Театър: "О, щастливи дни" отново на българска сцена
Отдавна на сцената у нас не се беше появявала мощна режисура върху една от емблематичните пиеси на Самюъл Бекет " О, щастливи дни " (1961) - заглавието е въодушевено от стихотворение на Верлен. Пустият пейзаж с издигнатата купчина пръст и потъналата до кръста в нея Уини се е трансформирал в един от иконичните облици за театъра на парадокса наред със самотното дърво и двамата скитници, които вечно чакат Годо.
Драмата на парадокса се появява в десетилетията на постепенно съвземащата се, политически разцепена Европа след катаклизмите на Втората международна война. В същността си това е спектакъл, който драматизира екзистенциалните безпокойства на едно сбогувало се с доста илюзии за себе си човечество, озовало се в един непрогледен, абсурден и комплициран свят. Мощно събитие в Европа, в България неуместната драма пробива своя път към сцената много по-късно, едвам директно преди рухването на комунизма с именитата режисура от 1988 на Леон Даниел в Театър " Българска войска " върху " В очакване на Годо ".
Макар и закъсняла, появяването на неуместната драма декларира и новата посока която българският спектакъл желае да следва, а точно към непосредствено показване на безконечните и неразрешими загадки в самото съществуване на човешката персона, оттатък подправения оптимизъм и лозунги на прогресивната обществена химера.
Постановката от сезон 1991/1992, която за жалост в никакъв случай не съм гледал, а единствено слушал във версията й на радиотеатър, на Гриша Островски се смята за един от най-успешните театрални прочити на " О, щастливи дни " у нас. В ролята на Уини е огромната комедийна актриса Татяна Лолова, която в биографичната си книга я назовава " ролята на моя живот ".
Реклама
Тази странна роля, в която героинята е съвсем неподвижна и постепенно и непреклонно потъва в земята, без обаче да губи своята виталност и екстаз от най-дребни неща (като космите от четката за зъби или инцидентно пропълзялата наоколо мравка), е същинско тестване за една актриса. Тя е като комплицираните функции в операта, за осъществяването на които се желае освен техника, само че и темперамент, и житейски опит. В облика на Уини Бекет автентично наслагва спокойствието и меланхолията на зрялата жена с трескавата оживеност и хаплива прозорливост на клоуна.
Новата режисура в Театрална работилница " Сфумато " под режисурата на Маргарита Младенова изважда на напред във времето суровостта във визията на Бекет. Тук съвсем отсъстват комедията и сантиментът. В основната роля на Уини е забележителната трагична актриса, изиграла доста функции в работилницата, Светлана Янчева. В по-малката роля на Уили - отнесеният и непрекъснато изчезващ в дупките на грамадната купчина брачен партньор на Уини, е също огромен артист - Рашко Младенов.
Фотограф: Яна Лозева
Двамата дружно са симпатична застаряваща двойка, която с трогателно-театрална и енергична прибързаност до последно не разрешава да бъде угнетена от безразлично страховития в близост свят, който я гори с яркото си слънце и постепенно я гълтам.
Графично опростената сценография на Никола Тороманов демонстрира Бекетовата пустота в поредност от свиващи се като в блендата на обектив черни кръгове, през които минават снопове от светлина. Рамката на сцената не е четириъгълник, а кръг - наподобява на гледащо око, което постепенно се затваря. Визията е аскетична и строга, какъвто е и режисьорският прочит на Маргарита Младенова, безмилостен в детайлите и неприкриващ струпеите по вехнещата човешка плът. Новата среща в " Сфумато " с " О, щастливи дни " е наситено тъмно прекарване, на моменти затрогващо, на моменти потискащо.
Реклама
Следващите представления на " О, щастливи дни " са на 2 и 13 декември от 19:00 ч. в Театрална работилница " Сфумато "
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Драмата на парадокса се появява в десетилетията на постепенно съвземащата се, политически разцепена Европа след катаклизмите на Втората международна война. В същността си това е спектакъл, който драматизира екзистенциалните безпокойства на едно сбогувало се с доста илюзии за себе си човечество, озовало се в един непрогледен, абсурден и комплициран свят. Мощно събитие в Европа, в България неуместната драма пробива своя път към сцената много по-късно, едвам директно преди рухването на комунизма с именитата режисура от 1988 на Леон Даниел в Театър " Българска войска " върху " В очакване на Годо ".
Макар и закъсняла, появяването на неуместната драма декларира и новата посока която българският спектакъл желае да следва, а точно към непосредствено показване на безконечните и неразрешими загадки в самото съществуване на човешката персона, оттатък подправения оптимизъм и лозунги на прогресивната обществена химера.
Постановката от сезон 1991/1992, която за жалост в никакъв случай не съм гледал, а единствено слушал във версията й на радиотеатър, на Гриша Островски се смята за един от най-успешните театрални прочити на " О, щастливи дни " у нас. В ролята на Уини е огромната комедийна актриса Татяна Лолова, която в биографичната си книга я назовава " ролята на моя живот ".
Реклама
Тази странна роля, в която героинята е съвсем неподвижна и постепенно и непреклонно потъва в земята, без обаче да губи своята виталност и екстаз от най-дребни неща (като космите от четката за зъби или инцидентно пропълзялата наоколо мравка), е същинско тестване за една актриса. Тя е като комплицираните функции в операта, за осъществяването на които се желае освен техника, само че и темперамент, и житейски опит. В облика на Уини Бекет автентично наслагва спокойствието и меланхолията на зрялата жена с трескавата оживеност и хаплива прозорливост на клоуна.
Новата режисура в Театрална работилница " Сфумато " под режисурата на Маргарита Младенова изважда на напред във времето суровостта във визията на Бекет. Тук съвсем отсъстват комедията и сантиментът. В основната роля на Уини е забележителната трагична актриса, изиграла доста функции в работилницата, Светлана Янчева. В по-малката роля на Уили - отнесеният и непрекъснато изчезващ в дупките на грамадната купчина брачен партньор на Уини, е също огромен артист - Рашко Младенов.
Фотограф: Яна Лозева
Двамата дружно са симпатична застаряваща двойка, която с трогателно-театрална и енергична прибързаност до последно не разрешава да бъде угнетена от безразлично страховития в близост свят, който я гори с яркото си слънце и постепенно я гълтам.
Графично опростената сценография на Никола Тороманов демонстрира Бекетовата пустота в поредност от свиващи се като в блендата на обектив черни кръгове, през които минават снопове от светлина. Рамката на сцената не е четириъгълник, а кръг - наподобява на гледащо око, което постепенно се затваря. Визията е аскетична и строга, какъвто е и режисьорският прочит на Маргарита Младенова, безмилостен в детайлите и неприкриващ струпеите по вехнещата човешка плът. Новата среща в " Сфумато " с " О, щастливи дни " е наситено тъмно прекарване, на моменти затрогващо, на моменти потискащо.
Реклама
Следващите представления на " О, щастливи дни " са на 2 и 13 декември от 19:00 ч. в Театрална работилница " Сфумато "
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Асен Терзиев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