Отдавна сме слушали легендата за татарите и често именно българите

Отдавна сме слушали легендата за татарите и постоянно точно българите се разказват от някои наши съседки за татари. Тази прелестна легенда продължава да се носи като засегнатост и постоянно да се употребява по най-различни тематики, само че в такива моменти е доста прелестно да бъдем татарското племе, което апропо изпреварва Ренесанса и Леонардо с неговата загадка вечеря.

Препоръчваме на всички читатели да отделят време, с цел да посетят Боянската черква, където същата сцена от Библията е рисувана към 200 години по-рано от този интервал, който италианците си преписват.

Нека обаче се фокусираме върху татарското родословие и толкоз мечтаното търсене на истината. Ще се опитаме да дадем и отговор на този въпрос, въпреки и това да е изгубена идея, просто е комфортно на всеки един човек, който не познава историята, да стартира да хвърля камъни и да изяснява какъв е произходът на българина.

Свикнали сме и дори го одобряваме като приятна задявка, тъй като сигурно е мъчно на мнозина да откриват, че историята им няма и век от съществуването си. С това приятелско намигане, дано обърнем внимание на някои съществени исторически обстоятелства, които биха дали малко светлина по тематиката.

Башкири съгласно съветските източници

Днешните историци неведнъж повтарят, че българите не са основали своята страна през 681 година, а следите им могат да се открият доста по-рано в редица други точки на Европа и Евразия. Според някои източници, с цел да приказваме за уникалност и да имаме искания, би трябвало да се върнем доста обратно в историята, а точно към Идел – считана за първата и най-стара страна в света – забележете, не приказваме за Европа.

Ако сме татарското племе, което пристигнало на балканите, с цел да направи своя страна, за какво тогава можем да открием исторически данни от съветски, китайски, римски, старогръцки, византийски, арменски и арабски източници? След освобождението ще открием, че получаваме освен нова история, пренаписана комфортно от съветската школа, само че и постоянно откриваме имитации и обстоятелства, които нямат особена меродавност за възникването на България.

Не са малко родните историци, които показват устойчиво изкривяване на обстоятелства, с цел да може неуместната история просто да се не помни. Един доста противен документ за международните историци е „ Историята на Джагфар “. Не очаквайте, че неговите мемоари и данни могат да бъдат считани за формален исторически факт, просто няма по какъв начин да се случи, а и в случай че чакаме истината да се появи на бял свят, то в идващите няколко века най-вероятно постоянно ще удряме на камък.

Все отново не би трябвало да забравяме, че точно съветското мнение по тематиката не може да бъде пренебрегнато, изключително откакто приказваме за страна, която има повече болки за историята и по-малко за съвременна канализация – въпреки всичко 30 милиона руснаци към момента употребяват външна тоалетна, само че това е друга тематика.

Дори и през днешния ден се пазят доста забавни документи и архиви в историята на Република Татарстан, която обаче избира да мълчи и да не се включва в научните разногласия, тъй като към момента продължава да се фалшифицира и премисля по този начин, че да бъде комфортна, спазвайки всички направления на мракобесие и машинация на тогавашния тоталитарен режим.

Ако информацията, колкото и да е останала, бъде непокътната и прегледана, може да забравите за 681 година и да потърсите истината в една напълно друга посока. Все отново никой не задава въпроси за оживелите българи в Волжска България, както и не чете някои забавни хроники, непокътнати точно там.

„ След монголо-татарското настъпление на чингизидите обществено-религиозните връзки в новоочерталите се лимити на Волжска България се трансформирали. Под натиска на волжските българи при хаканите Берке (1256-1266 г.) и Узбекр (1312-1342 г.), Къйпчак – Българ (казахските степи)) станали ислямска страна. По съвета на Биркаите, Лаиш се отказал да си възвърне изгубените унджайски (северозападни територии на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и Финландия) земи, само че в подмяна получил разрешението от Менгу-Тимер да възвърне вземането от Балъйн (Североизточна Русия) на „ джирския налог “ (наем от Ростовските територии).

След гибелта на Менгу-Тимер (1266-1282 г.) доста балъйнски губернатори са спрели да заплащат този налог. Но още с идването на власт на хакан Тохта (1291-1312 г.), по негова заповед кук-урдайските българи помогнали на казанските българи през 1293 година да вземат от Балъйн със мощ неизплатените на Менгу-Българ (Волжска България) пари. По съветските източници тази война е наречена „ Дюденева рат “, а забележителна част от взетите със мощ пари била използвана за построяването в Улуг-Българ (Велика Болгар) на превъзходни дворци, мавзолеи, бани. “

През 1391 година и 1395-1396 година върху Къйпчак-Българ се стоварили големите пълчища на средноазиатските монголи на Аксак-Тимер (Тамерлан). Неговото настъпление е посочено от българите „ татарско “. Дом Надан забелязали Аксак-Тимер, когато той, сходно на Джумран (Юмран, Чингизхан), бил още бандит. Те му финансирали неговото издигане на власт в Самарканд и го насочили към цялостното заличаване на Кипчак-Българския ханлъйк и неговото население. Войските на Аксак-Тимер изклали към 3 милиона българи, унищожили 120 града и 5 хиляди български села, с което доставили удовоствие на Наданите.

