Отдалечените служебни срещи създават комбинация от умствена и физическа умора(снимка:

Отдалечените служебни срещи основават композиция от умствена и физическа отмалялост
(снимка: CC0 Public Domain)

Някои работодатели са решили да наложат на чиновниците си ограничавания за потреблението на видеоконференции. От софтуерни стартъпи до огромни лечебни заведения – редица организации споделят, че се пробват да си „ върнат ” времето, което чиновниците прекарват в спокойна работа, да го „ отвоюват назад ” от виртуалните срещи. Тези организации осъзнават, че часовете, прекарани във видеоразговори всеки ден, вземат своя налог. И въпреки всичко – някои чиновници мъчно скъсват с навиците си да си приказват през видеоконферентни платформи.

Ръководителите, които постановат ограничавания за потребление на видеоконференции, споделят, че графиците за срещи на техните чиновници са се нараснали в първите седмици дни на пандемията – значително поради чувството за леснота и лекост на видеообажданията и желанието да се поддържа нормалността на работния ден. „ Умората от видеоконференциите в този момент обаче е същинска ”, споделя Аби Пейн, основен шеф на SailPoint Technologies Holdings Inc., представен от Уол Стрийт Джърнъл. Компанията е въвела възбрана за видеосрещи от 10:00 до 12:00 часа всеки вторник и четвъртък.

Коментарите на чиновниците за това, че сядат на компютрите си в 7 часа сутринта и не стават в продължение на 12 часа, са довели до вземането на решение за ограничение на видеоразговорите, споделя госпожа Пейн. „ Това в действителност е метод за организацията като цяло да се оправи както с умората от взирането в компютъра, по този начин и с действителността, а точно – че половината от нас имат дребни деца ”, прибавя тя.
още по тематиката
Фирмата, която има 1000 души чиновници, е въвела ограничаването за срещи още през август. Тогава управлението осъзнало, че доста чиновници „ жонглират ” с работата, като в същото време отглеждат децата си, които през есента ще би трябвало да посещават учебно заведение отдалечено.

В началото на пандемията у мнозина се зароди чувството, че „ повече срещи е по-добре ”, щом може те да се случват на екрана. Това изглеждаше добре – хората организират диалози онлайн, само че икономисват времето за пътешестване – идеално, нали? Работещите хора бяха склонни да одобряват всяка покана за онлайн-събрание, с цел да останат включени в процеса на работа или тъй като смятаха, че по този начин би трябвало. Някои работодатели споделят, че измежду чиновниците им е имало и такива, които „ се усещат изолирани вкъщи и жадуват за видеоразговори, даже когато не са нужни ”.

Привлекателността на видеообажданията може да бъде голяма, споделя Кип Айдеберг, вицепрезидент по връзките с държавните управления и промишлеността в Асоциацията на производителите на съоръжение. Служителите му са нараснали своите видеоразговори при започване на пандемията, споделя той, в някои случаи употребявайки Zoom за диалози, които другояче биха се случвали по телефона.

Това лято организацията обаче е наложила практиката „ спокоен петък ” – време, когато виртуалните срещи са неразрешени и чиновниците се предизвикват да сведат имейлите и телефонните позвънявания до най-малко, с цел да се съсредоточат в работата си. Част от работещите на комерсиалната група се придържат към правилото, споделя шефът. Има обаче и хора, които са привикнали „ с съвсем непрекъснати междуличностни взаимоотношения ”, което затруднява физическата изолираност за тях.

Служителите в софтуерната компания Twilio Inc. в началото страдали от неналичието на „ живи ” срещи в петък, когато компанията с екип от 3200 души наложила за първи път тази процедура още през април, споделя Кристи Лейк, основен чиновник по личния състав. Някои решавали да насрочат срещи с нея в петък макар ограничаването. Други се побърквали, когато се опитвали да натъпчат срещите си за пет дни в четири дни. Шефката споделя, че чиновниците, в това число тя самата, към момента възнамеряват външни срещи в петък, в случай че е належащо.

„ Имаше известна вътрешна опозиция ”, спомня си Кристин Суну, управител в Twilio. Тя споделя, че ограничението на срещите в петък оказва помощ да се основат граници сред работа и персонално пространство, което е значимо във времена, когато „ човек живее на работа ”.

Ограничаването на отдалечените срещи е от решаващо значение за отбягване на така наречен прегаряне на служащите, споделя пък Лора Дъдли, анализатор на държанието в Североизточния университет. „ Внезапно карантината влезе в действие и всички залепнахме на своите екрани ”. Фактори, присъщи на отдалечените срещи, като непрекъснатия контакт с очите на сътрудниците, гледането на екрана и дългите часове измежду домашни мебели, които не са предопределени за работа в офис, основават „ композиция от умствена отмалялост, както и физическа отмалялост ” за служащите, споделя тя.

Тези проблеми са предиздвикали и Шибу Варгезе, началник по човешките запаси в Университета на Тексас, MD Anderson Cancer Center, да наложи „ фокусирана сряда-следобед ” за своите 22 000 чиновници. Идеята е отмора в средата на седмицата от всяка софтуерна връзка, било то видеоразговори или телефонни диалози. Вместо да разгласят обвързване за цялата компания обаче Варгезе и висшите мениджъри почнали да предизвикват практиката измежду своите директни подчинени. Те от своя страна предали концепцията по-надолу.

„ Хората просто се усещаха по този начин, като че ли не могат да се оправят, като че ли цялата виртуална връзка и диалозите през целия ден в действителност изгаряха работната ни мощ ”, споделя Варгезе.

Друга компания, Clorox Co., почнала да опитва с „ спокоен ден ” без видеоразговори това лято. Реакцията на чиновниците, количествено изразена в анкета на работното място малко по-късно, е толкоз впечатляващо позитивна, че компанията е решила да откри практиката на месечни „ тихи дни ” и да каже на служащите да стоят настрани от видеоконференциите.

Дори компании, които не са въвели безапелационни забрани за видео-срещи, търсят способи да понижат напрежението от виртуалните диалози. Feather, производител на мебели чартърен, в която работят към 100 души, възнамерява да стартира да прибавя записка към дневния ред на съвещанията и поканите, в която акцентира, че участниците не би трябвало да се усещат длъжни да включват камерите си.

Целта е „ да ви дадем позволение да си кажете: няма да се безпокоя да си взема душ, няма да се безпокоя, че съм чорлав – можем да оставим камерата изключена, работата може да се свърши и като нормално телефонно позвъняване ”, споделя Зак Рагланд, началник на хората в Ню Йорк.