно, почвата ще замръзне доста по-бавно през зимата и устойчивостта на заледяване на дървото ще се усили видимо.

Подхранване (наторяване) на черешите – вярно развъждане на череша

Какви торове би трябвало да се употребяват, тъй че дървото да пораства бързо и да дава богати реколти? Ако дървото е на повече от четири години, тогава през първите дни на май е належащо да се разрохка почвата на околостебления кръг. Там по-късно се ползват минерални торове: от 15 до 25 грама калиев сулфат, от 15 до 20 грама карбамид и от 15 до 20 грама суперфосфат (на база 1 квадратен метър площ).

В последните дни на юли, когато всички плодове са обрани, растението, което е почнало да дава плодове, ще се нуждае от листно поддържане. За задачата се употребяват фосфорни торове, а нужните микроелементи също се прибавят към хранителната примес. Обилно плододавалите череши би трябвало да се хранят с органична материя през август. За задачата може да употребявате разтвор от пилешки тор (1:20).

При торенето на череши би трябвало да се помни, че всяко растение има самостоятелна потребност от хранителни субстанции. Ето за какво при избора на подобаващи торове, както и времето за поддържане, е належащо да се вземат поради метеорологичните условия, почвените условия, а също и да се обърне внимание на външния тип на самото дърво.

Подрязване на черешата

Грижата за черешите въобще не е сложна. Но това не се отнася за резитбата на растенията, която би трябвало да се прави вярно, постоянно и с схващане на същността на тази процедура. Подрязването се прави всяка година, като се стартира от първата година от живота на растението. Ако отрежете черешата в точния момент и вярно, тогава вследствие на това качеството на плодовете се покачва, както и тяхното количество.

Подобрява се устойчивостта на заболявания и се усилва продължителността на живота на дървото. Подрязването се предлага да се прави напролет, преди да стартира сокоотделянето, само че в това време не би трябвало да има слани през нощта, а денем би трябвало да е топло. Сред градинарите има мнение, че можете да режете череши единствено напролет, само че това надалеч не е по този начин. Необходимо е да се подрязва тази просвета всяка година, тъй че в случай че по някаква причина резитбата не е осъществена напролет, тази процедура се трансферира към лятото или есента.

Какво са колонни овощни дръвчета и по какъв начин да ги отглеждаме

Как да подрежем черешата

Подрязването на фиданките се прави, откакто височината им е 0,5–0,7 м. Скъсете страничния най-долен клон на черешата до 0,5–0,6 м, до момента в който останалата част би трябвало да се отреже до равнището на среза. Над скелетните клони лидерът не би трябвало да се издига повече от 15 сантиметра. Тези клони, които са сложени под изострен ъгъл по отношение на ствола, би трябвало да бъдат отрязани. В случай, че има доста малко странични клони (1 или 2), тогава те би трябвало да бъдат съкратени на 4 или 5 пъпки от основата, лидерът се отрязва на 6 пъпки по-високо.

Плододаването на тази просвета се следи върху букетни клони и едногодишни издънки. Трябва да се помни, че такова растение има натоварен напредък на издънки, които след резитба порастват безусловно мигновено, само че не е в положение да се разклони. В тази връзка образуването на короната се прави от скелетни клони на равнища. Този развой е дълъг, защото за 1 сезон в множеството случаи не е допустимо да се сложи даже 1 равнище.

Започвайки от петата или шестата година от живота на черешата, по време на резитбата би трябвало да се опитате да поддържате височината на дървото на равнище 300–350 см. Дължината на скелетните клони не би трябвало да надвишава 400 см. Трябва да отрежете единствено тези клони, които са засегнати, порастват погрешно или способстват за удебеляване на короните. Подрязването срещу стареене се прави в последните дни на февруари или началото на март.

Ако има потребност от рязане на черешите през лятото, тогава тази процедура е разграничена на 2 стадия. Първият стадий настава по времето, когато растението приключва цъфтежа, до момента в който плодовете му би трябвало да са във фаза на образуване. Вторият стадий се прави след обиране на всички плодове. Скъсяването на младите издънки оказва помощ да се подтиква образуването на нови хоризонтални клони.

Отглеждане на череша – заболявания по черешата със фотоси и описания

Повечето от заболяванията по черешите и вишните са постоянно срещани. Черешите са най-податливи на гъбични болести като: ранно кафяво изгниване, кокомикоза и кластероспориоза.

Кластероспориоза (гъбна сачмянка или перфорирани листа)

Перфорираните петна, наричани още кластероспориоза, повреждат стъблата, клоните, листата, цветовете и пъпките на растението. По повърхността на листата се появяват петна с тъмнокафяв цвят с граница с по-тъмен колорит. На мястото на петната по листата стартират да се появяват дупки.

Заразените елементи на растението би трябвало да се отстранят, като местата на отрязване се почистват и дезинфекцират с разтвор на меден сулфат (1%). Преди пъпките да се отворят, мястото би трябвало да се третира с разтвор на меден сулфат (1%). След цъфтежа на черешите се прави второ напръскване с бордолезов разтвор (1%). Следващото отнасяне се прави след 15–20 дни.

Ранно кафяво изгниване

Ранното кафяво изгниване може да болести всевъзможни костилкови култури, да вземем за пример череши, вишни, сливи, кайсии, праскови. При засегнатото растение се следи гниене на плодовете, изсъхване на цветовете и клоните. Веднага откакто засегнатото дърво избледнее, се напръсква с бордолезов разтвор (1%). Вторият път за такова отнасяне се прави 15 дни след прибиране на плодовете.

По време на обработката би трябвало да се отстранен всички инфектирани плодове, както и да се отстранят засегнатите издънки и да се изгребат листата, които са опадали, и всичко да се унищожи.

Кокомикоза (бяла ръжда) при черешите – развъждане на череша

Често кокомикозата визира листата, в по-редки случаи поврежда стъблата, плодовете и дръжките. При влажно време това заболяване се развива най-бързо. През юни по повърхността на листата се появяват дребни кафяво-червени петна, които с течение на времето стават по-големи, до момента в който се слеят един с различен. В този случай е наранена съвсем цялата листна маса, заради което листата окапват прибързано.

Ако дървото е наранено доста мощно, тогава се следи второстепенен напредък на леторастите. Това заболяване води до по-дълго узряване на плодовете, растението отслабва, неговата резистентност на заледяване понижава, в някои случаи овощарят може изцяло да загуби реколтата. Преди да се отворят пъпките, болните череши би трябвало да се третират с препарат, съдържащ мед.

По време на образуването на пъпки растението се напръсква с разтвор на Хорус (2-3 грама на 1 кофа вода). Вторият път растението се напръсква с Хорус незабавно откакто избледнее. След 15-20 дни инфектираните клони би трябвало да бъдат отрязани и унищожени.