След Тамерлановите погроми Къйпчак-Българ взел да запада, а в новата пусто почнали да господстват номадите. Същевременно за престола на Ак-Йортъй (Бялата, Източна орда, Западната част на Къйпчак-Българ) в Сарай почнали кръвопролитни медуособици на българските джучиди. Техния кипеж през 1437 година хакан Улуг-Мохаммед, приемен наследник на Джелалетдин (синът на Тохтамъйш), рписъединил към Менгу-Българ своята част от Къпчак-Българ от Самара до Дон. От 1437 година това царство получило названието си Казанско-Българско царство, а противниците на Улуг-Мохаммед се отказали да го атакуват. Начело на новото царство застанали потомците на Габдулла Челбир – Ашрафидите и те въвели титула „ Цар на българите “ и „ Сеид-емир “.

Казанско-българското царство, чийто създател се счита Ашрафида Ябъйк-Мохаммед (1437-1468 г.), почнало бързо да се укрепва, заради което Биркаите престанли да финансират бищеите между тях кипчак-български хакани, а почнали по всякакъв начин да подкрепят северните и казанските българи. До гибелта на хакана на Къйпчак-Българ Ахмад, Казанско-Българското царство се смятало за васал на Къйпчак-Българ и му плащало налог. “

Интересни наименования за Българско царство на днешната територия на Русия, за което можем да бъдем сигурни, че нито в миналото ще се заприказва, нито в миналото ще открием каквито и да било следи. Историята се унищожава, с цел да няма никакви несъгласия.

Интересен факт е, че когато се самопровъзгласява „ Велико княжество Московия “, то не е прието от нито едно българско такова. Българските царе отказвали даже да кореспондират с управниците на тази нова територия. Вестоносци били казанските губернатори, които както сибирските и астраханските, подчинили се на казанско-българските царе, имали право да се титулуват за „ царе “ на своите губернии. Точно тази традиция е сложена от Волжска България (1013-1236 г.).

Опитите на Московските войски да вземат Казан, се оказва доста несполучлив. При пробива на Ширданския укрепен регион, загубите възлизат на една четвърт до една трета от бойния личен състав. Защитникът Ширдан в никакъв случай не изискал нищо от Българските страни в района. Със свои лични средства устоя 30 форта и 15 хиляди войска. Подобна инвестиция би могла да го влага, само че откакто пази  западния регион на царството, същият скоро почнал да получава финансиране за защитата му.

През 1551 година Аладжа (Иван IV Грозни), откакто събрал всички свои войски от близо  500 000 души, нападнал Казан и най-после го завладял. След рухването на Казан, Казанско-Българското  царство към този момент остава на картата като Българско царство или Самарска България с център към река Самара. Самарска България оцелява до 1735 година след нахлуване на съветски войски и воденето на война  в продължение на към 5 години.

200 хиляди самарски българи бягат в горите на Башкорт, а повече от 700 хиляди се заселват в степите на Кангил (днешен Западен Казахстан). През 1740 година последният български цар Карасакал е изтласкан оттатък река Джаик в Урал. Самарска България завършва своето битие. Според архивите, тези хиляди, които се крият в Урал и Сибир са били планувани да се покръстят от Елизавета Петровна. По този метод може да се унищожават и старите стопани на територията.

Волжските българи по това време там са мюсюлмани и отказали една свирепа опозиция на  съветската концепция за покръстване. Преследванията не престават много дълго време и не са малко жертвите, които са дадени в опит да се резервира идентичността – детайл, който руснаците употребяват във всеки един комфортен миг. Екатерина II разрешила на българските мюсюлмани да изповядват свободно исляма и да употребяват национална автономност.

По време на нейното ръководство точно български мюфтия е управлявал духовните каузи на българите от Крим до Китай. Нещо по-интересно е, че до момента в който Екатерина II ръководи, българите са доста по-свободни от съветските крепостни селяни и съвсем нямали съприкосновени с съветското население. При ръководството на Александър II още веднъж се дава старт на партията Български Божии войни.

Това още веднъж не се харесва на властта, само че нещо по-интересно е, че съветската загадка полиция носи един специфичен прякор – „ татаристи “. Известни още като „ кръвопийци “. Въпросните би трябвало да се внедряват в посочената партия. Именно затова през 1884 година същите фрагменти атакуват Българския културен център в Казан. През 1881 година Александър II е погубен от атентат и неговият наследник Александър III прочут като гневен българофоб.

Интересно е, че се счита и за късен „ славянофил “ – ранните са известни с това, че считат всички славяни за българи, до момента в който късните към този момент сменят палачинката и настояват, че единствено руснаците са годни за тази концепция. Реакцията не закъснява и скоро Българската Духовна академия в Казан е унищожена, като в нея умират и всички български ръкописи. Разбира се, по-късно царският режим пада, като новите комунисти не хранели изключително топли усеща. Волжско-Камския край стартира да получава ново име за локалното население българи – „ татари “.

Това е новото разпореждане от Троцки и компания, които считали, че откритите там хора не са почтени да бъдат независими, а още по-лошо да се считат за по-специални. Интересно е, че живущите там фински племена не престават да назовават локалното население със остарялото име – българи. По това време волжските българи са считали това название за засегнатост. Въпреки всички забавни опорки и недоволства, на 7 януари 1918 година

Сардар Ваисов прогласява в Казан Българска Народна Република. Същата живее до 20 януари 1923 година Самият създател ще бъде премахнат по-късно от сътрудниците на Троцки. През 1923 година ориста му е последвана и от Газизан Ваисов, който е изпратен в Гулаг до 1957 година Именно Лев Троцки ще заличи българската диря в Казан и ще разгласи новата територия за Татарска АССР или Република Татарстан.

Всички българи там получават своя афектиран прякор „ татари “. През 1920 година избухва по този начин нареченото Вилочното въстание срещу появяването в български земи „ Адовата Република. За 2 месеца Троцки съумява да постави край, като избива повече от 40 хиляди българи. На 25 юли същата година в Казан се не разрешава идентичността „ българин “ и за тях формалното название е „ татари “ (адски хора, безбожници или мръсници).

За да е несъмнено, че триумфът ще е цялостен, Троцки не разрешава продажбата на самун на българи и по този начин през 1921 година към 1.5 милиона българи намират гибелта си. През идващите 10 години оживелите ще бъдат изпратени в затвори и също ще бъдат избивани. Общият брой на избитите българи по това време е към 1.5 милиона души. От всички специфични промени, засягащи близо 15 милиона българско население, оцеляват едвам 7 милиона.

През 1939 година същите „ добродушни “ хора вземат решение да заличават гробове на българи, да изгарят книги, хроники и всякаква друга диря, че в миналото там е съществувала нация, носеща името България. Според разнообразни източници Велики Булгар (основан към 13 500 година прочие н.е.) е бил премазан и погубен с булдозери, с цел да може в никакъв случай да не съществува, като всички антични артефакти са прибрани и в никакъв случай няма да видят бял свят. Казан, учреден в миналото от Биш-Балта през 376 година към този момент няма и диря от българи. Един чудноват случай е, че в миналото Волтер написал на Екатерина II на 25 май 1771 година:

„ Атила е бил родом от Казан (Ашла). “

Ако Атила, роден през 394 година е от Казан, то самият град явно е съществувал. Ако попитате съветските инвалидни историци по кое време тъкмо е основан Казан, то те ще бъдат безапелационни, че формалната година е 1005 година Почти познаха, само че пропущат няколко хилядолетия, за които даже имат доказателства.

Каква е ориста им по-натам? Както можем да се досетим, Съюз на съветските социалистически републики и Сталин на чело, почнали да назовават всеки един мохамеданин – татар. Истината е, че даже не обръщали внимание дали се приказва за български мюсюлмани или за други по националност. По време на Втората Световна война към 7 милиона руски бойци попадат в плен на немската войска. Сред тях е и Ибрагим Нигматулин.

Той и още към 600 хиляди руски българи. Много от тях, хранейки топли усеща против болшевиките с топли мемоари към Троцки и Ленин, решили да поемат защитата на тилови обекти на немската войска. По това време въпросните батальони носят и името,  което постоянно са имали – български. Сделката била, че няма да се изпращат за битка против партизани, само че скоро германците не запомнили за този факт. Точно затова, когато българите били пуснати да се борят, незабавно минали на страната на французи и руски партизани.

Нито един български военнопленник в никакъв случай не е вдигнал оръжие против руски боец или различен съперник на Германия, тъкмо противоположното. През 1944 година Червената войска освобождава Крим и стартира изселването на кримски турци, като познайте с коя дума се наричали даже те. Волжските българи там също трябвало да бъдат изселени или избити.

По тази причина на една среща Лаврентий Берия, Жданов и Сталин се срещат, с цел да разясняват обстановката и да помислят по какъв начин е редно да действат. Разбира се, Лаврентий, като един от най-дълбоките поклонници на властта, също по този начин прочут педофил в Кремъл, побързал да назова волжските татари – изменници и предатели. Именно тогава Жданов декларира, че всички са служили в българските батальони.

Причината Жданов да приказва пред Лаврентий е и обстоятелството, че същият постоянно е разполагал със свое самосиндикално разузнаване, което изпреварва доста формалното. Практически на тази среща Сталин взема решение, че нямат решение и би трябвало да разискват в бъдеще какво да вършат, само че не и да разселват толкоз черните български батальони.

Ако се чудите за какво Жданов се е застъпил толкоз за черните татари, то отговорът се крие в предишното. През гражданската война точно българин избавя живота на Жданов, като през 1944 година той връща жеста и не не помни, че диша своя въздух с помощта на тях.